Определение № 2905 от 22.10.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1427/2025
- Вид
- Определение № 2905
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Тотка Калчева, Галина Иванова, Диляна Господинова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за обществените поръчки
- чл. 20, ал. 4, т. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 286-288 · Търговски закон
- чл. 286-288 · Търговски закон
- чл. 286-288 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2905 гр. София, 22.10.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Галина Иванова
Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002901427 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Община Девин, чрез адвокат Е. Даскалова – Р., обжалва решение № 86 от 07.04.2025 г. по в.гр.д. № 433/2024 г. на Окръжен съд - Смолян, I въззивен граждански състав, с което, след частична отмяна на решение № 7032 от 15.12.2021 г. по гр.д. № 243/2020 г. на Районен съд – Девин, настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „СД Филев – Михайлова“ СД, гр. Девин на основание чл. 59 от ЗЗД стойността на допълнително извършени СМР при изпълнение на възложена работа по Договор № Д-507/11.09.2017 г. с предмет „Реконструкция на съществуващо дере в кв. Изгрев, гр. Девин“ в размер на 16 625,23 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото по 1 смисъла на чл. 294 от ГПК да се съобрази с дадените в отменителното решение на ВКС указания по тълкуването и прилагането на закона?
2.Какви са задълженията на въззивния съд, на който е било върнато делото за ново разглеждане по смисъла на чл. 294 от ГПК, с оглед изпълнението на указанията на ВКС в отменителното решение?
3.След като въззивната инстанция е получила указания по смисъла на чл. 294 от ГПК да назначи нова съдебно-техническа експертиза, достатъчно ли е единствено самото назначаване на експертизата, с оглед надлежното изпълнение на указанията, или е необходимо заключението по същата да бъде преценено с оглед изискванията за пълнота, яснота, обективност и обоснованост, съобразно новата правна квалификация на иска?
По тези въпроси от 1 до 3 се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 50042/12.07.2023 г. по гр.д. № 1735/2022 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 48/04.02.2025 г. по гр.д. № 4513/2023 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 86/08.02.2024 г. по гр.д. № 1300/2023 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 69/22.06.2022 г. по т.д. № 878/2021 г. на ВКС, II т.о.; решение № 119/29.04.2025 г. по т.д. № 2552/2022 г. на ВКС, I т.о.; определение № 50058/10.02.2023 г. по т.д. № 728/2022 г. на ВКС, II т.о.; решение № 60/25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на ВКС, II т.о.;
4.Въззивната инстанция следва ли да даде указания относно релевантните факти, с оглед новата правна квалификация на иска, за да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора?
5.Какво е дължимото процесуално поведение на въззивната инстанция когато делото е върнато за ново разглеждане по смисъла на чл. 294, ал. 1 от ГПК в хипотезата на дадена нова правна квалификация на иска от ВКС?
6.Как следва да бъде разпредЕ. доказателствената тежест между страните при иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и кои са елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, при наличие на които същият е основателен?
По тези въпроси се твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на постановеното въззивно решение с:
2 определение № 759/11.03.2025 г. по т.д. № 1851/2024 г. на ВКС, II т.о.; решение № 50051/19.04.2023 г. по гр.д. № 1156/2022 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 51/25.03.2022 г. по гр.д. № 4170/2021 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 190 от 12.12.2017 г. по т.д. № 512/2017 г. на ВКС, I т.о.; постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС; решение № 50025/20.03.2023 г. по гр.д. № 1811/2022 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 49/23.07.2019 г. по гр.д. № 2885/2018 г. на ВКС, II гр.о.; определение № 1337/19.03.2025 г. по гр.д. № 4685/2024 г. на ВКС, IV г.о.;
7.В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?
8.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 60089/02.08.2021 г. по т.д. № 934/2020 г. на ВКС, I т.о.; решение № 170/06.01.2021 г. по гр.д. № 169/2020 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 60025/30.07.2021 по дело №2796/2019 на ВКС, I т.о.; решение № 50027/28.02.2023 г. по гр.д. № 2353/2022 г. на ВКС, I гр.о.; определение № 50071/27.02.2023 г. по гр.д. № 3089/2022 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 343/11.06.2024 г. по гр.д. № 4890/2023 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 69/22.06.2022 г. по т.д. № 878/2021 г. на ВКС, II т.о.; решение № 119/29.04.2025 г. по т.д. № 2552/2022 г. на ВКС, I т.о.;
9.Какво включва обезщетението при законовата хипотеза на чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 61 от ЗЗД в случаите когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на сключен между страните договор за строителномонтажни работи?
10. Какво включва обезщетението, при законовата хипотеза на чл. 59, ал.
1 във връзка с чл. 61 от ЗЗД, в случаите когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на сключен между страните договор за обществена поръчка, с предмет строително-монтажни работи?
По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: определение № 50058/10.02.2023 г. по т.д. № 728/2022 г. на ВКС, II 3 т.о.; решение № 60/25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на ВКС, II т.о.; определение № 50391/02.06.2023 г. по т.д. № 2065/2022 г. на ВКС, I т.о.
