Решение № 366 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110177747 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Р. М., ЕГН **********, срещу П. А. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно режима на лични отношения спрямо детето на страните – М.М. М., ЕГН **********, роден на ******* година.

В исковата молба се твърди, че страните са живели заедно на семейни начала без сключен граждански брак, като от съвместното им съжителство се е родило детето им М.на 12.04.2018 година. Твърди, че след раждането на детето и двамата с ответницата са полагали грижи за детето и са живеели заедно в гр. София до края на 2018г. След родителите са взели решение, че за детето е по добре да живее на чист въздух, като майката и детето до края на мачинството са живеели в гр. Карлово, при родителите на майката. Ищеца пък заживял в Русе където живее и до момента. Твърди, че му е трудно да осъществява режим на лични отношения с детето, като иска такъв да му бъде определен от съда.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че никога не е ограничавала контактите на бащата с детето, когато е имало предварителна уговорка за това, но се противопоставя на това детето да остава при бащата поне до 12 годишна възраст. Твърди си и че ищеца е упражнавял психически тормоз и физическо насилие спрямо ответницата, както и че е претърпял два тежки инцидента, които са му се отразили на психиката. Сочи се, че ответника не се задържа на работа повече от три, четири месеца. Излагат се обстоятелства във връзка със случай при който ищеца е дошъл да види детето но е искал да го качи в 1 колата но бабата по майчина линия се е противопоставила и при физическо съприкосновение е била причинена фрактура на майлкия й пръст. Отделно от това се сочи, че ищеца е обвързан с „Евангелийската църква“ и при всяка среща с детето настоява то да приеме религиозните догми на тази църква, което го травмирало. Изразява становище, че предвид поведението на ищеца детето не следва да остава при баща си с преспиване.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът М. Р. М. заявява, че ответницата не го е допускала да контактува със сина си насаме. Твърди, че той е негов биологичен баща и има право да прекарва време със сина си. Твърди, че лятото на 2023 година е отседнал при негов приятел в гр. София и всеки ден се е виждал с детето си в присъстивето на бабата по майчина линия. Сочи и че отметницата го е излъгала като е казала, че детето ще бъде с него на Коледа и Нова година през 2023г., като тя е щала да бъде с тях но това не се е случило.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата П. А. Б. твърди, че причината да не допуска детето само да прекарва време с бащата е темперамента и избухливия характер на бащата. Сочи, че ищеца има инфантилно поведение и изпълзва вулгари думи пред детето към нея и към бабата по майчина линия. Твърди, че е изтръгнал тапицерията на столовете докато те са спали. Постоянно снимал в дома й, дори и в дома им в гр. Карлова. Разказва за случай при които тя се е грижила за болния си баща, а ищеца е трябвало да гледа детето което е било тогава на една година и половина, но то паднало и ищеца не можел да посочи защо и как. Твърди, че никога не е ограничавала режима на лични контакти между бащата и детето, като сочи, че срещите се осъществяват в парка в заведение и т.н. Твърди, че срещите трябва да са в присъствие на майката, тъй като не е сигурна за безопасността на детето.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорава от страните, а и се установява, че страните са родители на детето М. М.

М., ЕГН ********** / видно от представеното по делето удостоверение за раждане на л. 4 от делото/.

От изготвения и приет по делото социален доклад на ДСП Русе се установява, че ищеца живее в гр. Русе, където на 28.10.25г. е проведена среща с него в ОЗД - Русе. Бащата е съобщил на социалния работник, че след раждането на детето му, някъде края на 2018 година, е разделен с майката на детето си, с която нямат брак, а са живеели на семейни начала. Посочил е, че след настъпване на ковид пандемията през 2019 година, не е имал възможност да пътувата и да контактува с детето си. През 2022 година майката и детето заживяват в гр. София под наем. Заявено е, че първоначално отношенията между родителите били добриу, но вследствие на влияние от страна на бабата по майчина линия през 2023г. отношенията им се влошават, като срещите между бащата и детето се осъществяват само на публични место. Ищеца е посочил, че майката е отказвала детето да пътува с баща си до гр.

Русе, за да прекара Коледните празници и да се види с роднини, както му е отказвано да заведе детето на почивки. Твърди се и че след една среща на детето с бащата са му 2 позванили полицески служители, които са му заявили, че е нападнал бабата и е счупил пръст, като сочи, че това се прави, за да не може да практикува адвоктска професия. По думи на бащата е посочено, че същия живее в гр. Руси в наследствена двуетажна къща с гараж и избено помещение, като бащата живее на първия етаж, състоящ се от три стаи, кухна и санитерен възел. Ищеца е заявил, че е трудово ангажиран като адвокат в Общинската избирателна комисия в гр. Бяла. По сведение на бащата е посочено, че основни грижи за детето полага неговата майка, подпомагана от бабата по майчина линия. Изразено е желание от страна на бащата да участва пълноценно в грижите и възпитанието на детето, както и да има възможност да го води на почивки без да се страхува, че те ще бъдат осуетени.

Поделото е постъпило писмо от ДСП- Връбница с което се сочи, че не са успели да осъществят контакт с майката поради окоето са били в невъзможност да изготвят и представят социален доклад.

Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи трудови договори и Справка -данни за осигуряването на П. А. Б., ЕГН ********** /от л. 55 56 от делото/, както и от справката от НОИ (от л. 52-54 от делото), за периода от 01.11.2023 г. до 31.10.2025г. ответницата е полагала труд по трудово правоотношение с НОИ, като за периода до изготвяне на справката е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 2906,00 лева. По отношение на ищеца от Справка -данни (л. 58-59 от делото) се установява, че за периода 01. 09.2023 г. до 30.09.2025г.. е работил трудово правоотношение през 2023г. към “Обина Бяла“ за около три месеца, след това през 2024г. по трудово провоотношение със Община Русе, като за целия период лицето се е самоосигурявало на минималната работна заплата за страната, която за 2025г. е 1077,00 лева.

От писмото от НОИ (л. 62 от делото) се установява, че ищеца не получава пенсия от ТП на НОИ.

По делото са разпитани свидетелителите М.С. М.и А. П. Н., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви. От показанията на свидетеля Митов се установява, че познава ищеца от около 10 години, като са се запознали в една църква която посещават заедно.

Твърди, че ищеца има дете, както и че не живее с майката на детето си, коят свидетеля не познава. Свидетелят сочи, че ищеца живее в гр. Русе и винаги когато идва в гр. София, отсяда при него, като дори е канил и дете, но знае че майката не дава бащата да взима детето. Свидетеля, сочи че никога не е виждал детето и бащата заедно, както и че бащата рядко вижда детето. Твръди, че е виждал веднъж детето на ищеца с неговата баба по майчина линия, която е обиждала ищеца, че е мързелив. От показанията на свидетеля Николов се установява, че ответницата живее заедно със детето, както и че страните са родители на детето Мартин. Свидетелят сочи, че е засичал бащата пред блока и пред апартамента около 3/4 пъти за тези 3/4 години през които е живял в непосредствена близост (апартамент до апартамент) с ответницата. Свидетеля сочи, че миналата Коледа, когято е засякъл бащата на детето е чул крясъци и викове от апартамента на майката. На следващия ден е видял бабата на детето по майчина линия с гипсирана ръка. Тя му е обяснила, че 3 ищеца е изкълчил ръката, като в Пирогов са й сложили шина. Свидетелят сочи, че от апартамента на ответницата е чул гласа на ищеца и гласа на бабата по майчина линия. Съдът кредитера показанията на свидетелите, като последователни логични и непротиворечиви както сами по себе си така и с останалия доказателствен материал. Следва да се отбележи по същество показанията на двамата свидетелки не се различават досежно динамиката в отношенията на страните и това кои се грижи за детето след раздялата, както и за честота на контактите между бащата и детето.

Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения:

Страните са родители на малолетно дете М. М. М., ЕГН **********, роден на ******** година, от мъжки пол. Предвид събраните писмени и гласни доказателства, изразеното от майката изрично желание и при съобразяване възрастта и пола на детето, полаганите до момента грижи за него, липсата на изразено такова желание от страна на бащата с оглед възрастта на детето, че е в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде възложено на майката. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй като по делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя, който ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването му при дядо и баба, в семейство на други роднини или близки, в приемно семейство или в услуга за резидентна грижа. Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с неговия баща, като съдът намира за подходящ предвид възрастта на детето, липсата на регулярни и самостоятелни контакти между детето и бащата, което поставя под въпрос дали е изградена емоционална привързаност между детето и бащата. От твърденията и на страните се установява, че от раждането на детето до настоящия момент, когато то вече е на 7 години и 8 месеца бащата осъществява контакт с детето само в присъствието на майката или на бабата по майчина линия. Установяви се и че при тези срещи е възникнал конфликт между ищеца и бабата по мачина линия. Предвид това, съдът намира, че е подходящ следния режим на лични контакти между бащата и детето: за първите шест месеца всяка първа и трета събота и неделя от месеца, единствено в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. *******, офис 1, тел.: *******и *****, e-mail: o********при следните условия: всяка една от срещите между бащата и детето да се провежда в присъствие на психолог и в отсъствие на майката П. А. Б., ЕГН **********; продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в центъра, който да уведомява поне два дни предварително М. Р. М., ЕГН **********, срещу П. А. Б., ЕГН **********, за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност; като задължава майката П. А. Б., ЕГН **********, да осигурява присъствието на детето Мартин М. М., ЕГН **********, в детския контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на центъра или на посочения от него експерт психолог относно времето, в което детето М.М.

М., ЕГН **********, следва да присъства за провеждане на всяка от срещите му с М. Р. М., ЕГН **********. След изтичане на срока от шест месеца месеца за срок от шест месеца, 4 срещите между бащата и детето следва да се осъществявал както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца на територията на гр. София, в присъствието на майката или трето посочено от нея лице за времето от 10:00 часа до 18:30 часа в събота и за времето от 10:00 часа до до 17:30 часа в неделя; 10 дни през лятото, разделени на два периода от по 5 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботнонеделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/; След изтичане на определения по горе срок: всяка първа и трета седмица от месеца бащата ще може да вижда и взима сина си, както и да пътува до дома си, от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване; 14 дни през лятото, разделени на два периода от по 7 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботнонеделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.