Решение № 3 от 09.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601178 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по депозирани въззивни жалби от К. Л. В. и В. В. З. – частни обвинителни и граждански ищци по НОХД № 760/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, срещу Присъда № 9/09.04.2025 г., постановена по същото дело.

С атакувания съдебен акт първоинстанционната инстанция е признала подсъдимата Н. А. Х., ЕГН: **********, за виновна в това, че на 07.07.2023 г., в местност Иракли, общ. Несебър, на общински път с национален идентификационен номер BGS 2127 в близост до комплекс „В.б.р.“, на кръстовище на равнозначни пътища, нерегулирано с пътни знаци или по друг начин, при управление на моторно превозно средство – електрическа голф количка, модел „LT-A627.2“, с посока на движение от комплекс „В.б.р.“ към главен път 1-9, е нарушила чл.48 от ЗДвП, като навлизайки на нерегулирано кръстовище не пропуснала движещия се от дясната й страна мотоциклет, марка „Хонда Нтв 650“ с рег. № **********, управляван от В. В. З. и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице: на В. В. З., роден на ******* г. – постравматично счупване на тялото на BC5 Teardrор като счупването на 5-ти шиен прешлен е довело до трайно затруднение на движението на снагата на З. за срок от 12-14 седмици, при обичаен срок на оздравителния процес

1 и на К. Л. В., родена на ******** г., пътник на мотоциклета – счупване на големия туберкул на лява раменна кост, което е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник на В. за срок от 2 – 2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, във вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр.с чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимата била освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на Държавата.

С присъдата, съдът не наложил на подсъдимата наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Районен съд – Несебър е осъдил подс. Х. да заплати на всеки един от двамата граждански ищци сумата от по 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата над уважените до пълните претендирани размери от по 15 000 лева, отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.

С оглед осъдителната присъда, районният съд е възложил на подсъдимата направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, както и държавната такса върху уважената част от гражданските претенции. Х. е била осъдена да заплати и на всеки от двамата граждански ищци част от платеното от тях адвокатско възнаграждение, но не в пълния му размер.

Съдебният акт се атакува, като в двете идентични по съдържание въззивни жалби, се посочва, че бил постановен в нарушение на процесуалните и материалните правила. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за приложение на по-благоприятната правна квалификация, поради което и неправилно е освободил от наказателна отговорност подсъдимата и е наложил административно наказание в размер на 1000 лева. Изразява се несъгласие и с размера на уважената част от предявените граждански искове, както и с уважената част от направените по делото разноски. Моли се Х. да бъде призната за виновна по повдигнатото й с обвинителния акт престъпление и да й бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Моли се също така да бъде увеличен размерът на уважената част на гражданските претенции до пълния предявен размер, както и да бъдат присъдени в полза на двамата граждански ищци и частни обвинители пълните размери на заплатените от тях адвокатски възнаграждения. В допълнение към въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на приложението на чл. 78а НК, тъй като от деянието били настъпили имуществени вреди, които не били възстановени. Изтъкват се и доводи за неправилна правна квалификация от страна на първоинстанционния съд, тъй като по делото не било доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на 2 пострадалите лица веднага след произшествието.

Представителят на

Бургаска окръжна прокуратура моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, като намира същата за подробно мотивирана.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частните обвинители и граждански ищци К. В. и В. З. не се явяват. Повереникът им – адв. Петя Симеонова от АК – София, моли да бъдат уважени въззивните жалби и допълненията към тях. Претендира направените разноски от първа и втора инстанция в пълен размер, тъй като същите са минимални.

Подсъдимата Н. Х. се явява лично пред въззивния съд и със защитник – адв. Мима Кънева от АК – Бургас. Последната моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена както в наказателноправната, така и в гражданскоправната й част. Намира, че законосъобразно и обосновано първият съд е приложил привилегирования текст по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ от НК, като в мотивите съдът е изложил съображения защо кредитира част от показанията на пострадалите, а други – не. Досежно обжалването на размера на адвокатското възнаграждение счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че уважава същото да размера на уважената част от гражданскоправната претенция.

