Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5453 от 27.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2063/2022
Вид
Решение № 5453
Подписан
27.05.2022
Състав
Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5453 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110102063 по описа за 2022 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 1911,80 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от 21.07.2011 г. до погасяването; 375,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.07.2011 г.; 595,78 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.07.2011 г.;

271,79 лв., представляваща разноски, за които в полза на праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 31808/2011 г. по описа на СРС, 24 състав.

Ищецът – ЛЮБ. СТ. Й., твърди, че не дължи на ответника „фирма“ ЕООД посочените суми, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на същите е било образувано изпълнително дело № ххх/2011 г. по описа на ЧСИ ГД, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК. Претендира разноските по производството.

Ответникът – „фирма“ ЕООД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията, предмет на делото, не са погасени но давност. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, както следва: че в полза на праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 31808/2011 г. по описа на СРС, 24 състав, за процесните суми, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ххх/2011 г. по описа на ЧСИ ГД.

Задълженията, предмет на настоящото производство, представляват главница, договорна лихва по договор за кредит, както и разноски по съдебно производство. За вземанията за главница и разноски намира приложение общата 5 - годишна давност за погасяване на вземанията. На основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед липсата на други доказателства за най-ранна доказана по делото дата на настъпване на изискуемостта на вземанията следва да се приеме датата на издаване на изпълнителния лист, а именно – 02.08.2011 г.

Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.

Видно от представеното копие на изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ ГД, същото е образувано на 21.09.2011 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор на трудово възнаграждение, както и предприемане на изпълнителни действия спрямо движими и недвижими вещи, собственост на длъжника. Със запорно съобщение от 27.09.2011 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С покана за доброволно изпълнение от 27.09.2011 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника. С разпореждане от 17.10.2011 г. е спряно изпълнителното дело, тъй като със споразумение от 14.10.2011 г. длъжникът е признал задължението е се е задължил да заплати доброволно дълга. С разпореждане от 31.05.2012 г. изпълнителното дело е било възобновено. Със запорни съобщения от 31.05.2012 г. е наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки. На 06.06.2012 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 03.07.2012 г. С молба от 02.07.2012 г. длъжникът е поискал разсрочване на изпълнението, като се е задължил да погасява доброволно дълга. На 17.12.2012 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 22.01.2013 г. На 02.04.2013 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 08.05.2013 г. На 21.08.2013 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 24.09.2013 г. На 22.11.2013 г. е насрочен опис на 2 движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 27.12.2013 г. Със запорни съобщения от 21.02.2014 г. е наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки. На 11.04.2014 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 16.05.2014 г. На 15.04.2014 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 16.05.2014 г. С молба от 04.08.2014 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия – опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 27.10.2014 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 02.12.2014 г. На 19.11.2014 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 23.12.2014 г. Със запорно съобщение от 16.02.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 16.04.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 28.05.2015 г. С молба от 04.05.2015 г. длъжникът е поискал разсрочване на изпълнението, като се е задължил да погасява доброволно дълга. На 10.07.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 19.08.2015 г. На 22.07.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 28.08.2015 г. С молба от 12.04.2016 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия – запор на трудово възнаграждение на длъжника. Със запорно съобщение от 13.04.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 26.08.2016 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 04.10.2016 г. С молба от 04.08.2017 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия – запор на дружествени дялове, собственост на длъжника. Със запорно съобщение от 07.08.2017 г. е наложен запор на дружествени дялово, собственост на длъжника. С молба от 12.07.2018 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател, както и да бъдат извършени изпълнителни действия. Със запорно съобщение от 22.10.2018 г. е наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки. С молба от 29.10.2018 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия – запор на вземания на длъжника. На 22.10.2018 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 30.11.2018 г. На 05.12.2018 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 15.01.2019 г. Със запорно съобщение от 18.09.2019 г. е наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки. С молба от 23.09.2020 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия – опис на движими вещи, запор и възбрана. На 24.09.2020 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който ще се извърши на 30.10.2020 г. С молба от 15.10.2021 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия – запор на вземания. Със запорно съобщение от 25.10.2021 г. е наложен запор 3 на вземания на длъжника по банкови сметки.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто не е настоящият случай), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. С подаването на молба за образуване на изпълнително производство е прекъснат давностният срок. Впоследствие, с извършването на описаните по-горе изпълнителни действия също така е прекъснат давносният срок. От всяко прекъсване на давностния срок започва да тече нов такъв, който, както беше посочено, е 5-годишен за вземанията за главница и разноски и 3-годишен за вземанията на лихви и към настоящия момент не е изтекъл, поради което и задълженията на ищеца не са погасени по давност.

Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но същият не е представил доказателства за извършването на такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от ЛЮБ. СТ.

Й., ЕГН **********, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК ххх, за признаване за установено в отношенията между страните, че ЛЮБ. СТ. Й. не дължи на „фирма“ ЕООД сумите, както следва: 1911,80 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от 21.07.2011 г. до погасяването; 375,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.07.2011 г.; 595,78 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.07.2011 г.;

271,79 лв., представляваща разноски, за които в полза на праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 31808/2011 г. по описа на СРС, 4

24 състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5