Акт № 1109 от 02.11.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Варна, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Константин Д. И.

Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501198 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ф.И.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Решение №873/09.03.2026г. по гр. дело №11273/2024г. на ВРС, 39 състав, в частите с което, на осн. чл.108 от ЗС:

- е прието за установено спрямо ответника „Ф.И.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, че ищецът К. В. И., ЕГН**********, е собственик на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор №***.***.*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.Варна, район М., местност „Ш.“, целият с площ от 477 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване, предишен идентификатор №***.***.***, номер по предходен план: част от ***** в кв.2, при съседи ПИ с идентификатори №№***.***.***, ***.***.*** и ***.***.*** по същите актуални КК и КР, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №22/30.07.2024г., том V, рег. №7339, нот. дело №759/30.07.2024г.;

- е осъдено „Ф.И.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, да предаде на К. В. И., ЕГН**********, владението върху същия имот с №***.***.*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.Варна, район М., местност „Ш.“, целият с площ от 477 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване, предишен идентификатор №***.***.***, 1 номер по предходен план: част от ***** в кв.2, при съседи ПИ с идентификатори №№ ***.***.***, ***.***.*** и ***.***.*** по същите актуални КК и КР.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му част, с която е отхвърлен искът в установителната му част досежно останалата 1/2 ид. част от собствеността върху имота.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Обобщено оплакванията се свеждат до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни решаващи изводи на съда относно правото на собственост на ищеца по сделка, предхождана от реституция през 1994г. в полза на наследници на Г. Ц., първи праводатели на ищеца. Изводите на ВРС относно правата на ищеца са произволни, немотивирани и базирани на тенденциозно пренебрегване на съществени за делото доказателства. Неразбираемо защо ВРС е отказал да зачете отводът за присъдено нещо (с оглед решение №2234 от 2009г. по гр.д.

№4093/2007г. на ВРС) при необоснования извод, че ПИ № **** не е идентичен с ПИ № **** по плана от 1956г., отнет и „възстановен“ на П.Д. през 1995г. при отпочнато мероприятие. Изводът за идентичност на ПИ № **** с ПИ № ****а по плана от 1956г. е произволен. Погрешно ВРС е свързал правата на ищеца К. И. с решението по гр.д. №12906/2009г. на ВОС, след като ответници по него са били трети лица. Съдът не е разгледал и доводите, че „Ф.И.Т.“ ЕООД, респ. „И.“ ЕООД, не са били обвързани от реституционното решение от 1994г. Неправилни са и изводите за липсата на предпоставките по чл.17а от ЗППДОбП в полза на „И.“ ЕООД, придобити от ответното дружество след неговото отделяне, тъй като по делото са представени доказателства за предоставяне на спорния терен, като част от по-голям държавен такъв, за управление на БКС „И.-В.“, от което е било образувано „И.“ ЕООД. Липсата на представен баланс не означава липса на основание по чл.17а от ЗППДОбП. Евентуалното придобивно основание на ответника (давност) е било отхвърлено в разрез със събраните доказателства и при тенденциозен техен анализ. Поне от 1994г., а и отпреди това, процесният терен е бил и продължава да е част от голям такъв, стопанисван изключително от „И.“ ЕООД, респ. от ответника „Ф.И.Т.“ ЕООД и съставлява част от площадката от десетки декари, в която се намира и „л.с.“ на дружеството, както посочват свидетелите, но които ВРС изобщо не е ценил. Няма как спорният имот да е „възникнал“ през 2014г. като пречка да е бил давностен дотогава. Кадастралните промени са без значение за придобиването на имот по давност. В обобщение – правата на ищеца са недоказани, за сметка на тези на ответника. По същество се моли за отмяна на решението на ВРС, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. доводите и исканията до съда се поддържат.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно 2 и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред ВРС за доказаност на правото на собственост на ищеца К. И. по сделка от 30.07.2024г., предхождана от други такива и реституция през 1994г. в полза на наследници на лицето Г. Ц., за което излага съображения. Повтаря твърденията си пред първата инстанция относно историята на спорния имот. Подчертава, че имот с № **** (стар) е необносим към делото, като счита за относим „ПИ № **** = № ****“ (стари).

Поддържа възраженията си срещу придобиването на процесния терен от праводателя на ответника по чл.17а от ЗППДОбП, евентуално по давност, в която връзка прави свой анализ на доказателствата. По същество моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

При извърШ.та служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано иск с правно основание чл.108 от ЗС на К. В. И., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника „Ф.И.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, че ищецът К. В. И. е собственик на ПИ с идентификатор №***.***.*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.Варна, район М., местност „Ш.“, целият с площ от 477 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване, номер по предходен план: част от ***** в кв.2, при съседи ПИ с ид. №№ ***.***.***, ***.***.*** и ***.***.*** по същите КК и КР, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №22/30.07.2024г., том V, рег. №7339, нот. дело №759/30.07.2024г., както и за осъждане на „Ф.И.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, да предаде на ищеца К. В. И. владението върху същия имот с №***.***.*** по същите КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния ПИ № **** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район М., местност „Ш.“, с площ от 477 кв.м., по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №22 30.07.2024г. по нот. дело №759/30.07.2024г. на н-с при ВРС. Праводателят му П.Н.Д. се е легитимирал като собственик на продадения терен (съобразно и с УМ преди първото о.с.з.) въз основа на реституционно съдебно решение от 03.01.1995г. по гр. дело №212а/1993г. на ВОС, заповед за декатуване на имота от 12.01.1996г. и КНА №118/2001г. на н-с при ВРС.

