Определение № 22726 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22726 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509519 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. № 230185/17.07.2026 г. от „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, чрез адв. А.Х. от АК Варна, срещу Определение №24527/06.07.2026 г. по гр.д. №33106/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО 141 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на протоколно определение №11018/28.04.2026г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на ответника.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като разноските не са определени, изхождайки от действителната правна и фактическа сложност на делото. Освен това, не е съобразен действителния засегнат интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита на процесуалния представител на ответника, в това число и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Твърди, че съблюдавайки тези критерии, съдът е следвало да присъди възнаграждение в размер на 409, 03 евро, а не прекомерния размер от 750 евро. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се измени крайния акт в частта за разноските.

В срока е постъпил отговор от „Тандер Корпорация“ ЕАД, с който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на атакуваното определение по чл. 248 ГПК. Изложил е аргументи и за недопустимост на жалбата, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК.

След преценка на изложените доводи и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск срещу ответното дружество „Тандер Корпорация“ ЕАД.

На 27.08.2025 г. ответникът „Тандер Корпорация“ ЕАД е упражнил правото си на отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като е изложил съображения за недопустимостта и неоснователността на претенцията.

1

С определение №4587/02.02.2026 г. СРС е изготвил доклад по делото и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба - уточняване на исковата претенция с посочване вида на търсената защита, както и дали претендира сумата на деликтно или договорно основание.

Ответникът е депозирал молба вх. №72298/06.03.2026г., с която е изразил становището си по доклада, както и съображенията си за неоснователността на иска предвид насроченото по делото открито заседание.

В проведено открито заседание на 01.03.2026 г. процесуалният представител на ищеца е уточнил исковата претенция, а по искане на ответника е конституирано третото лице-помагач „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД чрез привличането му по чл.219 ГПК.

Последвало е изявление от ищеца за отказ по чл. 233 ГПК от иска и искане за прекратяване на производството с изрично направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

С протоколно определение №11018/28.04.2026г. СРС е прекратил производството по делото на осн. чл.233 ГПК и е осъдил ищецът „Профешънъл Сървиз“ ЕООД да заплати на ответника „Тандер Корпорация“ ЕАД сторените разноски в размер на 750 евро поради настъпване на предпоставките по чл.78, ал. 4 ГПК.

Недоволен от разпределените разноски в производството ищецът е подал искане за изменение на крайния акт с молба от 11.05.2026г., по която съдът се е произнесъл с обжалваното определение от 06.07.2026 г. С него е оставил искането по чл.248 ГПК на „Профешънъл Сървиз“ ЕООД без уважение, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение от 750 евро не е прекомерно. Отхвърлил е и възражението за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК на ответника, тъй като в случая искането за изменение идва от страната, в чиято тежест са натоварени разноските, от което следва, че не е приложима хипотезата, визирана в мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение е изложил мотиви, че съдът не е обвързан от минималните размери за адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на частната жалба за неоснователно поради следните съображения. Съгласно задължителните разяснения, дадени с мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК искането за изменение на крайния акт в частта за разноските ще бъде недопустимо, когато страната, от която изхожда искането не е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК. Приема се, че това изискване се отнася именно до страната, която е направила искането за присъждане на разноски, респ. е отправила искането за изменение по чл.248 ГПК. В случая тълкуването за такава абсолютна процесуална предпоставка е неприложимо спрямо настоящата хипотеза, в която се иска изменение на прекратителното определение от страната, в чиято тежест са присъдени разноските по чл.78, ал.4 ГПК.

