Решение № 154 от 25.07.2024, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1257 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева С.а

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601415 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба от „Л. - Л“ ООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.П.,пл.“К. П.“ №*,чрез неговия процесуален представител - адв.С. Д. от САК против Определение №2313/25.09.2024г. по ч.н.д. №3736/2024г. по описа на РС-Бургас,с което е било потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Бургас по ДП №141/20г. по описа на РУ-Созопол.В жалбата и в допълнението към нея се излагат съображения, че дружеството „С. г. м.“ ЕООД не притежавало договор съгласно чл.18 от Закона за собствеността,поради което не било собственик на постройките в недвижимия имот и нямало как да разрушава чужда собственост.Като не бил обсъдил това,РС-Бургас подменил доказателствата в нарушение на чл.12-14 НПК. Освен това „С. г. м.“ ЕООД било ангажирало друга фирма да започне с багер бутането на чужда собственост, като това незаконосъобразно действие било извършено без задължителния съгласно ЗУТ и наредбата за строителство архитектурен проект. Излагат се разсъждения за допуснати престъпни деяния по чл.136 от НК, чл.352 НК и чл.356 от НК, доколкото се поставял в опасност живота на багериста и другите пряко ангажирани в разрушаването на сградите.Освен това абсолютно лаконичен бил съдът относно обсъждане на деянието по чл.216 от НК,без да е изложил самостоятелни разсъждения за съставомерността на деянието по този законов текст.Моли въззивният съд да отмени атакуваното определение като незаконосъобразно,едностранчиво и необосновано,при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения и да върне делото на прокуратурата за 1 продължаване на разследването, за което да бъдат дадени задължителни указания.

Въззивният съд,като провери правилността и обосноваността на обжалваното определение на РС-Бургас, въз основа на направените пред него оплаквания и изтъкнати доводи,приема за установено следното:

Против атакуваното Определение №2313/25.09.2024г. по ч.н.д.

№3736/2024г. по описа на РС-Бургас е подадена жалба в законоустановения срок,от процесуално легитимирана страна, като по съществото си същата се явява частично основателна по следните съображения:

Досъдебното производство №346 ЗМ-141/2020г. по описа на РУСозопол при ОДМВР-Бургас е било образувано за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК - за това,че през м.април 2020г. в гр.Черноморец,общ.Созопол,в немаловажен случай,самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право.По досъдебното производство няма привлечени обвиняеми лица.

В хода на разследването са събрани множество гласни и писмени доказателства, като е изготвена и съдебно-техническа експертиза от които се очертава следната фактическа обстановка,възприета правилно и от първоинстанционния съд :

На 30.12.2003г. бил сключен договор за покупко - продажба на дълготрайни материални активи, разположени в ПИ с идентификатор *****, находящ се в гр. Черноморец, община Созопол, обл. Бургас, местност „А.“. По силата на договора „М. П.“ АД е продало процесната сграда като част от дълготрайни материални активи на „О. к. н. м.“ на жалбоподателя - „Л.-*“ ООД.Същевременно поземленият имот с идентификатор *****, върху който е разположена сградата е собственост на „С. Г. М.“ ЕООД, включен в капитала на дружеството чрез непарична вноска (апорт) от едноличния собственик на капитала „М.К. **“ ООД, придобил собствеността върху имота чрез покупкопродажба през 2008г.

На 26.02.2020г. „С.Г. М.“ЕООД възложило срещу възнаграждение по силата на сключен договор на „М. П. И.“ ЕООД да извърши нарязване, демонтиране, разглобяване и почистване на незавършена сграда в обект - ПИ с идентификатор *****, находящ се в гр.Черноморец, местност „А.“.От своя страна „М. П. И.“ ЕООД сключило договор с изпълнителя „А.“ООД, който разполагал с необходимата техника за извършване на възложената от „С. Г.

М. “ ЕООД дейност в ПИ с идентификатор *****. На 29.02.2020г. свидетелят И. М. - на длъжност „багерист“ в „А.“ ООД отишъл с багер на обекта (ПИ с идентификатор ******), като на място бил посрещнат от свидетеля Б. Б. служител в „М. П. И.“ ЕООД и свидетеля Х. К. – негов приятел.Свидетелят М. предприел действия с багера за събаряне на сградата.

По подаден от свидетеля Л. С. - управител на „Л.-*“ ООД сигнал, на място в обекта били изпратени полицейски служители да извършат 2 проверка.След пристигане на служителите от РУ- Созопол, действията по събаряне на сградата били преустановени, като след около три дни свидетелят М. изнесъл с помощта на платформа багера от имота.Свидетелят С. подал сигнал и в Община Созопол, като на обекта била извършена проверка от комисия, която констатирала, че към момента на проверката - 16.06.2020г. югозападната част на сградата била частично разрушена,а останалата част била с видима конструктивна цялост и здравина.Комисията установила, че не се извършват дейности в имота и не е налична механизация.

С Наказателно постановление от 08.07.2020 г. Кметът на Община Созопол е наложил на свидетеля А. С. наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за това, че в качеството си на служител в „М. П. И.“ ЕООД предприел действия по разрушаване на обект- сграда в ПИ с идентификатор *****без предварително разрешение.

На 04.05.2020г. „Л.-*“ ООД подало заявление до Агенция по геодезия, картография и кадастър за промяна на КККР на гр. Черноморец с нанасяне на сграда с проектен идентификатор *****. По така подаденото заявление е бил постановен отказ за изменение на КККР,като органът е приел от една страна, че постройката не представлява сграда по смисъла на чл.23, т.2, предл. 1 от ЗКИР и не подлежи на нанасяне в кадастралната карта като обект на кадастъра, а от друга страна е приел,че е налице спор за собствеността върху постройката между заявителя „Л.-*“ООД,собственика на поземления имот, върху който се намира постройката, както и наследниците на С. Е. Л.,които също са заявили претенции за собственост върху постройката.