Подсъдимата Х. поддържа заявеното от защитника й. В дадената последна дума, подсъдимата моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Въззивните жалби са подадени от лица, които съгласно чл.318, ал.3 НПК имат право на жалба /частни обвинители и граждански ищци/, в посочения в чл.319, ал.1 НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същите се установяват като процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени във въззивните жалби и допълнението към тях, и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително изслушване по делото. Подсъдимата в присъствието на упълномощен защитник е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласила за тях да не се събират доказателства. Съдът е разяснил правата й по чл. 371 НПК и като е 3 констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е приобщил събраните в досъдебното производство доказателства.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка, която съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

Подсъдимата Н. А. Х. е родена на ******** г. в гр. Л., като притежава постоянен и настоящ адрес: ***************************. Тя е ***** гражданка, ****** образование, работи в Д., ОАЕ, *********, и е с ЕГН:

**************.

Към датата на деянието – 07.07.2023 г., подсъдимата била правоспособен водач на МПС. Притежавала свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на ******* г., с придобити категории „В“ и „М“.

Подсъдимата Н. Х. работила като сервитьор в комплекс „В.Р.Б.“ през летния сезон на 2023 г., където сред своите колеги била позната като „А.“.

През този период от време ползвала квартира в с. Б., общ. Несебър.

На 07.07.2023 г. Х. почивала, като прекарала деня на плаж до комплекса, след което се върнала в самия комплекс. Там подсъдимата видяла св. К.В., който работил в комплекса като *****. По това време той бил на работа, като ползвал голф количка, с която около 18:00 часа отишъл до ресторант „Панорама“, за да вземе заготовки. Тя представлява електрическа голф количка, сива на цвят, модел LT – А 627.2, с четири колела с размери 205/50/0, дълбочина на грайфера 5 мм., двуместна с електрически двигател 4 kw, с два педала, от които единият е с надпис stop, а другият е с надпис GO, номер на мотор: 22046081, дата на производство 2022- 06, максимална скорост до 25 км./час, с номер на контролер: 22056260 и шаси № LT[1]А0110996, както и собствена маса 507 кг. Голф количката се ползвала обикновено от служители в комплекса, с която се придвижвали по пътищата на комплекса.

Свидетелят взел необходимите продукти и отивайки към голф количката, която бил паркирал на пътя пред ресторант „Панорама“, видял 4 своята колежка – подс. Х.. Подсъдимата го помолила да я закара до рецепцията на комплекса. Св. В. се съгласил, като при качването на двамата на голф количката, Х. седнала на шофьорското място, след което потеглили.

Времето било ясно, имало добра видимост, пътната настилка била суха.

Превозното средство, управлявано от Х., се движело по павиран път, когато наближило кръстовище на равнозначни пътища. Непосредствено преди кръстовището, видимостта на водача Х. надясно била ограничена от стени с дървена облицовка и високи храсти и дървета.

По това време мотоциклет „Хонда НТВ, с рег. № **********, бил управляван от неговия собственик, а именно св. В. В. З.. Отзад на мотоциклета се возила свид. К. Л. В., като и двамата се движили с поставени предпазни каски на главите, ръкавици и наколенки. Мотоциклетът, управляван от св. З., се движел по павиран път с посока от платен паркинг Иракли към главен път за гр. Обзор. Пътят пред „В.б.р.“, по който св. З. се движел с мотоциклета, бил част от Общински път с Национален идентификационен номер BGS 2127, свързващ републикански път 1-9 със с. Емона. Пътят бил публична общинска собственост с местно предназначение. Голф количката, управлявана от Х., се движила по път, перпендикулярен на този, по който си движил мотоциклета и навлязъл в същото, наближавано от подсъдимата, кръстовище.

Непосредствено преди да навлезе в кръстовището, подс. Х. не спряла, за да се увери, че лентата за движение е свободна и може безопасно да навлезе в него, като управлявала голф количката със скорост от около 10 км/ч.

Подсъдимата навлязла в кръстовището на равнозначни пътища без да пропусне движещия се от дясната й страна мотор, управляван от св.З..

Последвал удар между двете превозни средства, като ударът в мотоциклета бил в задната му лява част с предната част на голф количката. Преди и в момента на удара мотоциклетът се движил по наклон на спускане 3 % със скорост 18 км/ч, около надлъжната среда на платното за движение.

В резултат на удара св. З. изгубил управление над мотоциклета, поради което завъртял рязко кормилото надясно за да го възстанови, но превозното средство заедно с водача му и пътничката върху него паднало настрани.

Мотоциклетът се просуркал и спрял в телената ограда, а телата на двамата пострадали продължили просуркването още няколко метра напред, в резултат на което получили различни наранявания и травми. Св.В. З. получил охлузна 5 рана в областта на ляв лакът и ляв глезен, драскотини по лява подбедрица, кръвонасядане в лява глутеална половина, постравматично счупване на тялото на BC5 „Teardrop“. Счупване на 5-и шиен прешлен по медико-биологичен критерий причинява на пострадалия трайно затруднение движението на снага за срок от 12-14 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.