Определение № 18849 от 09.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8971/2026
- Вид
- Определение № 18849
- Подписан
- 09.09.2026
- В сила
- 09.09.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Катя Николова Велисеева, Цветомир Милчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80, ал. 10 · Правилник за администрацията в съдилищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18849 гр. София, 09.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100508971 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. С. К. срещу решение № 12387 от 23.06.2026 г., постановено по гр. дело № 58287/2024 г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Добричфарма“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2613,24 евро, представляваща главница по договор за заем от 07.01.2020 г., сключен с „Медишоп“ ООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 02.10.2024 г. до изплащането, както и за сумата от 720,25 евро, представляваща неустойка за забава съгласно чл. V от договора за периода от 01.01.2022 г. до 02.10.2024 г., които вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 20.11.2023 г.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261 от ГПК, поради което същата се явява допустима.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че по делото не се доказва заемната сума да е била реално предадена на ответника, доколкото не бил издаден обратен документ от заемополучателя, удостоверяващ истинската му воля. Въззивникът поддържа, че процесният заемен договор е симулативен, а по прикритото съглашение не се установявали негови парични задължения. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Добричфарма“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който 1 оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че в мотивите на обжалваното решение е формирана воля за уважаване на исковете за сумата от 5100 лв., главница, 1405,64 лв., неустойка за забава, както и за присъждане на разноски в общ размер от 1257,23 лв., но в диспозитива сумите са отразени в различен размер. Първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да превалутира сумите в действащата към момента на обявяване на решението валута в страната – евро, при курс от 1,95583 лева за едно евро, но отразените в диспозитива на решението изчисления са погрешни. При ръчно преизчисление с калкулатор по посочения курс, както и чрез утвърдения от Министерство на финансите на РБ и БНБ официален калкулатор (на уеб страницата evroto.bg) въззивният съд еднозначно установява, че равностойността на сумата от 5100 лв. е 2607,59 евро (а не 2613,24 евро, както е посочено в диспозитива на решението); равностойността на сумата от 1405,64 лв. е 718,69 евро (а не 720,25 евро, както е посочено в диспозитива на решението); равностойността на сумата от 1425,17 лв. е 728,68 евро (а не 730,26 евро, както е посочено в диспозитива на решението); а равностойността на сумата от 1257,23 лв. е 642,81 евро (а не 644,20 евро, както е посочено в диспозитива на решението).
По изложените съображения съдът намира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка – налице е несъответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване компетентен да се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК. Ето защо, делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение, след което да се изпрати обратно на СГС за продължаване на въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 8971/2026 г. по описа на СГС, II-В състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за извършване на преценка относно необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение, съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.
След извършване на преценка, респ. постановяване на влязъл в сила съдебен акт по чл. 247 ГПК, делото да се върне на СГС за продължаване на въззивното производство, като бъде разпределено на същия съдия-докладчик и под същия номер съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3