По повод подадена искова молба от „Л.-*“ ООД срещу „С. Г. М.“ ЕООД е било образувано по описа на СГС гр.д. № 1873/2021г. за присъждане на обезщетение за разрушената част от сградата.От своя страна „С. Г. М.“ ЕООД е предявило насрещна претенция за установяване на право на собственост върху сградата.

Въззивният съд следва да провери дали от страна на първата инстанция е извършен задълбочен анализ на наличните доказателства, дали правилно е преценила,че същите са изчерпателни и въз основа на тях може ли да се направи единствения и категоричен извод за несъставомерност на установените фактически действия и респективно дали правилно е било прекратено наказателното производство от РП.

По отношение на престъплението по чл.323,ал.1 от НК : В мотивите си РП-Бургас е възприела,че деянието е несъставомерно от обективна страна,като тези изводи са били споделени и от първата съдебна инстанция.Липсвал обективен признак на деянието,а именно- дееца да осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право.Действията на представляващия дружеството „С. Г. М.“ ЕООД били продиктувани от субективната му представа,че въпросните постройки били собственост на представляваното от него ЕООД и същият не бил наясно,че друго лице или лица имат претенции спрямо процесните 3 постройки.

ОС-Бургас споделя направения правен извод за несъставомерност на деянието по чл.323, ал.1 от НК от обективна страна.Действително към момента на предполагаемите противоправни действия от страна на управителя на дружество „С. г. м.“ ЕООД - 29.02.2020г. не е съществувал спор за правото на собственост върху процесните постройки, иницииран от „Л.-*“ ЕООД.Последващите съдебни спорове не могат да рефлектират върху състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК до степен да го осъществят,тъй като не са елемент от него.Оспорването трябва да предшества действията на обвиняемото лице.В този смисъл е и наложилата се съдебна практика /Решение № 154/27.06.2017г. на ВКС по н.д.№569/17г.,I н.о./.Споделя се и направения фактически извод,че действия по събаряне на процесните сгради са били предприети единствено на 29.02.2020г.,като липсват достатъчно доказателства за последващи неправомерни действия.

При прекратяване на наказателното производство прокурора респ. съда следва да изследва въпроса дали деянието осъществява изобщо престъпление от общ характер,а не само това за което е образувано досъдебното производство.

По отношение на претендираното престъпление по чл.216, ал.1 от НК,въззивният съд намира жалбата за основателна.Както в Постановлението на РП-Бургас,така и в определението на първата инстанция са изложени оскъдни доводи защо се възприема,че представител на дружеството не е осъществил състава на този законов текст,а именно унищожил чуждо недвижимо имущество.Единствено и само е описано,че дружеството чрез свидетелят Зарев е действало със субективна представа,че разрушава собствени постройки,а не унищожава чужди движими или недвижими имоти.

За разлика от престъплението самоуправство /в Гл.10-„Престъпления против реда и общественото спокойствие“/,то престъплението по чл.216, ал.1 от НК е резултатно такова и се намира в Гл.5 – „Престъпления против собствеността“.В постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство накратко е описано,че съображенията за престъплението по чл.323,ал.1 от НК касаят и престъплението унищожаване на чужди движими или недвижими имоти, тъй като „С. г. м.“ ЕООД, чрез свидетелят З. е действало със субективна представа,че разрушава собствени постройки.Като е споделил тези доводи, РС-Бургас е достигнал до неправилен извод.

Следва да се отбележи,че наказателната отговорност е лична, като може да се изследва налице ли е субективен признак на престъпление, извършено от наказателно отговорно лице.Районна прокуратура-Бургас, както и РС-Бургас е трябвало да обсъдят наличните в досъдебното производство писмени доказателства,удостоверяващи собствеността върху постройките и целия поземлен имот в контекста на чл.18 от ЗС /редакция към 2003г./, както и на чл.92 от ЗС, включително и цитирания в жалбата Договор за продажба 4

№54/30.12.2003г. За разлика от престъплението по чл.323,ал.1 от НК, тук не следва да се изследва въпроса дали между страните е било налице едно оспорвано право, както и дали деецът е осъзнавал от субективна страна това.

При престъплението по чл.216,ал.1 от НК се дължи отговор осъществено ли е изпълнителното деяние - унищожаване на чужди недвижими вещи,като следва да се обсъди осъществено ли е и другото изпълнително деяние повреждане на недвижими вещи,тъй като не се съдържат такива мотиви както в прокурорския, така и в съдебния акт.

Въззивният съд намира,че в делото не се съдържат достатъчно доказателства, които да обосноват осъществяването на други престъпни деяния от общ характер, каквито се претендират в жалбата, изходяща от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател,тъй като се касае за дейността на други лица при осъществяване на строителни дейности в имота, които не са обект на това досъдебно производство и не касаят пряко дейността осъществявана от „С. г. м.“ ЕООД.

Предвид тези съображения,въззивният съд намира,че определението на РС-Бургас, с което е потвърдил постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.Следва да бъде отменено и Постановлението на РПБургас от 25.07.2024г. за прекратяване на наказателното производство,като необосновано и неправилно и досъдебното производство върнато на РПБургас за изпълнение на посочените по-горе задължителни указания за анализ на доказателствения материал,касаещ престъплението по чл.216, ал.1 от НК,като правните изводи за съставомерност на деянието следва да обхванат и двете хипотези на изпълнителното деяние по този законов текст.