Решение № 5697 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5697 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100504100 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №1934 от 10.01.2022г., постановено по гр.дело №9683/2021г. по описа на СРС, I I I Г.О., 144-ти състав, е отхвърлен предявеният от Л. Н. С., с ЕГН **********, срещу ЗАД"А." АД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.267, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 429.0 0 лв., представляваща общият сбор от направени разходи, както следва: на 07.10.2015г. – 65.0 0 лв. за закупуване на индивидуални стелки; на 18.11.2015г. – 219.0 0 лв. за закупуване на ортопедични обувки, на 03.12.2015г. – 65.00 лв. за платени медицински услуги в "Клиника Торакс 2", на 04.12.2015г. – 30.00 лв. за платени здравни услуги в ДКЦ "Света София" ЕООД, на 09.12.2015г. – 50.0 0 лв. за платени здравни услуги в ДКЦ "Света София" ЕООД, сторени по повод случило се на 29.07.2015г. ПТП при пътуване на ищцата в автобус в град София, по бул.******* III", с посока на движение от центъра към Околовръстен път, управляван от К.С.И., с №ТМ5 /изпълняващ временно маршрута на трамвай №5/, с peг. №******* и с инвентарен №1138, ведно със законната лихва за забава от 25.02.2016г. до окончателното й плащане . С решението е осъдена Л. Н. С., с ЕГН **********, да заплати на ЗАД"А." АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 600.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Л. Н. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. О., с която се обжалва изцяло решение №1934 от 10.01.2022г., постановено по гр.дело №9683/2021г. по описа на СРС, III Г.О., 144-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за 1 имуществени вреди, причинени в резултат от настъпило на 29.07.2015г. ПТП.

Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз основа само на част от събраните доказателства. Твърди се, че от анализа на събраните по делото доказателства се установяват кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

Поддържа се, че в хода на съдебното производство от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, така и от постановление за прекратяване на наказателното производство, е доказан механизма на настъпилото процесно ПТП, съответно противоправното поведение на водача на застрахования при ответното дружество автобус по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", който след като е бил спрял на спирка СМГТ - 2327 - "Овча купел" внезапно потегля, без да изчака ищцата да слезе п р и незатворени врати на автобуса, като при рязкото потегляне ищцата загубва равновесие и тъй като вратите на автобуса не били затворени, тя пада на пътното платно, при което получава травматични увреждания, за лечението на които извършва разходи, изразяващи се в претендираните от нея в настоящото производство имуществени вреди. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат от настъпило на 29.07.2015г. ПТП. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция. В депозирана молба от 11.10.2023г. е обективирано възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК на претендираните от въззиваемата страна-ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - ЗАД"А." АД, с ЕИК *******, ч р е з процесуален представител юрисконсулт В.К., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че в хода на делото при доказателствена тежест за ищцата не са доказани предпоставките в закона за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество, предвид на което е отхвърлил изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 29.07.2015г. около 1 9.10 – 19.20 часа в гр.София, по бул.******* III", с посока на движение от центъра към Околовръстен път, като автобус, управляван от К.С.И., с №ТМ5 /изпълняващ временно маршрута на трамвай №5/, с peг. №*******, и с инвентарен №1138, след като е бил спрял на спирка СМГТ - 2327 - "Овча купел", потегля внезапно и при рязкото потегляне ищцата загубва равновесие и тъй като вратите на автобуса не били затворени, тя пада на пътното платно. Твърди се, че в хода на делото не са събрани доказателства относно твърдяното противоправно поведение от страна на водача на автобуса, както и се оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило на посочената в исковата молба дата и място. Твърди се, че процесният автобус /марка „Мерцедес“, модел „Конект“/ е разполагал с производствен датчик – антиблокираща система, която не позволява превозното средство да бъде приведено в движение при отворени врати, съответно, обективно не съществува възможността ищцата да е паднала в движение на автобуса, при наличие на 2 отворена врата. Сочи се още, че приетото като доказателство постановление за прекратяване на наказателното производство няма задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно чл.300 от ГПК такава сила законодателят е придал само на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При условията на евентуалност в случай, че съда приеме искът за основателен заявява, че поддържа направеното пред първоинстанционния съд възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В молба от 04.10.2023г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК за разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. В същата молба се съдържа и възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК на претендираните от въззивника-ищца разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от Л. Н. С., с ЕГН **********, срещу ЗАД"А." АД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.267, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 429.0 0 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на травматични увреждания, както следва: на 07.10.2015г. – 65.0 0 лв. за закупуване на индивидуални стелки; на 18.11.2015г. – 219.00 лв. за закупуване на ортопедични обувки, на 03.12.2015г. – 65.00 лв. за платени медицински услуги в "Клиника Торакс 2", на 04.12.2015г. – 30.00 лв. за платени здравни услуги в ДКЦ "Света София" ЕООД, на 09.12.2015г. – 50.0 0 лв. за платени здравни услуги в ДКЦ "Света София" ЕООД, причинени от ПТП, станало на 29.07.2015г. при пътуване на ищцата в автобус в град София, по бул.******* III", с посока на движение от центъра към Околовръстен път, управляван от К.С.И., с № ТМ5 /изпълняващ временно маршрута на трамвай №5/, с peг. №******* и с инвентарен №1138, който след като е бил спрял на спирка СМГТ - 2327 - "Овча купел", потегля внезапно и при рязкото потегляне ищцата загубва равновесие и тъй като вратите на автобуса не били затворени, тя пада на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2016г. до окончателното й плащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269

ГПК въззивният

3 съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от настъпило на 29.07.2015г. процесно ПТП, първостепенният съд е приел, че ищцата при условията на пълно и главно доказване не е установила по делото наличието на всички кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но действащ към датата на настъпилото ПТП/, поради което не е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на процесния автобус марка "Мерцедес", модел "Конект", с peг.№******* и с инвентарен №1138, който към датата на процесното ПТП е изпълнявал временно маршрута на трамвай №5. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд з а неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на настъпилото на 29.07.2015г. процесно ПТП. Изложените от СРС констатации в обжалвания съдебен акт са правилни и на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по смисъла на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, следва да се установи наличието на сложния фактически състав, включващ: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение, основано на договор за застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и деликвента; 2/ наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД, които пораждат отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице, а именно: извършено от застрахования противоправно деяние, настъпване на вреди за пострадалия от последното, които да са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, като вината на деликвента се предполага и е в тежест на оспорващия наличието й да обори тази установена от закона презумпция.