Решение № 105 от 09.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Перник, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20221700500764 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, о бразувано по въззивна жалба подадена от Б. Г. Г. ЕГН ********** *** и чрез адв.Р. М. САК съд адрес *** ПРОТИВ: Решение № 1032 от 13.10.2022 г. постановено по гр. дело № 3402 / 2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

В жалбата се навеждат оплаквания, че :

-искът е процесуално недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация – тъй като собствеността върху 1/ 2 ид.част от топлофицираното жилище е наследена от ответника на ***г. по силата на наследяване , а исковият период е от 01.03.2019-30.04.2021 когато не е бил собственик, респ.

– не е бил в облигационна връзка

- въвеждането на нови страни в установителния иск , различни от страните в заповедното преюдициално производство се явява недопустимо - чл.422 ГПК изисква пълно съответствие между страни, основание, размер и период между установителния иск и заповедното производство, каквото в случая липсва.

Поради това се иска от въззивния съд да приеме, че производството е недопустимо, като исковата молба бъде върната, производството по делото – 1 прекратено, а Заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Претендират разноски

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата.

В отговора се въвеждат твърдения за допустимост на решението и неоснователност на въззивната жалба, като се иска – да се потвърди обжалваното решение, претендират се разноски

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, с писмена молба депозирана преди датата на съдебното заседание процесуалния представител на въззиваемото дружество оспорва въззивната жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната жалба.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 1032 от 13.10.2022 по гр.дело № 3402/ 2022 на ПРС, първоинстанционният съд е признал за установено, че Б. Г. Г., с ЕГН:

********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо: 722.51 лева, представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № *, находящ се в ***, в размер на 1445.02 лева, от които главница в размер на 561.41 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. /½ от общата главница за периода в размер на 1122.81 лева/, и 161.10 лева – обезщетение за забава за периода от 09.05.2019 г. до 02.03.2022 г. /½ от общото обезщетение за периода в размер на 322.21 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС Перник – 21.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 722.51 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1445.02 лева, от които 561.40 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 1122.81 лева и 161.11 лева – разликата до пълния претендиран размер на 2 обезщетението за забава от 322.21 лева, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част – за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и ч.гр.д.

№ 1316/2022 г. по описа на Пернишки районен съд.

Видно от Заповед за изпълнение № ***г. по ч г дело № 01316 / 2022г.

ПРС – същият е осъден да заплати на дружеството :

Сумата 1445.02лева, представляващ стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № *, находящ се в ***, от които главница в размер на 1122.81 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. , и 322.21 лева – обезщетение за забава за периода от 09.05.2019 г. до 02.03.2022 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС Перник – 21.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1316 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

3

Основните доводи в жалбата са, че искът е процесуално недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация – тъй като собствеността върху 1/ 2 ид.част от топлофицираното жилище е наследена от ответника на ***г. по силата на наследяване , а исковият период е от 01.03.2019-30.04.2021 когато не е бил собственик, респ. – не е бил в облигационна връзка Пред районния съд е представено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че на *** г. И. Г. С.- дядо на ответника - е придобил собствеността върху имот – апартамент № *, находящ се в *** .

И. Г. С. е починал на *** г. и оставя наследници В. А. С. /съпруга/ и Г.

И. Г. /син/.

В. А. С. е починала *** година/баба на ответника/

Г. И. Г. е починал на *** г./ баща на ответника / и оставя наследници двама сина – Б. Г. Г./ ответника по делото/ и В. Г. Г. / негов брат , не е ответник / Наследници на В. А. С. са по заместване от баща си двамата сина на Г. И. Г., а именно ответникът Б. Г. Г. и В. Г. Г..

Исковият период е 01.03.2019-30.04.2021г.- за който период от ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № *** г. по ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че на *** г. лицето И. Г. С. е придобило собствеността върху имот – апартамент № *, находящ се в *** . Видно от удостоверение за наследници на И. Г. С. последният е починал на *** г. като е оставил за наследници В. А. С.

/съпруга/ и Г. И. Г. /син/.

От своя страна В. А. С. и Г. И. Г. също са починали съответно на *** г. и на *** г.

Така наследници на В. А. С. са по заместване от баща си двамата сина на Г. И. Г., а именно ответникът Б. Г. Г. и В. Г. Г..

По делото е представено писмо отговор от ищцовото дружество на молба на ответника по повод разяснения по изравнителни сметки.

По първоинстанционното дело е била изготвена и приета съдебно икономическа експертиза. От същата се установява, че през процесния период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1122.81 лева. При посочената сума е съобразена изравнителна сметка със знак „-“ от 579.58 лева т.е.

4 първоначалното задължение е било за общо 1715.70 лева - но след приспадане на изравнителната сметка и отстъпка от 13.31 лева е достигнало 1122.81 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.05.2019 г. до 02.03.2022 г. е в размер на 322.21 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. Плащания от ответника не са извършвани.

Изготвената експертиза е била кредитирана от районния съд, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството.

Така установената фактическа обстановка пред въззивния съд налага следните изводи от правна страна, които съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, а именно:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № 1316/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл.

153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна 5 енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.