Решение № 481 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Петя Колева

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Р. Т. Славова като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200483 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 346, ал. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци М. Н.-. и Н. А. – адв. Н., срещу решение № 13 от 13.01.2025 г., постановено по ВНОХД № 1141/2023 г. на апелативен съд – София.

В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 НПК и с нея се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Нарушението на материалния закон според повереника е резултат от допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на това касационно основание е изтъкнато, че решението е буквален препис на мотивите на първостепенния съд, което представлява липса на мотиви. Претендира допуснато от втората инстанция нарушение на чл. 14, 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК; неотговаряне на доводи на защитата; анализиране на доказателствените източници поотделно, не и в съвкупност; несъобразяване на факта, че преките доказателства се подкрепят от производни такива; игнориране показанията на свид. Н.; надценяване показанията на свид. Г. без съобразяване на нейната заинтересованост. Акцентира на позоваване от въззивния съд на протоколите от изготвените веществени доказателствени средства, които не са приобщени по реда на чл. 283 НПК и не са предявени на страните. Твърди извращаване на 1 факти от САС, защото е приел в мотивите, че свид. А. не познава А. С., а в разпита си свидетелят е заявил обратното; отправен е упрек, че въззивната инстанция е изградила изводите си върху разпит на свидетел, чиято достоверност не би могла да бъде кредитирана, т. к. би се уличил в извършване на престъпление, визирайки показанията на свид. А.. Сочи, че в решението няма мотиви защо се дава вяра на показанията на свид. А., които противоречат на показанията на анонимния свидетел № ***.

В изготвеното от адв. Р. допълнение към касационната жалба отново се обръща внимание на обстоятелството, че второстепенният съд се е съгласил с приетата от първоинстанционния фактология, като от л. 5 до л. 10 от решението буквално се възпроизвежда записаното в мотивите на Софийски окръжен съд в тази им част. Липсата на собствен анализ на фактите и приемането на идентична фактическа обстановка с тази на първия съд предпоставя същите или много сходни правни изводи, което е заявено категорично на стр. 11 от решението. Извежда нарушение на чл. 14 НПК, доколкото са изключени от доказателствената съвкупност някои гласни доказателствени средства, определяйки ги като косвени и непроверими, като по този начин съдът се е лишил от такива, които подкрепят обвинителната теза. Твърди, че тези доказателствени материали са множество и при балансирана и логична тяхна оценка налагат изводи за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното престъпление. Набляга на разбирането, че не може да се откаже достоверност на едно доказателствено средство само защото е изолирано и неподкрепено, като по този начин според защитника съдът се е отнесъл към информацията, съдържаща се в показанията на свидетел с тайна самоличност № ***. Определя като неверни аргументите на съда, че свид. А. е заявил в разпита си, че не познава лицето А. С., като в действителност е казал, че го познава, което дава основание да се приеме, че показанията на посочения анонимен свидетел не са изолирани и неподкрепени. Отново иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът адв. Р. поддържа жалбата и допълнението към нея. Сочи, че апелативната инстанция не е извършила самостоятелна и критична аналитичната дейност на доказателствената съвкупност, че косвените доказателства за виновността на подсъдимия са обсъждани поотделно, а не в цялост и по тази причина някои от тях са обявени за непроверими. По този начин е подходил съдът и към някои производни доказателствени материали, определяйки ги като изолирани.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че в решението на САС доказателствата са анализирани в достатъчна степен. Не отрича, че съдът е възприел фактическата обстановка, каквато е била изяснена от СОС, но е направил собствен анализ на доказателствената маса. Счита, че ясно апелативният съд е посочил защо обвинението спрямо подс. Ш. е недоказано и почива на предположения. Пледира за оставяне в сила на решението на апелативната 2 инстанция.

Защитникът на подс. Ш. – адв. Д. моли решението на второстепенния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на воденото срещу подзащитния й наказателно производство не са събрани никакви доказателства, които да свидетелстват за съпричастност от негова страна към извършеното деяние. Изразява несъгласие с доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, като смята мотивите на въззивната инстанция за изчерпателни. Затова пледира за оставяне без уважение жалбата на частното обвинение.

Подс. Ш. не се явява пред касационната инстанция и не взема отношение по жалбата.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 260000 от 17.02.2023 г. на Софийски окръжен съд, постановена по НОХД № 304/2019 г., подс. К. И. Ш. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 304, пр. 2 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен предявеният от М.

Г. Н. – А. и Н. И. А. граждански иск срещу подс. К. И. Ш. за сумата от 52 703 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.07.2014 г. до окончателното й изплащане.

За сметка на държавата са оставени направените по делото разноски.

По протест на прокурор от окръжна прокуратура – Пазарджик и по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци – адв. Н., пред апелативен съд – София било образувано ВНОХД № 1141/2023 г. С решение № 13 от 13.01.2025 г. атакуваната пред второинстанционния съд присъда на Софийски окръжен съд била потвърдена.

