Определение № 20144 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20144 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20261110100984 по описа за 2026 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, срещу ответника “ФЕШЪН БЮТИ ТЕОДОРА” ЕООД, ЕИК 206089890, за признаване за установено съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2025 г. на РС – Русе, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към делото материалите по ч. гр. дело № 2161/2025 г. по описа на РС Карлово.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.10.2026 г. в 10,40 часа, за когато да се призоват страните - ответникът от адреса, посочен в заповедното производство, на който му е връчено.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба ведно с приложенията.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

1

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът "ФЕШЪН БЮТИ ТЕОДОРА” ЕООД, ЕИК 206089890, дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата 344,91 BGN (триста четиридесет и четири лева и 91 стотинки), представляваща главница - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ................, партида .............., ID на договор .............. от 30.09.2024 за периода 23.11.2024- 22.04.2025 г., 23,41 BGN (двадесет и три лева и 41 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до 27.11.2025 г., 1385,00 BGN (хиляда триста осемдесет и пет лева), представляваща главница - 10 месечни вноски по 138.50 лв. по договор за продажба на изплащане от 07.11.2023 за периода 23.11.2024 22.05.2025, с който е закупен на изплащане Апарат AppleiPhone15 ProMax256GBBla+Mod в пакет с тарифен план за услуга номер ................ за сумата от 3324 лв. с първоначална вноска 138.50 лв. и 23 месечни вноски по 138.50 лв. за периода от 23.11.2024 г. до 22.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 28.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 76,37 BGN (седемдесет и шест лева и 37 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до 27.11.2025 г . , 4512,05 BGN (четири хиляди петстотин и дванадесет лева и 05 стотинки), представляваща неустойка - За част от мобилните услуги абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които са активирани. 404,23 BGN (четиристотин и четири лева и 23 стотинки), представляваща законна лихва - законна лихва върху вземането от 4512.05 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.11.2025 г. по ч.гр.д. № 2616/2025 г. по описа на РС Карлово.

Ищецът „А1 България“ ЕАД чрез пълномощника си твърди, че между него и ЕТ Тодор Димитров, ЕИК ..............., бил сключен договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер .............. от 30.09.2024 г. ведно с Приложение № 1 за активиране на услуги с планове М за посочените мобилни номера. Със заявление за смяна на номера и анекс № 1 ЕТ прехвърлил на ЕООД използването на услугите за номера 0876***115, 0884***359, 0888***093, 0888***108, 0885***347, 0888***787. С приложение № 1 от 28.08.2024 г. е сменен тарифния план за номер 0884***359. След индексация на цените били издаден фактури за ползваните в периода от 23.11.2024 г. до 23.04.2025 г. мобилни услуги, като ищецът изпълнил задълженията си по договора, но ответникът не заплатил дължимите суми съгласно договора и общите условия към него и натрупал задължения в размер на 344,91 лева. С договор за продажба на изплащане от 07.11.2023 г. е закупен мобилен апарат Apple iPhone ProMax, за сумата от 3324 лева, по който останали неплатени 10 вноски на стойност 1385 лева. За част от мобилните номера ответникът направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор, поради което дължи неустойка за 2 неспазен срок на действие по т. 54.12 от ОУ, ведно със законна лихва. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв не е постъпил от ответника. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение, същият оспорва наличието на сключен договор и съществуването на описаните вземания.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги и за продажба на изплащане, въз основа на които се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги (е предал описаните вещи), а последният – да заплати цената им; че в рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната стойност, както и че е предал веща обект на продажбата, и изискуемостта на вземанията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел валидно задължение да заплати претендираната неустойка при прекратяване на договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото основание, за което е уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора; размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава за сочения период и размера на търсеното вземане.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелства: НЯМА.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4