Определение № 151 от 20.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 20.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И.а Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20252001000135 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.

С разпореждане № 260007 от 28.05.2025 г. по т.д. № 57/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол е допълнено на осн. чл. 248 ГПК разпореждане № 260006 от 09.05.2025 г. по същото дело, като е оставена без уважение молбата на ищеца “Уникредит Булбанк” АД за издаване на изпълнителен лист за сторените в касационното производство по делото в размер на 10 316,26 лв.

Разпореждането е обжалвано от ищеца “Уникредит Булбанк” АД с оплаквания, че то е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Като признава, че в определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по спора, не са присъдени разноски, ищецътжалбоподател сочи, че не е имал възможност да поиска от ВКС присъждане на разноски. Определение № 32 от 23.01.2024 г. по в.гр.д. № 452/2022 г. на БАС, с което на ищеца било указано да внесе депозит за възнаграждението на особения представител в касационното производство, било постановено, след като ищецът депозирал отговор на касационната жалба. След това ВКС не допуснал касационното обжалване и ищецът нямал възможност да направи искане за присъждане на разноските, сторени след внасянето на касационната жалба. Поради това според жалбоподателя единствено компетентен да се произнесе по искането за разноски в касационното производство бил Окръжен съд – Ямбол.

Отправено е искане за отмяна на разпореждане № 260007 от 28.05.2025 г. и допълване на разпореждане № 260006 от 09.05.2025 г. с издаване на изпълнителен лист за сторените от ищеца в касационното производство разноски в размер на 10 316,36 лв.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Принципно положение е, че изпълнителен лист се издава въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт (чл. 404 и чл. 405, ал. 1 ГПК). В частност, за да бъде издаден изпълнителен лист за парична сума, представляваща сторени от страната разноски по водене на делото, е необходимо разноските да са присъдени с влязъл в сила и подлежащ на изпълнение съдебен акт – решение или определение. В случая е ясно, че сторените от ищеца разноски в касационното производство не са поискани от него и не са присъдени от съда, пред който се е развило производството. След като липсва изпълнително основание по чл. 404 ГПК, не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК.

Доводът на жалбоподателят, че е сторил разноските след депозирането на отговор на касационната жалба и не е имал възможност да поиска присъждането им от касационната инстанция, е несъстоятелен. Касационната жалба е изпратена по пощата на 13.07.2023 г. Ответникът по касация “Уникредит Булбанк” АД по указание на съда е внесъл депозит за възнаграждението на особения представител на ответниците на два пъти: на 04.10.2023 г. – сумата 5158,16 лв. и на 27.02.2024 г. – сумата 5158,18 лв.

Представил е писмен отговор на касационната жалба на 27.10.2023 г. Делото е изпратено от БАС на ВКС на 24.06.2024 г., където е било разгледано в з.з. на 20.11.2025 г. и е било постановено определение № 140 от 16.01.2025 г. по т.д.

№ 1392/2024 г. на ТК, Второ отделение, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Следователно ответникът по касация е имал възможност във всеки един момент след 27.02.2024 г., когато е извършил второто плащане, до произнасянето на касационното инстанция да поиска присъждане на разноските.

По тези съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260007 от 28.05.2025 постановено по т. д. № 57/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

Определението не може да се обжалва. г.,

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 20.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И.а Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20252001000135 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.

С разпореждане № 260007 от 28.05.2025 г. по т.д. № 57/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол е допълнено на осн. чл. 248 ГПК разпореждане № 260006 от 09.05.2025 г. по същото дело, като е оставена без уважение молбата на ищеца “Уникредит Булбанк” АД за издаване на изпълнителен лист за сторените в касационното производство по делото в размер на 10 316,26 лв.

Разпореждането е обжалвано от ищеца “Уникредит Булбанк” АД с оплаквания, че то е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Като признава, че в определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по спора, не са присъдени разноски, ищецътжалбоподател сочи, че не е имал възможност да поиска от ВКС присъждане на разноски. Определение № 32 от 23.01.2024 г. по в.гр.д. № 452/2022 г. на БАС, с което на ищеца било указано да внесе депозит за възнаграждението на особения представител в касационното производство, било постановено, след като ищецът депозирал отговор на касационната жалба. След това ВКС не допуснал касационното обжалване и ищецът нямал възможност да направи искане за присъждане на разноските, сторени след внасянето на касационната жалба. Поради това според жалбоподателя единствено компетентен да се произнесе по искането за разноски в касационното производство бил Окръжен съд – Ямбол.

Отправено е искане за отмяна на разпореждане № 260007 от 28.05.2025 г. и допълване на разпореждане № 260006 от 09.05.2025 г. с издаване на изпълнителен лист за сторените от ищеца в касационното производство разноски в размер на 10 316,36 лв.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Принципно положение е, че изпълнителен лист се издава въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт (чл. 404 и чл. 405, ал. 1 ГПК). В частност, за да бъде издаден изпълнителен лист за парична сума, представляваща сторени от страната разноски по водене на делото, е необходимо разноските да са присъдени с влязъл в сила и подлежащ на изпълнение съдебен акт – решение или определение. В случая е ясно, че сторените от ищеца разноски в касационното производство не са поискани от него и не са присъдени от съда, пред който се е развило производството. След като липсва изпълнително основание по чл. 404 ГПК, не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК.

Доводът на жалбоподателят, че е сторил разноските след депозирането на отговор на касационната жалба и не е имал възможност да поиска присъждането им от касационната инстанция, е несъстоятелен. Касационната жалба е изпратена по пощата на 13.07.2023 г. Ответникът по касация “Уникредит Булбанк” АД по указание на съда е внесъл депозит за възнаграждението на особения представител на ответниците на два пъти: на 04.10.2023 г. – сумата 5158,16 лв. и на 27.02.2024 г. – сумата 5158,18 лв.

Представил е писмен отговор на касационната жалба на 27.10.2023 г. Делото е изпратено от БАС на ВКС на 24.06.2024 г., където е било разгледано в з.з. на 20.11.2025 г. и е било постановено определение № 140 от 16.01.2025 г. по т.д.

№ 1392/2024 г. на ТК, Второ отделение, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Следователно ответникът по касация е имал възможност във всеки един момент след 27.02.2024 г., когато е извършил второто плащане, до произнасянето на касационното инстанция да поиска присъждане на разноските.

По тези съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260007 от 28.05.2025 постановено по т. д. № 57/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

Определението не може да се обжалва. г.,

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3