Определение № 539 от 07.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Ловеч, 07.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500298 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 2205/09.06.2023 г. подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *** чрез процесуален представител юрисконсулт Кристиян Олевски против разпореждане № 486/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20234320100269 по описа за 2023 година на Районен съд - Луковит, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. К. Л., ЕГН **********, с. Р., общ. Луковит, ул. „Сергей Румянцев“ № 6 за сумите: горницата от присъденият размер 104.16 лева до пълния претендиран размер от 422.30 лева, представляваща лихва за забава (мораторна) върху главница в размер на 350.00 лева за периода от 02.06.2020 г. до 30.05.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК). ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са изложени твърдения, че обжалваният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен при съществено противоречие на процесуалните правила. Излага подробни съображения за характера на заповедното производство, какво се включва в правомощията на съда, какво подлежи на доказване в заповедното и исковото производство.

1

Подробно излага какво представляват неравноправните клаузи и противоречие с добрите нрави. Твърди, че не може да се изключи някои от перата на договора, защото същите не са погасени от длъжника. Твърди, че заповедният съд не може да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а трябва да стане в исково.

Посочва статистически данни от БНБ за основния лихвен процент на страната (ОЛП). Моли съда да отмени атакуваното разпореждане като съдът да се произнесе по същество на заявлението. Претендира разноски за двете инстанции.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Кристиян Олевски, с надлежно учредена представителна власт (л.11 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 07.06.2023 г. ( л.23 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 14.06.2023 г.

Жалбата е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 09.06.2023 г. ( л.20 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК. Заплатена е държавна такса в размер на 15.00 лева (л.6 от делото). Въззивната частна жалба съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да се разгледа по същество.

По същността на спора

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Иван недокв с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу В. К. Л., ЕГН **********, с. Р., общ. Луковит, ул. „Сергей 2

Румянцев“ № 6 за сумите: 350.00 лева, представляващи главница за периода от 02.05.2020 г. (дата на сключване на договора за кредит ) до 01.06.2020 г.

(падеж на погасителната вноска); 422.30 лева, представляващи лихва за забава върху посочената главница за периода от 02.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, а именно 30.05.2023 г.

В заявлението е посочено, че паричното задължение с В. К. Л. е възникнало по договор за потребителски кредит № 9897209001/02.05.2020 със заемодателят „4Финанс“ ЕООД, по който било уговорено, че отпуснатият кредит е в размер на 350.00 лева за периода от 02.05.2020 г. до 01.06.2020 г., а размерът на възнаградителната лихва за този период била 0.00 лева, съответно ГЛП и ГПР – 0 %. Страните се договори получената сума да се връща на 1 брой вноска в размер на 350.00 лева с падеж 01.06.2020 г. Посочено е, че договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние по ЗПФУр.

Посочено е, че на 18.10.2022 г. заемодателят „4Финанс“ ЕООД прехвърлил на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД вземането което има срещу В. К. Л., съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (договор за цесия) от 18.10.2022 г. Твърди, че на длъжникът е изпратено писмо с изх. № ЕПЦ-П4Ф-В/9897209001 от 25.10.2022 г. за извършената цесия по пощата с обратна разписка.

Посочено е, че заемополучателят В. К. Л. не е изпълнил задължението си заемната сума, поради което кредиторът подал заявлението по чл.410 ГПК.

Тъй като длъжникът бил изпаднал в забава е начислена мораторна лихва в размер на 422.30 лева за периода от 02.06.2020 г. (дата на падежна вноска) до 30.05.2023г (дата на подаване на заявление ). върху незаплатената сума. Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит и пакет от допълнителни услуги № 9897209001/02.05.2020 г., общите условията на договора.

С разпореждане № 486/01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 20234320100269 по описа за 2023 година Районен съд - Луковит е уважил заявлението за сумите:

350.00 лева, представляващи главница за периода от 02.05.2020 г. (дата на сключване на договора за кредит) до 01.06.2020 г. (падеж на погасителната вноска); 104.16 лева представляващи лихва за забава върху посочената 3 главница за периода от 02.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, а именно 30.05.2023 г.

Със същото разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за горницата от 104.16 лева до пълния претендиран размер от 422.30 лева, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 02.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, а именно 30.05.2023 г. За да отхвърли заявлението съдът служебно е изчислил, че върху главница от 350.00 лева, мораторната лихва е в размер на 104.16 лева, като съдът отчел че за периода от 13.02.2020 г. до 14.07.2020 г. не следва да се начислява лихва за забава, на основание чл.6 ЗМДВИПОРНС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК и чл.7, ал.3 ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, тъй като се касае за потребителски договор.

С договора за цесия, ако е валиден, е осъществено частно 4 правоприемство между суброгиралият се кредитор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, който е цесионер – заявителят и цедента – първоначалният кредит „4Финанс“ ЕООД. Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС , вземането, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за цесия. По делото липсва такъв договор за цесия, с който заявителят да се легитимира като кредитор на длъжника.

Липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор – цесионер и качеството на кредитор на своя праводател.

Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). Не е достатъчно заявителят само да въведе твърдения кога е уведомен, а се изискват доказателства в тази насока, поради факта, че длъжникът вече може да е платил задължението на стария кредитор и да се загуби интереса от водене на дело. И на това основание е налице нередовност на заявлението, въпреки дадените указания за тяхното отстраняване.

Доколкото не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор и че длъжникът е уведомен за новия кредитор, т.е. за извършената цесия, то настоящият състав приема, че е безпредметно да се обсъжда евентуалното наличие на неравноправни клаузи, дали сумите са индивидуализирани по размер и дали съдът може служебно да изчислява лихвата за забава.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

5

По тези съображения, разпореждане № 486/01.06.2023 г. по ч. гр. д.

№ 20234320100269 по описа за 2023 година на Районен съд - Луковит , в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *** срещу В. К. Л., ЕГН **********, с. Р., общ. Луковит, ул.

„Сергей Румянцев“ № 6 за сумите: горницата от присъденият размер 104.16 лева до пълния претендиран размер от 422.30 лева, представляваща лихва за забава (мораторна) върху главница в размер на 350.00 лева за периода от 02.06.2020 г. до 30.05.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК). ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.

С оглед изхода на делото, частният жалбоподател няма право на разноски.

Водим от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 486/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20234320100269 по описа за 2023 година на Районен съд - Луковит , в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *** срещу В. К. Л., ЕГН **********, с. Р., общ. Луковит, ул.

„Сергей Румянцев“ № 6 за сумите: горницата от присъденият размер 104.16 лева до пълния претендиран размер от 422.30 лева, представляваща лихва за забава (мораторна) върху главница в размер на 350.00 лева за периода от 02.06.2020 г. до 30.05.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК). ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.