Определение № 675 от 12.10.2020, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 675

12.10.2020 г.

Окръжен съд – Бургас

Град Бургас

На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател:

Светлин И. Иванов

Милена Й. Софронова

Петя П. Кралева (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин И. Иванов Частно наказателно дело № 20202100200953 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода Ж. Д. А.

ЕГН ********** от гр. Ямбол, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, наложено му с Определение № 166 от 18.02.2019г. по ЧНД 118/ 2019г. по описа на Районен съд-Ямбол, в сила от 06.03.2019г.

В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения. Констатира, че при осъдения е налице известен прогрес в корекционно-поправителната работа, но наред с това излага съображения, че целите и задачите не са постигнати в планираната стената, не е налице категорична мотивация за водене на законосъобразен начин на живот, лишеният от свобода все още не приема напълно отговорност за извършеното в условията на рецидив. Оценката остава в средните стойности, поради което работата с осъдения следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение. Предлага молбата на осъдения А. да не се уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за основателна поради наличието на посочените в закона формални и материални предпоставки за неговото предсрочно освобождаване. Предлага молбата му в този смисъл да бъде уважена, а предвид твърде краткия остатък, спрямо А. да не се постановява пробационна мярка за надзор в течение на изпитателния срок.

Осъденият Ж.А. участва в производството лично, изразява увереност, че вече се е поправил, осъзнал е последиците от извършеното престъпление и ще е в състояние да контролира поведението и да не извършва престъпления в условията на свобода, заявява желание да започне работа и да се грижи за семейството си. В последната си дума моли да бъде условно предсрочно освободен.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

1

С Определение № 166 от 18.02.2019г. по ЧНД 118/ 2019г. по описа на Районен съд-Ямбол, в сила от 06.03.2019г., по реда на чл. 25 ал.1 вр. Чл. 23 ал.1 от НК спрямо осъдения Ж.А. били групирани наказанията, наложени му по НОХД № 1121/ 2018г., по НОХД № 879/2018г., по НОХД № 1144/ 2018г. и по НОХД № 1146/ 2018г., всички по описа на Районен съд –Ямбол, като му било определено и наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с 6 месеца до 1 година и 8 месеца „Лишаване от свобода“, търпимо ефективно при първоначален общ режим. Със същото определение съдът постановил наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено на А. по НОХД № 19/ 2018г. по описа на Районен съд-Ямбол, да се изтърпи отделно при първоначален общ режим, а на основание чл.25 ал.2 от НК било зачетено времето от 20.11.2018г. до 06.03.2019г., през което осъденият търпял наложеното му по НОХД № 1121/ 2018г. наказание „Лишаване от свобода“.

За начало на общото наказание била определена датата 04.08.2019г., след като за времето от 20.11.2018г. до 03.08.2019г. А. изтърпял отделно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено му по НОХД № 19/ 2018г. по описа на Районен съд-Ямбол. При започване изтърпяването на общото наказание, молителят бил разпределен в ЗООТ „Житарово“, където се намира и понастоящем.

От документите, приложени в затворническото досие на Ж.А., и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че молителят е осъждан многократно (5 пъти), излючително за тежки умишлени престъпления от общ характер – кражби и грабежи, извършени в кратък интервал в периода 2017-2018г. Понастоящем е в затвора за първи път и до момента не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.

Към 08.10.2020 г. молителят фактически е изтърпял над половината от наложеното му общо наказание, включително чрез зачитане на положения в затвора труд в размер на 3 месеца и 22 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 2 (два) месеца и 4 (четири) дни.

От настаняването му на 06.12.2018г. в ЗООТ „Житарово“ при Затвора-Бургас, А. изтърпява наказанието при „общ“ режим. Със заповед на началника на затворническото общежитие от 08.11.2019г., молителят бил назначен на платена работа като общ работник на мъншен работен обект – фирма „Е.“.

Спрямо осъдения Ж.А. към момента са налице общо три оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната му оценка, изготвена на 06.12.2018г. при настаняването му в ЗООТ „Житарово“, величината на риска от рецидив и вреди е фиксирана на 70 точки, в горната граница на средните стойности, с идентифицирани проблемни зони – настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. При проведената на 20.12.2019г. втора оценка се констатира видимо снижаване на резултата до 46 точки (в долната част на средните стойности), което се дължи на отчетено подобрение в зоните отношение към правонарушението (от 11 на 4 точки), управление на финанси и доходи (от 6 на 2 точки), образование и обучение ( от 2 на 1 точка), начин на живот и обкръжение ( от 8 на 4 точки) и умения за мислене (от 8 на 4 точки). На 18.08.2020 г., във връзка с молбата на А. за условно предсрочно освобождаване, е извършена третата оценка на риска с постигнат резултата от 44 точки (незначителното снижение в сравнение с предходната оценка се дължи на редукция само в показателя междуличностни проблеми от 2 на 0 точки), при запазване 2 показателите по зоните на дефицит от втората оценка.

До настоящия момент е наказван веднъж с „Извънредно дежурство по поддържане на хигиената и чистотата“ за срок от 7 дни, отложено на основание чл. 107 ал.1 от ЗИНЗС, (Заповед № 386 от 16.04.2019г.) награждаван е трикратно със заповеди от 09.09.2019г., 16.12.2019г. и 29.06.2020г. съответно с „Удължено свиждане за срок от 4 часа“, „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8 часа“ и „Месечен домашен отпуск до две денонощия“.

