Решение № 5622 от 17.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5622 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330111118 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. А. Н. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на гаранция № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № ***** г. Договорен бил с фиксиран лихвен процент от 35 %, по отношение на който се възразява, че накърнява добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Уговорената лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Посочва се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответства на посочения в договора, което според ищеца води до недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

1

Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – гарант. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Досежно договорът за предоставяне на гаранция № ***** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, поради което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поради изложените съображения се предявяват исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, със становище, че исковете са неоснователни. Твърди се, че договорът не страда от пороците, посочени в исковата молба. Сочи се, че договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено когато не са спазени изискванията на определени разпоредби от закона, които установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит, във всички останали случаи и в ЗПК и в ЗЗП се визирали нищожни клаузи, които не се отразявали непосредствено на действителността на договора. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считали за нищожни, а платеното по тях се приспадало от последващи плащания по кредита, следователно на връщане подлежали само надвзетите суми, платени по нищожни клаузи. Твърди се, че размерът на договорената лихва по договора, като елемент на ГПР, както и ГПР по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Твърди се, че ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за кредитиране, като параметрите по кредита били, описани в предложението за кредит – Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че процесният договор за кредит е съобразен с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Заемодателят нямал задължението да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора. Твърди, че ГПР по процесния договор е коректно изчислен, включени са всички разходи по договора и по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Сочи се още, че представянето на обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността и не я замества.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включвало в ГПР по договора за заем, доколкото не било част от общия разход по кредита.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който е изложено становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че 2 договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че сключеният договор е за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор има характер на двустранен договор. Уговореното възнаграждение било насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за предоставяне на гаранция поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо.

Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Твърди се, че в договора за предоставяне на гаранция било написано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договора за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение, поради което се твърди, че всеки потребител би могъл да прецени икономическите последици за него. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № ***** г. , сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1600 лева, която последният следвало да върне на 8 двуседмични погасителни вноски в размер на 227,13 лева, при договорен лихвен процент от 35,00 % и ГПР в размер на 41,88 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № ***** г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал 3 да отговаря солидарно с ищеца пред другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 1054,96 лева, разсрочено на вноски.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушването на съдебно-счетовдона експертиза, от чието заключение се установява, че при изчисляване на ГПР по процесния договор за заем са включени разходите по главницата и разходите за лихвено задължение, които са единствените разходи към момента на сключване на договора. При включване в ГПР на възнаграждението за дружеството – поръчител неговият размер възлиза на 446,74 %.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1600 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Предвид изложеното, с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за гаранция е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

4

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция за сумата в размер по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно от 1817,04 лева, или одобрено от заемодателя дружество гарант (което обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране от кредитна институция. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 1817,04 лева (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес - „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.