При преценката за основателността на жалбата съдът съобрази, че в практиката многократно е поставян въпросът за критериите за прекомерност на адвокатското възнаграждение и възможността за неговото намаляване, вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото. ВКС последователно приема, че адвокатското възнаграждение няма да бъде прекомерно, когато е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с обема и съдържанието на предоставената правна защита и съдействие, както и с обичайния и разумен размер на възнагражденията за дела със сходен предмет и сложност. Преценката се извършва към момента на сключване на договора между адвоката и клиента, като съдът прилага опитните правила и отчита пазара на труда за адвокатски услуги. Съдът е длъжен да изложи мотиви относно правната и фактическа сложност на делото, да съобрази доказателствените факти, броя и съдържанието на 2 процесуалните действия, защитавания материален интерес и други релевантни обстоятелства. При тази преценка, ако се установи, че е налице съществено несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, съдът може да намали адвокатското възнаграждение до обичайния и разумен размер, като не е обвързан от ориентировъчните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Доколкото жалбоподателят е релевирал, че при отправено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил поведението и извършените действия в хода на делото, следва да се съобрази и следното. По въпроса може ли адвокатско възнаграждение да бъде намалявано поради прекомерност, тъй като производството не се е развило напълно и не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Определение № 1441/23.03.2026 г. по ч.гр.д. № 988/2026 г. на ВКС, I г.о., Определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 253/29.05.2017 г. по ч.т.д. № 2614/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 498/19.07.2019 г. по ч.т.д. № 1586/2019 г. на ВКС, II т.о. и др. Приема се, че само когато спорът сам по себе си предпоставя фактическа и правна сложност, обосноваваща договорения размер, последващо неосъществилите се, присъщи за разрешаването му и в този смисъл обичайни процесуални действия, чието неосъществяване е резултат от процесуалното поведение на противната страна, не предпоставя частично възмездяване на вече договореното адвокатско възнаграждение. В хипотеза, при която в договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му са договорени общо за всички действия, които ще бъдат извършени от упълномощения адвокат, тези действия включват и първоначално проучване на делото, подготовка на защитата на упълномощителя, изготвянето на отговора, както и последващите действия по уведомяване на упълномощителя за развитието на производството.

За определяне на правната сложност на делото следва да се съобразят броят и правното основание на предявените искове, видът и обхватът на релевираните от ответника възражения, съдържанието и обемът на въведените от страните факти и обстоятелства, приложимите правни институти, както и относимата съдебна практика, включително задължителната такава.

В конкретния случай следва да се съобрази, че производството пред СРС е прекратено на по-ранен етап поради направено изявление по чл.233 ГПК от ищеца. Въпреки това по делото вече са били разменени книжа, бил е изготвен доклад по чл.146 ГПК, проведени са били две открити съдебни заседания, било е конституирано трето лице-помагач по искане по чл.219 ГПК на ответника. Не са били извършвани други действия по събиране и обсъждане на доказателства, но поради направения отказ от иска от ищцовото дружество. След връчване на исковата молба процесуалният представител на ответника е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който е изложил съображения за нередовност, недопустимост на исковата молба, както и такива за нейната неоснователност. Освен това е депозирано и становище с допълнително изложени съображения за неоснователността на осъдителната претенция.

Представляващият се е явил и в открито съдебно заседание, в което е привлечено и третото лице-помагач.

Безспорно е, че с предприемането на тези действия ответникът е упражнил процесуалното си право на защита и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право на направените от него разноски, независимо от това, че производството е прекратено преди разглеждането на спора по същество. Отговорността за разноски има деликтен характер и е обусловена от необходимостта страната да понесе разходите, които е била принудена да направи във връзка с воденото срещу нея производство. В случая тази необходимост е възникнала с връчването на исковата молба и предприемането на процесуални действия от ответника за защита срещу предявените искове. Обстоятелството, че производството е прекратено поради направен отказ от иска от ищцовото дружество, обосновава правото на ответника на разноски, и то в пълния претендиран от 750 евро размер, предвид, че до този момент е извършил съответните процесуални действия. Възражението за прекомерността на това възнаграждение щеше да бъде основателно, ако например действията на ответника се 3 изразяваха само в подаването на отговор на исковата молба, но без да депозира становища, без да е изготвян доклад по делото, без да е провеждано открито заседание и т.н. В случая това не е така и извършеното до момента на прекратяване на производството от процесуалния представител на ответника е достатъчно, за да обоснове претендирания от него размер на адвокатското възнаграждение.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че претендираният размер от 750 евро съответства на действителния обем на предоставената адвокатска защита. Поради това частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №230185/17.07.2026г., депозирана от „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, чрез адв. А.Х. от АК Варна, срещу Определение №24527/06.07.2026 г. по гр.д. № 33106/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на протоколно Определение №11018/28.04.2026г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на ответника.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 24527/06.07.2026 г. по гр.д. № 33106/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________