Протокол № 449 от 19.05.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 449 гр. Варна, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Съдия:

Румяна П. Петрова

Съдебни

Росен Б. Русев заседатели: Габриела Ц. Дянкова

Елена В. Младенова при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева и прокурора М. Вл. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Частно наказателно дело № 20233100200500 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

Осъденият Г. Г. М.- редовно призован, води се от Затвора Варна и с адв. С. С. – редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното предложение.

На основание чл. 25 aл. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК моля да постановите определение, с което да групирате наказанията на осъдения, както съм предложил в четири групи.

Първа група НОХД № 775/2005 по описа на РС-Варна и НОХД № 1864/2004 г. по описа на РС-Варна.

Втора група – НОХД № 179/2008 г. на РС-Провадия.

Трета група – НОХД № 1428/2015 г. на Специализирания наказателен съд, НОХД № 3157/2017 г. на Специализирания наказателен съд.

Четвърта група - така както съм я предложил.

По отношение на чл.24 от НК следва да се увеличи наказанието на осъдения, тъй като е личност с висока степен на обществена опасност, осъждан е многократно и в голяма част за престъпления срещу личността и 1 очевидно предходните наказания не са изиграли своята превъзпитателна роля.

Още преди 20 години е започнал своята престъпна дейност, развивала се е във времето и ескалира в опит за убийство,поради което считам, че наказанието следва да бъде увеличено с 6 месеца. На осн. чл.25 ал.2 НК моля да приспаднете изтърпяното до момента задържане. Моля за определение в този смисъл.

АДВ.С.: Съдебни заседатели, считам че са налице основанията за групиране на наказанията на М..

Първите три групи, както са представени в предложението от ВОП, считам, че те са изтърпени. Ще се спра на четвъртата група за групиране и намирам, че е основателна и действително за тези три присъди следва да бъде определено най-тежкото наказание от 17 години „Лишаване от свобода“.

По отношение на направеното от прокурора искане за увеличаване на определеното най-тежко наказание с 6 месеца, намирам същото за неоснователно. Не са налице предвидените основания за това, а такива не бяха и посочени от прокурора. Единствено посочено от него беше обществената опасност на М., която при определяне на наказанието е преценено от съда и му е наложено наказание от 17 години и не може да бъде основание за прилагане на чл. 24 НК. При произнасянето Ви ще моля на основание чл.25 ал.2 НК да приспаднете изтърпяното до настоящия момент, както и времето, през което е бил задържан под стража М.. В този смисъл моля за Вашето произнасяне.

ОСЪДЕНИЯТ М.: Моля да не ми завишавате наказанието.

СЪДЪТ, след тайно съвещание и след като се запозна с искането от Окръжна прокуратура-Варна и изразените становища в днешно съдебно заседание, намери за установено следното:

Г. Г. М. е осъждан до настоящия момент с осем влезли в сила присъди.

Осъждан е:

По НОХД № 775/2005 г. на Районен съд - Варна, споразумение от 13.04.2005 г. влязло в сила на 13.04.2005 г. по силата на което Г. Г. М., ЕГН ********** е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, 6, 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 19.06.2004 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, изпълнението на така наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

По НОХД № 1864/2004 г. на Районен съд - Варна , споразумение от 31.05.2007 г. влязло в сила на 31.05.2007 г., по силата на което Г. Г. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 15.09.2003 г , за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 8 месеца , изпълнението на така наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

По НОХД № 179/2008 г. на Районен съд - Провадия, споразумение от 08.10.2008 г. влязло в сила на 08.10.2008 г. по силата на което Г. Г. М. е 2 признат за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 17.03.2007 г , за което му е наложено наказание „Пробация" за срок от 6 месеца и „обществено порицание".

По НОХД № 1428/2015 г. на Специализиран наказателен съд , споразумение от 27.10.2017 г. влязло в сила на 27.10.2017 г. по силата на което Г. Г. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 321, ал.

3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, извършено от края на месец март 2014 г. до 29.07.2014 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година, по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 29.07.2014 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и по чл. 354а, ал. 1 от НК, извършено на 29.07.2014 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е осъден на едно общо най- тежко наказание от така определените, а именно „лишаване от свобода" за срок от 1 година, при първоначален „общ“ режим.

По НОХД № 3157/2017 г. на Специализиран наказателен съд, споразумение от 27.10.2017 г., влязло в сила на 07.11.2017 г., по силата на което Г. Г. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 321, ал.

