Решение № 308 от 13.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110204386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2500274/18.08.2025г. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Привежда пространни доводи за наличие на процесуални нарушения при връчването на акта, довели до накърняване на процесуалните му права. В тази връзка обосновава становище, че непотърсването на пощенска пратка не е еквивалентно на ненамиране на лицето на адреса на управление и следователно не са били налице условия за връчване на съставения акт по реда на чл.416, ал.3 от КТ. Оспорва процесуалната стойност на попълнената от С.

Е. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ и счита, че същата не е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства. Отрича посоченото лице да е полагало труд за дружеството и намира административнонаказателното обвинение за недоказано. Поддържа, че наказващият орган е описал две 1 отделни нарушения, а е наложил една санкция, което е довело до неяснота и незаконосъобразност на наказателното постановление. С тези аргументи моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност прави искане за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН или за намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Р. М. от ВАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Въззивното дружество е с основна дейност: неспециализирана търговия на дребно предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и през м.05.2025г. стопанисвало магазин „***“, находящ се на бул.“***“ №14 в гр.Варна. За осъществяването на дейността си дружеството ангажирало лицето С. Г. Е., който на 13.05.2025г. полагал труд в обекта като продавач-консултант.

На посочената дата от П. Р.-С., П. Б. и Л. Б. - инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-Варна била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство в магазина. При проверката било установено, че С.

Е. полага труд, като подрежда стоки в магазина и обслужва клиенти. Същият бил поканен да попълни декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и Е. декларирал, че има сключен трудов договор с въззивното дружество, като работи на длъжност продавач-консултант. Посочил, че извършва продажба на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Удостоверил, че получава месечно възнаграждение в размер на 1200 лева, както и че почивните му дни 2 са 1-2 дни по график. Отразил в декларацията, че работното му време е от 17,00ч. до 21,00ч., с предвидена почивка от 30 минути.

Впоследствие била направена справка в регистъра на уведомления за трудови договори на НАП, при която било установено, че действително е подадена информация за сключен трудов договор със С. Е., но от дата 14.0.2025г.-след тази на проверката.

Във връзка с тези констатации на 06.06.2025г. проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че е допуснато до работа лицето С. Е., който изпълнявал трудови функции на продавач-консултант, с определено работно време, с договорено трудово възнаграждение, с място на работа- процесния магазин, преди да е сключен с него трудов договор в писмена форма. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; бил изпратен по пощата, но пратката била върната като непотърсена. Актът бил счетен за връчен по реда на чл.416, ал.4, вр. ал.3 от КТ, като на 02.07.2025г. било поставено съобщение за съставянето му на таблото за обявления в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, а също и на официалната интернет – страница на ИА „ГИТ“-София. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 18.08.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката П.

М. Р.-С., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св. Р.-С. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Показанията на свидетелката се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение са Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ от Регистър на заетостта на НАП /л.57 от делото/ и разпечатка от Информационна система на ИА „ГИТ“ /л.70/, както и 3 попълнената и подписана от Е. декларация с посоченото по-горе съдържание.

Съдът не намира основания да се съгласи с изложеното в жалбата становище, че посочената декларация не е годно доказателствено средство, тъй като представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Наличието на графи, предвидени за отразяване на определени обстоятелства, по никакъв начин не задължава декларатора да ги попълни с конкретно съдържание и няма основания да се смята, че Е. е удостоверил в декларацията данни, неотговарящи на обективната действителност. Напротив, попълнената в декларацията информация кореспондира напълно на свидетелските показания, като позволява описаната фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от с.к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на посочените в НП дата и място С. Е. е обслужвал клиенти на каса, като е извършвал продажби и е подреждал стоки в магазина. Същият е попълнил декларация на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ, приобщена по делото като писмено доказателство, в която отразил данни за спазвано от него работно време и получавано възнаграждение. При така установеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за въззивното дружество, като оспорването на това обстоятелство в жалбата е неоснователно. Преценката дали са налице отношения, които следва да бъдат уредени като трудови, се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр. В конкретния случай Е. е извършвал възложени му от жалбоподателя функции, на място, посочено от последния, като от него се е изисквала и определена трудова дисциплина, след като е следвало да спазва дадено работно време. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, но с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма.

4

След като дружеството-жалбоподател е приело на работа лице, без да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същото несъмнено е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, което обстоятелство правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление. Приетата от наказващия орган правна квалификация на нарушението е съответна на установената и непротиворечива съдебна практика по въпроса и не води нито до неяснота, нито до незаконосъобразност на наказателното постановление поради несъответствие с чл.18 от ЗАНН.

Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ , предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, какъвто е и процесният случай. За осъществяването на състава на това нарушение е необходимо извършителят да се явява работодател спрямо конкретното лице и да го е допуснал до работа, без да има сключен с него трудов договор в писмена форма. Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От показанията на актосъставителя и от попълнената от Е. писмена декларация е видно, че последният е бил ангажиран именно от въззивното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че санкционираното ЮЛ има качеството работодател, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за установеното нарушение.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 30864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Елементите на твърдяното в НП трудово правоотношение са описани подробно, като фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен.