Определение № 1287 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1287 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501389 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба подадена от С. К. С., чрез адв.Д. М. от АК Пловдив срещу определение № 5031/30.04.2023г. по гр.д. № 13335/2022г. на РС Пловдив, Х гр.с., с което върната исковата молба на С. К. С. с вх. № 73477/19.09.2022г. по описа на РС Пловдив и е прекратено производството по гр.д. № 13335/2022г. на РС Пловдив.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че искът му по чл.49 от ЗЗД е допустим, което е посочено и в определение № 319/22.07.2022г. по гр.д. № 2392/22г. на ВКС, ІІІ г.о. Сочи сече отговорността на ответника – ВКС е гаранционнообезпечителина и произтича от чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.6 §1 от ЕКПЧ относно правото на разглеждане на делото в разумен срок. Сочи се че са налице всички процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск и се сочат аргументи по съществото на иска.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

В казуса иска на жалбоподателката С. К. С. срещу ВКС за вреди от разглеждане на съдебно дело в неразумен срок е бил вече предявен по реда на 1 чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска с влязло в сила определение на ОС Пловдив по гр.д. 925/2022г.

Неправилно е виждането на жалбоподателя, че отговорността на ответника – ВКС е гаранционно-обезпечителина и произтича от чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.6 §1 от ЕКПЧ относно правото на разглеждане на делото в разумен срок. Гражданската отговорност на съдилищата, като част от държавната власт в страната, в казусите за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е уредена в чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Законът ясно сочи, че това е искът, по който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКПЧ. Настоящият въззивен състав приема тълкуването на закона дадено в определение №10/05.01.2018г. по гр.д. №2643/17г. на ВКС, ІІІ г.о., че за последващите съдебни производство спрямо датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.

98/11.12.2012 г), при недопустимост за исково производство по специалния закон – чл.2б, ал.1 ЗОДОВ предвид налични обстоятелства по чл.8 ал.2 ЗОДОВ и липсата на процесуална предпоставка, не може приложение да намери иска по чл.49 ЗЗД на общо основание. ВКС приема, че специалният закон, като ред за обезщетяване, изключва общия, което правило се прилага и в частност, за случаи на нарушено право по чл.6 ЕКЗПЧОС, предвид влизането в сила на чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ. Ето защо въззивният съд намира, че в казуса предявения иск по чл.49 от ЗЗД е недопустим, защото не съществува общ правен ред за търсене на отговорност на държавата за вреди причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКПЧ, а съществува само един процесуален ред – този по чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ето защо иска по чл.49 от ЗЗД е принципно недопустим за процесния казус.

Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5031/30.04.2023г. по гр.д. № 13335/2022г. на РС Пловдив, Х гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3