Решение № 1805 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330114359 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. К., гражданка на У., с ЛНЧ № **********, с ****** паспорт № ****** против „Професионален футболен клуб Ботев“ АД, с ЕИК 201468114, с която са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2005, 78 лв.

/размерът на иска е изменен с протоколно определение от 20.03.2026 г./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ****** г. и сумата от 675, 13 лв. /размерът на иска е изменен с протоколно определение от 20.03.2026 г./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за ****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че е работила на длъжност „******“ при ответника „Професионален футболен клуб Ботев“ АД по силата на трудов договор, сключен на ****** г. Със Заповед от ****** г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото правоотношение с ответното дружество било прекратено по взаимно съгласие. Твърди се, че за месец ****** г. работодателят не й е изплатил дължимото трудово възнаграждение, както и че не е използвала 5 дни от платения си годишен отпуск.

Поради изложеното предявява и настоящата искова претенция за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който твърди, че 1 ищцата не е изпълнявала трудовите си задължения през месец ****** г., поради което и не й се дължало трудово възнаграждение. Оспорва и размера на исковата претенция.

По отношение на претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ твърди, че ищцата е използвала целия си платен годишен отпуск, поради което и не й се дължало обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл. 128, т.2 КТ и иск по чл. 224, ал. 1 КТ.

По делото е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че между страните е бил сключен трудов договор от ******г., по силата на който ищцата, в качеството й на работник, е изпълнявала длъжността „******“ при ответното дружество, в качеството му на работодател, с място на работа гр. П., ул. „******“ № *, Футболен комплекс „Ботев – 1912“. Уговореното основно месечно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 1500 лв. Трудовият договор е прекратен със Заповед от ****** г., считано от ****** г., на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество – работодател е начислило във ведомостите си трудово възнаграждение на ищцата в размер на 2005, 78 лв. за месец ****** г. Вещото лице е посочило, че за месец юни ищцата е използвала 10 дни платен годишен отпуск, като й се полагат още 5 дни, като обезщетението е начислено от работодателя и възлиза на сумата от 675, 13 лв.

По делото е разпитан и св. Ч., който заявява, че също е работил в ПФК „Ботев“ през процесния период, като заявява, че познава ищцата, че същата е работила на длъжност „******“, както и че същата е изпълнявала трудовите си задължения през месец ****** г., като сочи, че през този месец всички са работили и са се хранили в столовата, където ищцата е работила.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като неизпълнението на това задължение ангажира отговорността на работодателя.

Съдът не споделя доводите на ответника, че трудово възнаграждение не се дължало, тъй като ищцата не изпълнявала трудовите си задължения през процесния период. От една страна твърдяното се опровергава от св. Ч., който категорично заяви пред съда, че ищцата е била на работното си място през целия месец ****** г., както и че е изпълнявала задълженията си. От друга страна, следва да се има предвид, че работодателят дължи възнаграждение за престирания труд, който се изразява в предоставяне на работната сила, като некачественото изпълнение или неизпълнението 2 на конкретни задачи не освобождава работодателя от задължението по чл. 128 КТ, докато работникът е на работа. Защитата на работодателя срещу виновно неизпълнение на трудовите задължения се реализира изключително чрез дисциплинарната отговорност (чл. 186 КТ) или имуществената отговорност (чл.

210 КТ). При липса на проведено дисциплинарно производство и влязла в сила заповед за наказание, съдът не може да преразглежда въпроса, касаещ полаган ли е труд или не в производството по иск за заплащане на трудово възнаграждение. Нещо повече, работодателят не може едностранно да „глобява“ или лишава от заплата работника извън случаите, предвидени в чл. 272 КТ. Разпоредбата на чл. 272, ал. 1 КТ е императивна и съдържа изчерпателен списък на случаите, в които работодателят може да прави удръжки без съгласие на работника. Твърдяното „неизпълнение на задълженията“ не попада сред тези хипотези. Следва да се вземе предвид и че добросъвестното упражняване на правата и задълженията в трудовото правоотношение се предполага, като тази презумпция е уредена в чл. 8 от КТ.

Презумпцията е оборима и следва именно чрез проведено дисциплинарно производство да се установи неизпълнението на задълженията на работника или служителя.

По отношение на претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ съдът намира, че доколкото работодателят е начислил във ведомостите си полагащото се на ищцата обезщетение за 5 дни неизползван годишен отпуск, както и вещото лице е посочило в експертизата, то този факт се явява безспорно установен.

Водим от гореизложеното съдът намира предявените искове за основателни, като същите следва да бъдат уважени. По отношение на размера на претенциите съдът кредитира посочените от вещото лице суми.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата. Направените от същата разноски възлизат на сумата от 266, 89 евро /522 лева/ – платено адв. възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 66, 58 евро за ДТ и сумата от 102, 26 евро за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Ботев“ АД, с ЕИК 201468114, със 3 седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Източен, Стадион „Х. Ботев“ № 10, да заплати на основание чл. 128, т. 2 КТ на Е. К., гражданка на У., с ЛНЧ № **********, с ****** паспорт № ******, сумата от 1025, 54 евро /хиляда двадесет и пет евро и петдесет и четири евроцента/, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец ****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 345, 19 евро /триста четиридесет и пет евро и деветнадесет евроцента/, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за пет дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Професионален футболен клуб Ботев“ АД, с ЕИК 201468114 да заплати на Е. К., гражданка на У., с ЛНЧ № **********, с ****** паспорт № ****** сумата от 266, 89 евро /двеста шейсет и шест евро и осемдесет и девет евроцента/ – разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Професионален футболен клуб Ботев“ АД, с ЕИК 201468114, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 168, 84 евро /сто шейсет и осем евро и осемдесет и четири евроцента/ – разноски в настоящото производство за ДТ и ССчЕ.

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4