3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, извършено от началото на месец януари 2004 г. до 21.01.2015 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, при първоначален общ режим.

По НОХД № 440/2014 г. на Районен съд - Провадия , присъда от 01.12.2016 г. изменена с решение № 219/07.08.2018 г. по ВНОХД № 397/2018 г. на ОС - Варна, влязло в сила на 07.08.2018 г. по силата на което Г. Г. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 вр. чл.

129, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 28, ал. 2 от НК, извършено на 17.08.2013 г , за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години, при първоначален строг режим.

По НОХД № 5131/2020 г. на Районен съд - Варна , споразумение № 260096/16.02.2021 г. влязло в сила на 16.02.2021 г., по силата на което Г. Г.

М., ЕГН ********** е признат за виновен в извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 6 и 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 22.11.2017 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година , при първоначален строг режим и чл. 144, ал. 3 от НК, извършено на 22.11.2017 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е осъден на едно общо най-тежко наказание от така определените, а именно „лишаване от свобода" за срок от 1 година , при първоначален строг режим.

По НОХД № 1042/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд , присъда № 260004/14.06.2021 г, отменена с присъда № 3/16.03.2022 г. по ВНОХД № 346/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, потвърдена с решение № 50132/17.01.2023 г. по н.д. № 618/2022 г. по описа на Върховен касационен съд, II наказателно отделение, влязло в сила на 17.01.2023 г., по силата на 3 което Г. Г. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 116, ал.

1, т. 11 и 12 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 28.01.2018 г, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 17 години, при първоначален строг режим.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НК, инициирано с искане от прокурор при варненска окръжна прокуратура за групиране на наложени по отношение на Г. Г. М. наказания и определяне за изтърпяване съвкупности, формирани по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, с предложение за увеличаване на определеното за изтърпяване на най-тежко наказание.

Предложението се поддържа в съдебно заседание по съображенията в него, които се доразвиват по съществото на делото.

Становищата на защитата и на самия осъден са, че са налице условията за групиране по предложения начин от прокурора, но не е наложително увеличаване на определеното наказание.

Такова е становището и на разширения съдебен състав. Видно от справката за съдимостта, лицето е многократно осъждано, като осъжданията са били неколкократно групирани и са определяни общо за търпене наказанията. Видно от бюлетините за съдимостта, налице са няколко варианта за групиране на наложените наказания, но резултатът от различните вариации не би търпял промяна при спазване принципа за найблагоприятното за осъдения съчетание.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да групира наказанията по трите последно произнесени срещу М. присъди, а именно по НОХД № 440/2014 г. по описа на РС-Провадия, НОХД № 5131/2020 г. на РСВарна и НОХД № 1042/2018 г. по описа на ВОС. Видно от датите на осъществяване на деянията и влизането на съдебните актове в сила, налице са основанията по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК, тъй като престъпните деяния са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, по което и да е от тях.

За неоснователно съдът намира искането за увеличаване на наложеното най-тежко наказание. Разпоредбата на чл. 24 от НК въвежда изключения от правилата за групиране на наказанията. За да намери приложение този законов текст, би следвало да бъде направена категорична преценка, че найтежкото наложено наказание не е в съС.ие да осъществи своите корекционни цели.

В настоящия случай най-тежкото наказание от 17 години „Лишаване от свобода“ е наложено по последната присъда, като при произнасянето й 4 съдебният състав е отмерил размера на санкцията, като са били известни всички предходни осъждания на М.. След като това наказание е било сметнато за достатъчно за изпълнение на целите на лична и генерална превенция, според съдебната преценка общо за последващото изкуствено завишаване се явява незаконосъобразно. Според съда санкция от този вид и размер е в съС.ие да изпълни своите предупредителни, превъзпитателни и възпиращи цели.

С оглед на изложеното и на основание чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК ГРУПИРА наказанията по НОХД № 440/2014 г. по описа на РС-Провадия, НОХД № 5131/2020 г. на РС-Варна и НОХД № 1042/2018 г. по описа на ВОС, като определя за изтърпяване от осъденото лице Г. Г. М. с ЕГН: ********** , найтежкото от тях, а именно СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.

На осн. чл.25, ал.2 НК ПРИСПАДА изцяло изтърпяната от о.л. М. до момента част от наказанието „Лишаване от свобода“, както и времето, през което е бил задържано с МНО „Задържане под стража“.