Решение № 3170 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3170 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.А Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Р.А Н. КАЧЕРИЛСКА Административно наказателно дело № 20251110217390 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Л. Л. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332027429/29.10.2025 г. издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 150 лева по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП; наказание „глоба“ в размер на 50 лева по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и наказание „глоба“в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП в частта му относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и неправилно установена фактическа обстановка, поради което се претендира отмяната на НП в тази му част. Сочи се, че жалбоподателят е навлязъл на кръстовището при подаден зелен сигнал на светофарната уредба или евентуално жълт сигнал, който също е разрешавал преминаването. Изложено е, че дадената на нарушението правна квалификация е непълна и липсва посочване на разпоредбата от ППЗДвП, която урежда конкретно правило за поведение. Изложени са и доводи, свързани с отнемането на контролни точки за това нарушение, които обаче попадат извън предмета на делото. Настоява се и за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят Л., редовно прИ.ан, не се явява лично, като се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. Д., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения адв. Д. моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно в обжалваната му част, тъй като не е установено по несъмнен начин извършването му, а разпитаните по делото свидетели дават противоречиви показания.

Допълва, че не е посочено и по коя улица се е движел водачът, което представлява съществено процесуално нарушение. оспорва и надлежното връчване на АУАН на 1 нарушителя.

Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно прИ.ан, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата. Тя се позовава на формалната доказателствена стойност на редовно съставените АУАН по ЗДвП, поради което намира, че защитата е следвало да я обори, но не е успяла да стори това.

Намира, че следва да се кредитират показанията на полицейския служител, а не тези на приятеля на жалбоподателя. Затова моли за потвърждаване на НП и присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. около 01:20 ч. в гр. София, по бул. Стоян Михайловски, с посока на движение от ул. Никола Габровски към бул. Пейо Яворов жалбоподателят Р. Л. управлявал МПС – лек автомобил марка „ДС”, модел „7” с рег. № ***, собственост на баща му. Заедно с него в автомобила били и негови приятели, включително и св. И. Й.. На кръстовището на бул.

Стоян Михайловски с бул. П. Яворов имало монтирана светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, като имала две секции, за завой наляво и за направо и надясно.

Автомобилът му бил спрян на кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, като зад него бил спрял полицейски автомобил. Но преди да бъде подаден разрешителен сигнал за преминаване, жалбоподателят Л. потеглил, навлязъл и преминал през кръстовището на червен, забранителен сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение, като завил надясно по бул. Яворов. Това било забелязано от патрулиращите полицаи от 01 РУ СДВР, включително и св. Т. И.. Патрулният автомобил последвал водача и го спрял за проверка. Св. И. извършил проверка на водача на автомобила, като установил самоличността му по представените документи, след което установил, че в автомобила не е наличен пожарогасител. Тъй като водачът не му представил и своето СУМПС, св. И. извършил служебна проверка и установил, че неговото СУМПС е обявено за невалидно като изгубено или откраднато.

Въз основа на така установеното, св. Т. Л. И. – на длъжност старши полицай при 01 РУ СДВР съставил на жалбоподателя Р. Л. три отделни фиша за описаните нарушения. Но водачът отказал да ги подпише. Затова св. И. съставил АУАН № 4726514/*** г. за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, /несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали/, на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП /за управление на четириколесно МПС без пожарогасител/, както и на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП /неносене на СУМПС/ в присъствие на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушенията. Актосъставителят и свидетелят по акта подписали АУАН, но актът не бил подписан от жалбоподателя или от свидетел на отказа му да подпише акта. Препис от АУАН не бил връчен на жалбоподателя и съответно в акта не били вписани възражения на жалбоподателя. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Не били направени каквито и да е опити за последващо връчване на АУАН на нарушителя.

При пълна идентичност на описаните три нарушения и дадената им правна квалификация, на 29.10.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР. Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП било описано като навлизане и преминаване през кръстовището при десен завой, на червен /забранителен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 06.11.2025 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 18.11.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Т. И. и отчасти на св. И. Й., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира 2 изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни. Св. И. си спомня подробности за случая, като потвърждава, че автомобилът е бил спрял пред патрулния автомобил, след което обаче е потеглил на червен сигнал на светофарната уредба, като е направил десен завой. през кръстовището на червен, забранителен сигнал. Той описва и организацията на движението на това кръстовище, като уточнява, че светофарната уредба е била секционна, с поставени светофари над платното и отдясно на пътното платно, като за всички автомобили идващи от посоката на жалбоподателя е бил подаден червен сигнал. Св. И. детайлно описва и състоянието на автомобила на жалбоподателя, като потвърждава и липсващия пожарогасител и непредставянето на СУМПС на водача. Св. И. споделя и за съставените от него фишове, които водачът е отказал да разпише. А по отношение на процедурата по връчване на АУАН, св. И. споделя, че няма спомен дали с колегата му са връчили АУАН на водача, но след консултация с АУАН сочи, че ако актът не е разписан, значи не е и връчен на водача. Той допълва, че актът е бил предявен за подпис на водача, който си е тръгнал, без да го разпише.

Съдът отчасти се довери и на показанията на св. Й., който описва как е пътувал на предната дясна седалка в автомобила и потвърждава за извършената полицейска проверка, включително и за пожарогасител. Но св. Й. уточнява, че той не е слизал от автомобила и не е видял процедурата по съставяне на фишовете или АУАН. Но този свидетел споделя, че жалбоподателят му е разказал, че са му писали акт, като уточнява, че не е видял Л. да носи някакви документи, връщайки се в автомобила. Но съдът не се довери на останалите показания на св. Й., който твърди, че светофарът е бил поставен малко преди кръстовището.

От показанията на св. И. се установява, че на мястото има монтирана светофарна уредба и над пътното платно, която очевидно е в самото кръстовище. Поради това съдът намира, че св. Й. не е възприел втората светофарна уредба, което оборва и твърденията му, че внимателно е следял пътната обстановка и е сигурен, че сигналът на светофара е бил зелен.

Това според настоящия състав е опит да се подкрепи защитната версия на неговия приятел и чест шофьор, която обаче противоречи на останалите събрани по делото доказателства.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства – справка-картон на водача и доказателства за компетентност на актосъставителя и наказващия орган. На практика жалбоподателят не оспорва извършването на второто и третото нарушения, а единствено нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Но във връзка с доказателствената обезпеченост на НП, следва да се има предвид, че тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер винаги е върху наказващия орган, който е бил длъжен да събере всички възможни доказателства за вменените на жалбоподателя нарушения.

Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, настоящият състав намира, че това противоречи на общия принцип на чл. 14, ал. 2 от НПК, който гласи, че доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава на разпоредбата на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП и да ползва фактическите констатации в редовно съставения АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства. Освен това, както беше посочено по-горе, АУАН е съставен при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не е връчен на жалбоподателя.

Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При 3 оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила.

Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като предостави и възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление.

В този смисъл доводите на юрисконсулт М., че жалбоподателят не е успял да обори доказателствената сила на АУАН, изцяло противоречат на презумпцията за невинност, която се прилага и при обвинения за административни нарушения, както и на константната съдебна практика.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Поради това и с оглед единството на НП, съдът следва да провери НП в цялост и по отношение на трите нарушения, макар в жалбата да е посочено, че се оспорва само едното. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН.