Определение № 3491 от 06.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3491 гр. Варна, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501411 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№2924/21.04.2026г. от Т. В. И., чрез адв. И. срещу определение №262/16.03.2026г. по гр.д. №535/2024г. по описа на Провадийски районен съд, с което е оставенa без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение № 444/23.12.2025г., постановено същото дело, на осн. чл.248, ал.1 ГПК.

Частният жалбоподател навежда оплаквания, че при преценката относно основанията за изменение на решението в частта за разноски, районният съд не съобразил решение на СЕС С -714/22г. според, което когато искът на потребителя за връщане на даденото по неравноправна договорна клауза е само частично уважен, на потребителя не следва да се възлагат разноски съобразно отхвърлената част. Правна уредба в противния смисъл противоречи на принципите на ефективност и на равностойност.

Ответникът по частната жалба „Интер Финанс България“ ЕООД, чрез адв. Д., депозира писмен отговор в срока по чл.276, ал. 2 от ГПК. Счита, че не са налице основания за отклонение от общото правило на чл. 78.ал. 1 от ГПК при определяне отговорността за разноски.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр. д.№ 535/2024г. по описа на ПРС е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Т. В. И. с ЕГН **********, адрес ************************* против „Кредит инс“ АД с ЕИК 205997727,седалище гр. София, за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****************** г. е нищожен поради противоречие със закона и по иск против „Интер финанс България“ ЕООД с ЕИК 207274251, седалище гр. София за приемане 1 на установено в отношенията между страните, че сключеният договор за поръчителство от 12.12.2023 г. е нищожен като лишен от правно основание, уговорен в ущърб на потребителя и в противоречие с добрите нрави, обезпечаващ нищожна сделка.

С влязло в сила решение № 444/23.12.2025 г., по делото първият от субективно съединените искове е уважен, съответно в полза на ищеца са присъдени разноски.

Искът срещу втория ответник „Интер финанс България“ ЕООД е отхвърлен, съответно разноски са присъдени в полза на ответника.

Действително, както се позовава частният жалбоподател, в практиката си СЕС поддържа разбирането за недопустимост на национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Предметът на делото, обаче изобщо не попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение по дело СЕС С -714/22г., вкл. на Съда на Европейския съюз.

Според въпросното решение възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми е съвместимо с принципа на ефективност, и изобщо би го ограничило при преценката му за иницииране на съдебно производство за защита на потребителските му права.

В случая предмета на производството не е паричен иск, а искане за отричане действителността на правоотношение. Само при предявен паричен иск може да възникне риск, при който потребителят да бъде възпрян да упражни посоченото право заради невъзможността да прецени размер на разноските, до който води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19г.). В разглеждания случай, потребителят, респективно неговият процесуален представител, са разполагали с възможност за адекватна подготовка за завеждане на делото, като преценката им за завеждане на спора не е била повлияна от възможността искът да бъде отхвърлен по размер. Ето защо и съобразно общите правила на чл. 78,ал.

3 от ГПК следва ищецът да понесе предвидената в закона отговорност за неоснователно предизвикания правен спор.

Други оплаквания относно отговорността за разноски и техният размер не са направени. В заключение съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съставът на въззивния съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №262/16.03.2026г. по гр.д. №535/2024г. по описа на Провадийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн.чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал.3 от ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3