След внимателна преценка на материалите по делото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не се констатира.

Контролираният съд в качеството си на втора инстанция по фактите е провел съдебно следствие, като е извършил разпит на свид. С. А., назначил е и е изслушал л.во-идентификационна експертиза, провел е безрезултатно търсене на доказателствени материали и въпреки положените усилия не е стигнал до различни фактически и правни изводи относно участието на подсъдимия Ш. във вмененото му престъпление.

Проверяваната инстанция е подложила на анализ цялата доказателствена съвкупност, като изцяло се е присъединила към анализа на първоинстанционния съд, изложен в мотивите към контролираната присъда. В този смисъл, вярно е твърдението на поверениците, че в акта на апелативния съд изцяло са инкорпорирани приетите от първостепенния такъв разрешения 3 по фактите, анализът на доказателствените средства и правото, но това не е недопустим подход.

Решението отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК и това е така, защото съдържа аргументи относно съществените доводи на страните, а именно тези, свързани с доказаността на авторството на деянието; тезата му е ясна и е защитена по начин, който не оставя съмнение относно съдебната воля. В този смисъл, частното обвинение не е лишено от възможността да разбере категорично формираната и изразена воля на въззивния съдебен състав. Тя отговаря и на стандарта, въведен в чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и задължаващ съдилищата в актовете си да посочат мотивите, на които се основават без да се изисква подробен отговор на всеки аргумент, а обосноваване на въпросите с решително значение за изхода на производството.

Факт е, че съображенията на решението не съдържат изричен отговор на доводите дали при направено пред анонимен свидетел извънсъдебно признание се изисква той да предупреди признаващия за евентуалните последици от това действие; дали следва да се цени поведението на привлеченото към наказателна отговорност л. по време на целия процес и дали то има отношение към въпроса за авторството по причина, че едва в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и на осмата година от деянието, подсъдимият е представил документ от името на починало л., че по време на осъществяване на престъплението е бил в болница, а не го е депозирал по времето, когато в хода на досъдебното производство е бил задържан, но въпреки тези пропуски не е нал. касационното основание липса на мотиви или на съществена част от тях. Поначало съдебният акт съдържа отговор на решаващите доводи на страните и защитава фактическата, доказателствена и правна основа на произнасянето.

Задължението да се разясняват правата на правещия извънсъдебно признание тежи върху пол.йските служители, когато извършват т. нар.

„оперативни беседи“. По делото няма данни свидетел с идентификационен № *** да е такъв или споделеното му от Ш. да се е случило в условията на подобен контакт, та за него да важи задължението за предупреждаване на правещия признанието за последиците от същото, поради което САС не е коментирал изрично този аргумент на повереника, считайки го за несъществен.

По отношение на втория неотговорен довод важимо е следното: принципно правото на привлеченото към наказателна отговорност л. да сочи доказателства не е ограничено със срок. То може да бъде упражнявано по преценка на самото л. и/или неговия защитник в зависимост от избраната линия на защита. Поради това само на база време на представяне на оневиняващите доказателства не би могло да се правят изводи във вреда на подс. Ш.. Обратното е вярно, съдът е длъжен да изследва приобщените доказателствени материали без оглед на времето на депозирането им, което 4 може да се дължи се на всякакви причини, и на тяхна база да вземе решение за това дали може да им даде кредит на доверие и дали са достатъчни за осъждане на предаденото на съд л..

В този смисъл, съставът на въззивния съд е споменал в решението си показанията на свид. Г. в контекста на приетото от него, че не е установено по делото, че подс. Ш. е управлявал инкриминирания лек автомобил, предоставен му от свид. Ж. на посочената дата, за което обстоятелство са налични единствено показания на свид. Р.. Свид. Р. не пресъздава свои лични възприятия за това къде се е намирал автомобилът, даден за ползване от подс.

Ш., въпросната нощ и колко и кои лица са били в него, а узнатото е от друго неустановено л.. Оперативната информация, получена от свид. Р. по делото не представлява годно доказателство и в процесуален план не може да послужи като доказателствена основа за фактическите изводи по същество на обвинението – Р № 174-2021-III н.о.

В хода на процеса е опровергана тезата на подс. Ш., подкрепена с писмен документ, удостоверяващ престоя му в Пазарджишката болница „Ескулап“ към момента на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, но този факт не означава, че той е автор на вмененото му престъпление. Това е така, защото не подсъдимият следва да доказва невинността си, а обвинението виновността му, при това по несъмнен начин.

Макар документът да е доказано неистински няма доказателства, с които този факт да бъде третиран в полза на обвинението.

Без значение е дали подсъдимият е активен в дейността по защита на свои законни права и интереси, в това число по събиране на доказателства, като израз на позицията му в процеса, от факта, че той активно упражнява или не упражнява това си право не могат да се правят изводи в негова вреда.