Определение № 39 от 22.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20245001000403 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№10458/23.12.2024г. от З. О. - З.“АД, чрез пълномощника адв.Т., за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно Решение №407 от 14.11.2024г. в частта му за разноските чрез присъждане на заплатените за адвокатско възнаграждение в размер на още 58432,61лв. за първоинстанционното производство и в размер на 57000лв. за въззивното производство, евентуално в предвидения от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Ответниците по молбата Х. К., Т. К., К. Ш. С. К. и Ю. К. са подали чрез пълномощника адв.Я. С. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение от легитимирано лице – страна по делото, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С постановеното въззивно Решение №407 от 14.11.2024г. е отменено по жалба на З. О. - З.“АД Решение №20 от 20.03.2024г. по търг.дело №77/2023г.

1 по описа на Окръжен съд-Хасково в обжалваните му осъдителни части, с които е осъдено да заплати на Х. К. сумата от 180000лв. и на Т. К., К. Ш. С. К. и Ю. К. сумите от по 150000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. К., и вместо това исковете са отхвърлени. Прието е, че с оглед на този резултат на ответника З. О. - З.“АД се полага остатъкът от разноските, които е заплатил за първоинстанционното производство, извън присъдените му за необжалваните отхвърлителни части на решението, както и изцяло заплатените от него за въззивното производство, изрично искане за които е заявил. Прието е, че пред двете инстанции ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК, фактура и платежно нареждане за адвокатско възнаграждение от 64200лв. с ДДС за първоинстанционното производство и 57000лв. с ДДС за въззивното производство, но не и договор за правна защита и съдействие, с който да е уговорено заплащането на такива възнаграждения, при липса на какъвто да не са налице надлежни, съгласно указанията по т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, доказателства за разноските, каквито по тази причина да не следва да се присъждат.

Цитираните от молителя като съдебна практика определения, според които договорът за правна защита и съдействие е неформален, като писмената форма е такава за доказване, а не за действителност на същия, поради което непредставянето на такъв не е пречка да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, ако са представени доказателства за реалното му заплащане от страната, няма задължителен характер. Според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащането – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. При това положение, независимо, че договорът за адвокатска услуга е неформален, а писмената форма е такава за доказване, то именно за доказването му относно уговореното с него възнаграждение и начина на плащане на същото се изисква представянето на такъв, независимо дали има характер и на разписка, удостоверяваща заплащането на възнаграждението, когато с него е предвидено да се извърши в брой, или само 2 за установяване параметрите на съглашението, в изпълнение на което е заплатено по предвидения банков път именно уговореното възнаграждение.

При липса на надлежни доказателства за заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение, разноски за такова не следва да се присъждат, поради което е безпредметно обсъждането на доводите за негова прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК, касаещи размера на същото.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на молбата, която като такава следва да се остави без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№10458/23.12.2024г. от З. О. - З.“АД, чрез пълномощника адв.Т., за изменение на Решение №407 от 14.11.2024г., постановено по в.търг.дело №403/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта му за разноските чрез присъждане на заплатените за адвокатско възнаграждение в размер на още 58432,61лв. за първоинстанционното производство и в размер на 57000лв. за въззивното производство, евентуално в предвидения от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3