Присъда № 122 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 122, постановена на 23.04.2026г. по н.о.х.д. № 769 по описа на Районен съд – В. за 2026г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт на К.

И. И. за това, че в периода 01.08.2025 г. - 02.08.2025 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, на три пъти се съвкупил с лице от женски пол - М. И. Т., като я принудил към това със сила -престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

В периода 01.08.2025 г. - 02.08.2025 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление, на два пъти извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - М. И. Т., чрез употреба на сила - престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на 02.08.2025 г. в гр. В., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон „Моторола Джи 85“, на стойност 360,00 лв., и парична сума в размер на 90,00 лв., всички вещи на обща стойност 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - възлизащи на сумата от 230,08 евро, от владението на М. И. Т., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин, като в случая не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, а тъкмо напротив единствено отегчаващи такива, свързани с обстоятелството, че предходната съдимост на лицето е за престъпления против половата неприкосновеност. Предлага за извършеното по отношение на него да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде в максималния предвиден за съответното престъпление, след което да бъде редуциран с 1/3, след което да се приложи разпоредбата на чл. 23 НК. Пледира на подсъдимия да се възложат и сторените по делото разноски.

Защитникът на подс. И. моли съда при постановяване на присъдата да му бъде наложено наказание в минимален размер, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а НК, тъй като подсъдимият съжалява за стореното и моли да бъде преместен в Затвора гр.

Ловеч, тъй като е по-близо до дома му.

Подс. К. И. на свой ред се признава за виновен и съжалява.

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият посочи, че моли да бъде изпратен в Ловеч, за да го посещават по-лесно близките му, както и за наказание в минимален размер. Посочва, че съжалява още веднъж.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на *** г. в гр. В., жив. в гр. В., ул. „***“ № ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН **********.

Видно от приложената по делото справка съдимост, ведно с бюлетини съдимостта на лицето е изцяло свързана с престъпления против половата неприкосновеност на гражданите, като първото му осъждане датира от 1998г. и е по отношение на 6-годишно момче, а последното изтърпяно такова (на 29.08.2022г.) е петнадесет годишна ефективна присъда, постановена от ВОС за изнасилване и причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено причинени телесни повреди на 77 годишна жена от гр. Суворово.

Свидетелката М. И. Т. живеела на семейни начала със св. Д. В. Д. в жилище, 1 находящо се в гр. В., ул. „В.Др.“ ***.

От съвместното им съжителство се родило дете - Д. Д. Д.. Грижите за детето обаче полагала майката на св. Д., която живеела в Кралство Испания.

Св. Т. имала още едно дете от предходна връзка, което живеело с баща си в гр.

София, като същата често пътувала, за да го види.

През 2025 г. при едно от пътуванията си с влак по линия София - В. св. Т. се запознала с подс. К. И. И.. Оттогава двамата започнали да поддържат приятелски отношения.

По обяд на 01.08.2025 г. свидетелите Т. и Д. се намирали в дома си, като тъй като между тях възникнал конфликт, св. Т. излязла от жилището, за да се разходи.

Със себе си тя носела дамска чанта, в която държала собствения си мобилен телефон „Моторола Джи 85“, както и дамското си портмоне, съдържащо сумата от 90,00 лева.

Малко след това св. Т. получила телефонно обаждане от подс. И., който й предложил да се срещнат пред търговски обект - хранителен магазин „Бяла Мечка“, находящ се в гр. В. на ул. „***“ № ***, в близост до ромската махала в гр. В..

Тя се съгласила и около 14:30 часа на същата дата отишла на уреченото място, където вече я очаквал И..

Тъй като и двамата употребявали наркотични вещества, те решили да си закупят фентанил.

Тогава И. споделил на Т., че имал малко заделени пари, скрити на място, намиращо се наблизо - без да уточнява местонахождението му, до което предложил да отидат, за да ги вземат.

Свидетелката Т. се съгласила и двамата тръгнали пеша в посока към ул. „Девня“ и вървейки стигнали до горист участък, разположен между изоставената сграда на памучна фабрика „Христо Ботев“ и сградата на „Стара гара“ - В., където имало изградени подземни помещения, свързани с тунели.

Когато стигнали до един от входовете на подземието, св. Т. казала на подс. И., че ще го изчака отвън.

Той обаче я уверил, че няма от какво да се притеснява и че няма да се забавят вътре, тъй като трябвало само да вземе парите и веднага щели да излязат.

Тя му се доверила и го последвала, като понеже като било много тъмно, докато се придвижвали във вътрешността на тунела, който бил с много коридори, подсъдимият осветявал пътя им напред с мобилния си телефон.

След известно време св. Т. и подс. И. стигнали до едно тясно помещение, приличащо на стая. Докато И. търсел парите си, св. Т. стояла в приклекнало положение, защото таванът бил доста нисък.

След малко подсъдимият казал на св. Т., че не може да намери парите. Тогава предложил на св. Т. да правят секс. Тя му отказала и поискала да си тръгне.

В този момент подсъдимият избутал с ръце св. Т., която изпуснала дамската си чанта и паднала назад на земята.