Освен мотивирането на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът сочи и допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „СД Филев – Михайлова“ СД, гр.
Девин не е депозирал отговор в предвидения в чл. 283 от ГПК срок.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.
С решение № 50 002 от 26.09.2024 г. по т.д. 1644/22 г., по описа на ВКС, II ТО е отменил решение № 84 от 19.04.2022 г. по в.гр.д. 64/22 г. по описа на ОС- Смолян и е върнал делото за ново разглеждане. Прието е, че при възлагане на СМР, без сключен договор между страните, възложителят отговаря по правилата на неоснователно обогатяване за чужда сметка.
Обогатяването е спестяване на разходи и включвала стойността на материалите и труда , както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя , ако бе сключен действителен договор. Обедняването е реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка със СМР, вкл. ДДС, като се начислява, но без печалба за изпълнителя.
Отговорността на собственика на имота е измежду по-малката сума. След отмяна делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е безспорно установено, че между Община Девин, като възложител, и СД „Филев, Хаджийски и Сие“ гр.Девин, като изпълнител, е бил сключен Договор № Д-507 от 11.09.2017 г., по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗОП, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на „Реконструкция на съществуващо дере в кв.
Изгрев“, гр.Девин при уговорена цена от 30 694,90 лв. без ДДС или 36 833,88 лв. с ДДС. В хода на работата, след подадени жалби на граждани и фирми, собственици на имоти по предвиденото трасе, които имали притеснения от 4 наводняване на имотите им, трасето на тръбата било променено по устно възлагане от Община Девин, което наложило извършването на допълнителни СМР, с цел удължаване на водоотвеждащото съоръжение и заустването му в шахтата на болницата, като същото било удължено със 78,60 м и били изградени допълнително 4 ревизионни шахти. Това обстоятелство се установило както от заключението на СТЕ, така и от показанията на св. А. К., работила като инвеститорски контрол в Община Девин към момента на изграждането на съоръжението, така и от показанията на св. Л. Г. - бригадир на бригадата изпълнител на процесното съоръжение. Според св. К., възлагането на допълнителните СМР било извършено от кмета, без да е сключван договор по реда на ЗОП, като същият се е ангажирал да покрие разходите на по-късен етап, когато получи финансиране. Всички изпълнени строителни дейности, както уговорените с договора, така и допълнителните, били приети изцяло от общината, като първоначално уговорените с договора били заплатени в размер на 36 833,88 лв. с ДДС, а допълнителните, описани в отделен акт обр. 19-втора част - на стойност 21 588,24 лв., били останали незаплатени. Изрично св. К. твърдяла, че началникът на отдел „Устройство на територията,икономика и общинска собственост“- А. Г. е разделила приемането на работата на две части, като първата била по проведената обществена поръчка, а втората по промененото трасе. Свидетелката е разписвала документи за плащане само на първата част, а за втората не е разписала, тъй като за нея не е имало проведена обществена поръчка и не е имало осигурено към онзи момент финансиране. За втората част от трасето било изготвена неофициална КСС, за да се знаело каква ще бъде стойността на тези допълнителни СМР. По време на извършване на СМР Община Девин не е отправяла забележки и не е спирала изграждането на съоръжението, включително и при извършването на допълнителните СМР. Неоснователно в тази връзка се твърдяло в жалбата, че Община Девин не е била запозната, че се извършвали допълнителни СМР. Нелогично било изпълнителят-ищцовото дружество по своя инициатива и без знанието на Общината да удължи трасето със 78,60 м, да вложи труд и материали, за които нямало уговорка да му бъде заплатено. Установено било, както от СТЕ, приета в първоинстанционното производство, така и от СТЕ, приета във въззивното производство, при извършения на 14.02.2025 г. оглед в присъствието на страните, така и от показанията на св. Г., че от изграждането си съоръжението работило по 5 предназначение, канализацията обирала водата от проливните дъждове, дерето било добре заустено, нямало течове и оплаквания от граждани. Цялото съоръжение, включително и допълнително изградените 78,60 м. били приети фактически от Общината и работили по предназначение.
Установило се още, че след като Общината била собственик на съоръжението, тя се е обогатила със стойността на изграденото в повече (извън договора) за сметка на ищеца в размер на 18 287,75 лв. с ДДС, съгласно СТЕ, а ищецът пък е обеднял със стойността на допълнително вложените материали и труд в размер на 16 625,23 лв. с ДДС.
Съдът е приел, че по делото не е установено страните да са сключили допълнителен договор или анекс към сключения вече договор за обществена поръчка. След оставянето на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че претендира заплащане на допълнителните СМР, конкретно посочени, за които общината е поела устен ангажимент за плащане, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата сума се претендирала на договорно основание, по договор за изработка и неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 286-288 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
Разпечатката съдържа 40 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef396b60-b8e8-4f24-a6d1-f9b014ff0148