Освен горното, собствеността на П.Д. върху терен, част от който е спорният, е била установена и с решение №3923/04.11.2010г. по гр. дело №12906/2009г. на ВРС, 21 състав, потвърдено от ВОС. Това решение е било по искове за собственост на П.Д. срещу „У.“ ООД (по чл.124, ал.1 от ГПК) и срещу А. и Е.Н. (чл.108 от ЗС). Тези ответници по посоченото дело били правоприемници по верига от сделки за имот с № ****, който от своя страна 3 бил „привнесен“ към големия общински терен по АДС от 1984г. и бил собствен на Г. Ц., на наследниците на който били и реституирани 990 кв.м. от ПИ № **** с решение на ВОС от 16.05.1994г. След влизането му в сила бил извършен и въвод в полза на П.Д.. Отделно, с решение по гр. дело №7809/2016г. на ВРС, 17 състав, влязло в сила, е бил отхвърлен искът на „И.“ ЕООД с правно основание чл.75 от ЗС срещу П.Д. за предаване на фактическата власт върху ПИ № ****.

Така през 2024г. П.Д. е продал терена на ищеца по делото.

След закупуване на имота ищецът открил, че той е заключен, заграден и приобщен в площта на стопанския двор на бившето общинско предприятие „И.“, в местността „Ш.“. В площта на оградената зона се включвали: от запад, северозапад - ПИ №***.***.*** с площ повече от 24 декара; от изток, североизток - ПИ №***.***.*** с площ над 12 декара, двата собственост на дружеството; от юг - територията граничела с общински път, като между двата големи имота били заградени други пет по-малки такива (№№ ****, ****, 55, *** и ***), собственост на трети лица, сред които и ПИ № ****, собственост на ищеца.

След извърШ. справка в СГКК-Варна и в СВ Варна станало ясно, че на 23.04.2020г. в TP било вписано преобразуване на „И.“ ЕООД, чрез отделяне на част от имуществото му и преминаване на същото на към новоучредено дружество – отв. „Ф.И.Т.“ ЕООД. В резултат от преобразуването новото дружество станало правоприемник на отделената част от имуществото на преобразуващото се дружество, като двата големи имота – ПИ №***.***.*** с площ над 24 декара и ПИ №***.***.*** с площ над 12 декара, в зоната на които е бил заграден и спорният ПИ № ****, станали част от активите на „Ф.И.Т.“ ЕООД.

Ищецът оспорва правата на ответника, доколкото праводателят му не е бил собственик на имота на основание чл.17а от ППДОбП, евентуално давност, в която връзка излага твърдения за „историята на имота“ и доводи за липсата предпоставките на посочените придобивни основания за ответника (в молбата си преди първото о.с.з. по делото, рамкирана по-горе от съда).

Ищецът потърсил контакт с управителя на ответното дружество, с оглед предоставяне достъп до придобития имот. Ответникът отказвал съдействие за предаване владението на имота, като упражнявал понастоящем фактическа власт върху него, без да има правно основание за това.

При тези твърдения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа и доразвива твърденията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище за недопустимост на иска, тъй като спорът за собствеността върху процесния имот е бил разрешен с влязло в сила решение № 2234 от 09.07.2009г. по гр. дело №4093/2007г. на ВРС, потвърдено с решение №*** от 22.04.2010г. по в. гр. дело №1706/2009г. на ВОС. С цитираните решения „И." ЕООД било признато за собственик на ПИ №*** с площ 1500 кв. м., който бил идентичен с ПИ № **** по предходен план, като спорният ПИ № **** 4 попадал в тях.

Евентуално счита предявения иск за неоснователен, защото ответникът, който не оспорва, че владее спорния имот, е негов собственик на осн. чл.17а от ППДОбП (отм,), при следните твърдения: Процесният терен е бил част от много по-голям имот, за който бил издаден АДС; теренът бил включен в площадката на държавния БКС „И.“ със заповед №104/30.04.1981г. на председателя на ОбНС – Варна, като бил предоставен за стопанисване и управление на предприятието БКС „И. – Варна“. След регистрацията на общинската фирма „И.“ с решение от 21.07.1989г. на ВОС по фирмено дело №452/1989г. имотът станал част от активите на дружеството, тъй като всичките активи и пасиви на БКС „И. – Варна“ преминали към новото общинско „И.“ като включени в уставния му фонд. И след 1999г., когато „И.“ ЕООД било приватизирано чрез продажба на дяловете от капитала му, процесният имот и съседните му имоти с ид. по КК на №№ ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***.*** и ***.***.***.*** били собствени на дружеството и продължили да съставляват част от площадката, която се владеела и използвала от приватизираното дружество. След като през 2020г. било образувано „Ф.И.Т.“ ЕООД чрез отделянето му от „И.“ ЕООД, процесният терен бил придобит от ответника и продължил да се ползва необезпокоявано от него.