И. бързо събул късите дънкови панталонки и бикините, с които била обута св. Т. и ги захвърлил настрани, след което легнал върху нея.

Св. Т. се опитала да го избута, повтаряйки му, че не иска да имат интимен контакт, но тогава И. я притиснал здраво с тялото си, за да не мърда и да не се съпротивлява, и проникнал с половия си член във влагалището й, като започнал да се съвкупява с нея.

2

Св. Т. молела подсъдимия да спре, но той продължавал да извършва насилствен полов акт, съвкупявайки се с нея против волята й, като накрая еякулирал във влагалището й.

След това И. излязъл от помещението за кратко.

В този момент св. Т. се опитала да намери бикините и панталоните си, както и дамската си чанта, но не успяла, тъй като в помещението било много тъмно. Когато И. се върнал, той отново легнал върху св. Т., която и този път се опитала да го избута, но той притиснал силно ръцете й с тялото си.

Подсъдимият извадил члена си и го пъхнал във влагалището й, като започнал да се съвкупява с нея.

Св. Т. викала, умолявайки го да спре, но нямало кой да я чуе.

Няколко минути след като приключил половия акт, И. проникнал с члена си в аналното отверстие на св. Т., притискайки я да не мърда, и започнал да извършва движения с цел да удовлетвори половото си желание.

Същият еякулирал в аналния канал на св. Т..

Следващите часове двамата прекарали заедно в подземното помещение, като подсъдимият не оставил нито за момент св. Т. сама, поради което и тя се страхувала да направи опит да избяга.

Вече било сутринта на следващия ден — 02.08.2025 г., когато И. отново притиснал здраво с тялото си св. Т., която лежала неподвижно на пода, и проникнал с половия си член във влагалището й, като започнал да се съвкупява с нея. Св. Т., се опитала да го избута, но тъй като обвиняемият бил значително по-силен от нея, той с лекота сломил съпротивата й.

Малко след като приключил с половия акт, И. хванал здраво главата на св. Т. и насила вкарал члена си в устната й кухина, като започнал да извършва движения с цел да удовлетвори половото си желание.

Малко по-късно, докато св. Т. лежала омаломощена от случилото се през последните няколко часа, И. незабелязано от нея отворил дамската й чанта и взел намиращите се в нея мобилен телефон и парична сума в размер на 90,00 лева.

След това той излязъл от помещението.

Тъй като не се върнал скоро, св. Т. решила да направи опит да избяга. В тъмнината тя потърсила дрехите и чантата си и след като ги открила, се облякла и започнала да търси изход от подземните помещения.

Свидетелката Т. дълго време обикаляла из тунелите, но около обяд на 02.08.2025 г. най-накрая успяла да излезе на повърхността. Тогава св. Т. тръгнала по посока към хранителен магазин „Бяла мечка“.

Когато стигнала до търговския обект, тя влязла вътре. По това време там се намирал управителят на магазина - св. Хр. Е. Т..

Той забелязал, че св. Т. е с раздърпани и мръсни дрехи, като същата изглеждала видимо уплашена и стресирана.

Тя го помолила да се обади от неговия телефон на св. Д., който обаче не вдигнал на непознатия номер.

След това св. Т. посетила аптека „Крес“, находяща се на ул. „Иван Рилски“ № 2 в гр. В., и помолила фармацевта, който бил на смяна, а именно св. М. Г. К., да й повика такси.

Последната се обадила на диспечер на таксиметрова фирма „Триумф“. Водачът на таксиметровия автомобил - св. П. Н. П., откарал св. Т. до дома на баба й, находящ се на ул.

„Тихомир“ № 56.

Докато пътували, св. П. забелязал, че св. Т. е разрошена коса, с мръсни дрехи и 3 видимо стресирана.

Поради това я попитал дали е добре, като тя му споделила, че е била изнасилена.

След като пристигнали на адреса, св. Т. влязла в дома на баба си. По това време там се намирала само св. М. И. М. - леля на св. Т..

Когато св. М. забелязала окаяното състояние на племенницата си, тя се притеснила.

Св. Т. се обадила от мобилния телефон на леля си на св. Д. и му разказала за случилото се.

От заключението на назначената и изготвена СМЕ № 967/2024 г. на Отделението по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-В.“ АД /л. 90-92 от досъдебното производство / се установява, че по отношение на св. Т. е налице дефлорационна щърбина, достигаща до основата на влагалището на 7 часа с давност 2-3 седмици. Отворът на девствената ципа заедно с описаната стара дефлорационна щърбина е около 2,5-3 см., което допуска свободно извършване на насилствен полов акт без допълнителни разкъсвания. Вещото лице е категорично, че липсата на пресни травматични увреждания в областта на половия орган и аналното отверстие не изключва извършването на полов акт в посочения период.

От заключението на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св. Т. /л. 110-113/ е видно, че тя не страда от психично заболяване. По време на инкриминирания период 01.08.2025г. - 02.08.2025 г., и след него, тя е била в състояние на тежък стрес. Физическото и психическото й състояние позволяват да дава достоверни показания и да участва пълноценно в наказателното производство.