Решение № 366 от 14.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. П., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720101194 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. С. М., ЕГН **********, и М. С. М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че:

М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на наследник на С. М. С., починал на *** г., не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1006.89 евро – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 209.15 евро – представляваща лихва за забава за периода 02.01.2012 г. – 20.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 49.89 евро – разноски, представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя му И.О.П., починала на *** г. по ч.гр.д. № 3597/2015 г. на РС-П., за които е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., и

М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на наследник на С. М. С., починал на *** г., не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1006.89 евро – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 209.15 евро – представляваща лихва за забава за периода 02.01.2012 г. – 20.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 49.89 евро – разноски, представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя му И.О.П., починала на 1

*** г. по ч.гр.д. № 3597/2015 г. на РС-П., за които е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б..

В исковата молба се излага, че в полза на ответника срещу И.О.П. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3597/2015 г. на РС-П., въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие Окръжен съд-П.. Сочи се, че след 10.01.2017 г. по изпълнителното дело не са предприети изпълнителни действия, поради което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция. С молба от 11.08.2021 г. въз основа на същия изпълнителен лист ответникът е образувал изп.д.

№ *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. На 15.11.2021 г. е изпратена ПДИ до С. М. С. – наследник на И.О.П., без да е конституиран като длъжник в производството, а с постановление от 03.12.2025 г. ищците са конституирани като длъжници по изпълнителното дело като наследници на С. М. С., починал на *** г. Считат, че не дължат принудително изпълнение на припадащите им се по ½ част от вземанията по изпълнителния лист съобразно квотите им в наследството на С. М. С., тъй като са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Молят за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да им заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***” АД, чрез юрк. С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече с образуване на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., впоследствие преобразувано в изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и моли да бъде намалено до минимума по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От удостоверение за наследници с изх. № 284/04.10.2021 г., издадено от Община П., се установява, че И.О.П., ЕГН **********, е починала на *** г. като е оставил единствен наследник по закон С. М. С. ЕГН ********** - син.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 23 ГРС-9142/21.12.2023 г. С. М. С., ЕГН **********, е починал на *** г. като е оставил наследници по закон: М. С. М., ЕГН **********, и М. С. М., ЕГН ********** – синове.

От приетия по делото препис на изп.д. № *** г. на ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано по молба от 20.01.2016 г. на „***“ АД срещу И.О.П. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 29.10.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 03597 по описа за 2015 г. на РСП., като е посочен способ на принудително изпълнение – запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и от трудов или приравнен доход.

Удостоверено е на гърба на изпълнителния лист постановление, че поканата за 2 доброволно изпълнение е връчена на 10.05.2016 г. по реда на чл. 47 ГПК и последното изпълнително действие е извършено на 10.01.2017 г., както и че изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Видно от книжата по изпълнителното дело, че на 05.02.2016 г. са изпратени уведомление от съдебния изпълнител до длъжника, връчено чрез залепване на уведомление на 25.04.2026 г. на адрес: ***, и запорно съобщение до Директора на РУ „СО“ – гр. П., с което е наложен запор върху пенсията на длъжника. На същата дата са изпратени съобщения до *** АД, ***, *** ЕАД, *** АД, *** АД, *** АД, *** АД, *** АД, *** АД, *** (***) ЕАД, *** АД, *** АД, *** АД, *** АД, *** АД, *** *** АД, *** ЕАД, с които е отправено искане да предоставят информация за открити банкови сметки, вложени ценности, банкови касети и трезори за длъжника.

На 10.01.2017 г. са изпратени запорни съобщения до длъжника за наложен запор върху банкови сметки със запорни съобщения от същата дата до *** ЕАД, *** АД, и *** АД.

На 13.07.2020 г. са изпратени съобщения за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба от 06.08.2020 г. взискателят чрез пълномощника си юрк. М. е отправил искане да му бъде върнат изпълнителния лист, получен на 08.04.2021 г.

От постъпилия препис на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано по молба на „***“ АД от 11.08.2021 г., въз основа на изпълнителния лист от 29.10.2015 г., издаден срещу И.О.П. по ч.гр.д. № 03597/2015 г. на РС-П., с която е отправено искане за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, налагане на запор върху доходите му и банковите сметки и на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

С молба от 01.06.2023 г. взискателят е отправил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, пенсия и трудови възнаграждения.

С молба от 16.07.2024 г. взискателят е направил искане да бъдат конституирани наследниците на С. М. С. в качеството на длъжници и изпълнителното производство да продължи срещу тях, както и за налагане на запор върху банковите сметки, трудови възнаграждения и/или пенсия.

С постановление от 03.12.2025 г. са конституирани М. С. М. и М. С. М. в качеството на длъжници по изпълнителното дело като наследници на С. М. С..

С молба от 18.03.2025 г. взискателят е отправил искане за налагане на запор върху банковите сметки, пенсия и/или трудови възнаграждения на длъжника.

На 03.12.2025 г. са изпратени покана за доброволно изпълнение до всеки от длъжниците, запорни съобщения до банка „***‘ ЕАД, „***“ АД и „***“ ЕООД за налагане на запор върху банковите сметки, респ. трудовото възнаграждение на М. С. М., както и до „***“ АД, „***“ АД и „*** ***“ АД за налагане на запор върху банковите сметки, респ. трудовото възнаграждение на М. С. М..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 3 състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист срещу наследодателя им и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на наследници на длъжника по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и др./.

Страните не спорят, че към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата на издаване на изпълнителния лист – 29.10.2015 г.

Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземанията се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност.

Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с 4

Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – 20.01.2016 г., погасителната давност за вземанията е прекъсната.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

От удостоверението за наследници на И.О.П. се установява, че е починала на *** г., поради което извършените след тази дата изпълнителни действия не са годни да прекъснат погасителната давност. С оглед изложеното, съдът приема, че единственото валидно изпълнително действие, извършено по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., е молбата за образуването му - 20.01.2016 г.