Обобщени са наблюденията на ангажираните с работата с осъдения инспектори, психолози и други служители.

А. е добре адаптиран към условията в местата за лишаване от свобода, макар да е в затвора за първи път, изпитва формален респект към авторитети и спазва изискуемото поведение по отношение на пенитенциалния персонал, има положително отношение към труда и изпълнява старателно възложените му трудови задължения.

Осъденият съдейства при изпълнение на плана на присъдата, избягва нарушителите на правилата за вътрешния ред в общежитието, следва режимните ограничения.

В личностен план Ж.А. е с *** образование, но действителната му степен на грамотност и обща култура разкрива значителни дефицити. Отраснал в многодетно *** семейство със занижен контрол, в условията на криминална среда, още като непълнолетен е настанен в ТВУ-гр.Разград, където завършва *** образувание, но последващото му обучение в шивашки техникум прекъсва в *** клас. Преди навършване на пълнолетие заживява на семейни начала с ***, от което съжителство има ********************. Самоуверено заявява, че при освобождаването му няма да върши престъпления, но липсват обективни доказателства в подкрепа на тази декларация. При ежедневната работа с осъдения и извършените три оценки на риска от рецидив и вреди е констатирано, че А. демонстрира повишена способност да разпознава проблемите, но не и да взема добре обмислени и адекватни решения, и не разполага с ясна идея за последиците от предприетите действия. Все още не е способен да набелязва и постига дългосрочни цели, трудно изразява плановете си за живот на свобода. В този смисъл, макар рискът от вреди за обществото да не е непосредствен, той се определя като висок с оглед нарастващите по сериозност криминални деяния, а факторите, вероятни да отключат последващо противоправно поведение на осъдения, са свързани с евентуална липса на средства за удовлетворяване на основни потребности. Осъденият приема участието си в престъпленията, за които е осъден, и счита процеса за справедлив, но разполага с набор от себеоправдателни мотиви, отказвайки да приеме изцяло отговорността за извършените престъпления.

Като личност продължава да е темпераментен, инертен и незрял, в живота на свобода не приема ограничения на личната си свобода и с поведението си демонстрира, че не се интересува от вредите, които настъпват за обществото от престъпните му деяния. У молителя са установени криминални модели на поведение, които той трудно би могъл да контролира на свобода.

Представен е извод, че заложените в първоначалния план на присъдата цели по отношение на осъдения А. не са изпълнени в желаната степен, и при молителя липсва категорична и същинска мотивация да преустановяване на криминалните прояви. При провежданите интервюта молителят показва непостоянство, не разполага със сигурни алтернативи за издръжка, не съобщава планове за конкретна трудова ангажираност, а уменията и квалификацията му са на ниво, което обективно би го затруднило в намирането на работа.

3

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения Ж.А. – изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК). Не се установява по несъмнен начин втората задължителна предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен, позволяваща обосновано заключение за неговото поправяне.

Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента.

Данните за съдимостта на молителя свидетелстват за висока степен на криминализация на личността му. Налице са множество осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер, извършени от него в относително кратък период от време, включително такива с употреба на физическо насилие за отнемане на чуждо имущество. Настоящият му първи престой в затвора не разкрива категорични доказателства А. да се е поправил и преосмислил ценностната си система в насока спазване на законите и обществените норми за съвместно живеене. От заключенията на служителите, натоварени с корекционната работа с молителя явства, че той не приема изцяло отговорността за извършените престъпления, не е развил категорична мотивация за водене на законосъобразен начин на живот на свобода и не е преодолял напълно криминалните си нагласи. Без да се оспорва декларирания от осъдения ангажимент да не извършва нови престъпления на свобода, събраните за личността, начина му на мислене и поведението му данни, обсъдени по-горе, не са достатъчни за извод, че осъденият действително е осъзнал и поел отговорността за извършеното престъпление, че е преосмислил из основи базисните си ценности и е предприел съзнателни и целенасочени усилия да ги коригира в социалноприемлива и съобразена със закона насока.

Съдът възприема изцяло поддържаното от началника на затвора становище, че отразените положителни промени в оценките за опасността от рецидив и вреди при А. са резултат най-вече от режимните изисквания и ограничения в затворническото общежитие, които осъденият приема и се старае да спазва, както и от предоставената му възможност да полага платен труд на външен обект, но тези обстоятелства не доказват категорично и необратимо поправяне на осъдения.

Величината на риска от рецидив и сериозни вреди остава в средните стойности, като атестационните резултати от втората и третата оценка не разкриват подобрение в зоните на дефицит. Наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира съда да счита, че постигнатите в работата с молителя резултати са недостатъчни по обем и дълбочина да оправдаят извод за неговото поправяне. Възможен е само извод, че при осъдения А. е в ход процес на положителна промяна, която обаче не е постигната в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл. първо от НК степен. В този смисъл съдът приема, че създадените до момента частични позитивни нагласи в поведението на молителя следва да продължат да бъдат направлявани и затвърждавани в контролираната среда на пенитенциарното заведение, съобразно индивидуалния план за изпълнение на наказанието.