Решение № 551 от 14.08.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. гр. Хасково, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640100308 по описа за 2022 година

Предявен е от „ЗАД Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, против Д. П. И., ЕГН **********, от гр.Х., бул.**********, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.

415, ал.1 от ГПК - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 2470/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.

Ищецът твърди, че с полица №BG/11/120001897717 от 09.07.2020г. в качеството си на застраховател сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на л.а. марка „М.“, модел „****“ с peг. № **********, собственост на „ДСК Лизинг“ АД, със срок на действие от 19.07.2020г. до 18.07.2021г. На 05.10.2020г., около 09:10ч., в гр.

Хасково, на ул. „Епископ Софроний“ настъпило ПТП с лек автомобил марка „М.“, модел „****“ с peг. № **********, чийто водач при управление на лекия автомобил с несъобразена скорост, поради невнимание и непредпазливост, реализирал ПТП, блъснал пешеходец, движещ се от дясната на лявата страна на пътното платно, по посока на движението. Инцидентът бил документиран с Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица 1

№92/05.10.2020г., съставен и подписан на място от органите на МВР. В него било отразено, че виновният водач на МПС- ответникът по делото, не изпълнил законовото си задължение да уведоми органите на МВР, поради наличието на ранен участник в ПТП и веднага след инцидента напуснал местопроизшествието, като впоследствие бил санкциониран от органите на МВР с АУАН №374/05.10.2020г. и АУАН №372/05.10.2020г. От представените по преписката - Лист за преглед на пациент в спешно отделение №13695/05.10.2020г., Амбулаторен лист №2187/06.10.2020г., Амбулаторен лист №337/07.10.2020г и Амбулаторен лист №2428/02.11.2020г., се установявало безспорно, че в деня на инцидента - 05.10.2020г. в 13:00ч., пострадалият - Д. Т. Д. постъпил за лечение в лечебно заведение и че вследствие на горепосоченото събитие му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата, лявото бедро и дясна ръка. От Съдебно-медицинско удостоверение № 411/2020г., издадено от д-р Е. в качеството на съдебен лекар, се установявало, че нанесените охлузни рани по тялото на пострадалия били причинени от действие на тъп предмет и биха могли да се получат при автомобилна травма, с оглед на което била безспорно установена причинно-следствената връзка между горепосоченото застрахователно събитие и нанесените увреждания, причинени на Д. Т. Д..

Според ищеца ответникът носи деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, тъй като виновно предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което причинил телесни повреди на Д. Т. Д.. Той сочи още, че на 13.10.2020г. при него била заведена щета с правно основание чл.380 КЗ с искане за изплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за нанесените неимуществени вреди на Д. Т. Д., изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи, по която била заведена преписка по щета под №10020100102477Н. Претенцията била разгледана от ответника и след отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, по нея било определено обезщетение в размер на 5 000 лв.

На 25.03.2021г. между пострадалия и ищеца било подписано Споразумение, с което страните се съгласили, че сумата от 5 000 лв. представлявала справедлив и окончателен размер на застрахователното обезщетение за неимуществени и свързани с тях имуществени вреди, включително лихви и разноски. С получаване на посочената сума пострадалият приемал за напълно удовлетворени претенциите си към застрахователя и деликвента по повод на 2 описаното по-горе ПТП и опрощавал на основание чл.108 ЗЗД всички свои бъдещи претенции, вкл. претенции за неимуществени вреди, имуществени вреди, пропуснати ползи и дължими лихви, както и съдебни и деловодни разноски, които биха възникнали срещу ЗАД „Армеец“ или ответника, при или по повод на описаното застрахователно събитие, надхвърлящи изплатеното обезщетение в размер на 5000 лв. Обезщетението било изплатено от ищеца по банков път, в полза на пострадалия Д. Т. Д., съгласно РКО №П23951982/12.04.2021г. Поддържа се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят изпълнил задължението си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да покрие щетите, причинени на пострадалото лице, при което на основание чл. 500, ал.

1, т.3 КЗ, във вр. чл. 125, т.1 ЗДвП, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 от ЗЗД, имал право на регресен иск против причинителя на вредата. Той поканил ответника с писмо изх. №Л2527/07.05.2021г., получено на 23.06.2021г., в 14-дневен срок доброволно да му заплати сумата от 5 000 лева, с което на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпаднал в забава от 08.07.2017г. Тъй като до този момент задължението не било заплатено, се породила правната възможност от предявяване на регресен иск от ищеца срещу виновния причинител на МПС. На 08.07.2021г. той депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 2470/21г. по описа на PC–Хасково. Съдът уважил искането му и издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение и със съобщение, получено на 11.01.2022г., съдът указал на ищеца, че може да предяви иск в едномесечен срок. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5000 лева - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва върху главницата за периода от 08.07.2021г. до 22.10.2021г. - датата на депозиране на заявлението за издаване н а заповед за изпълнение, възлизаща в размер на 148.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането .

Претендира направените деловодни разноски в настоящото исково производство и в развилото се заповедно такова.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Излага 3 подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното като доказателство Ч.гр.д. № 2470/2021г. по описа на Районен съд - Хасково е видно, че ищецът е заявил претенция срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК, за което е била издадена Заповед за изпълнение № 794/15.11.2021г. за сумата в размер на 5000 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и за сумата 148.62 лева - мораторна лихва за периода от 08.07.2021г. до 22.10.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано от 25.10.2021г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски. Издадената заповед е била връчена на длъжника, който в законоустановения срок е подал възражение и на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви уставовителен иск за вземането си. Това именно обуславя правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 05.10.2020г., около 9.10 часа, в гр.Хасково, на ул. ”Епископ Софроний“, е настъпило пътно - транспортно произшествие между л.а. „М.“, модел „****“ с рег.№ ********** и пешеходец. МПС е управлявано от ответника Д. П. И..

В тази насока е представеният по делото Протокол за настъпилото ПТП с дата 05.10.2020г. От същото доказателство се установява още, че ответникът е напуснал мястото на произшествието, без да изчака контролните органи.

Установени са нанесените щети, представляващи болки и страдания на втория участник в ПТП - лицето Д. Т. Д., както и имуществени такива разходи за лечение Безспорно се установява още, че към момента на настъпването на ПТП превозното средство, управлявано от лицето Д. П. И., е било застраховано в дружеството ищец, в каквато насока е представената Застрахователна полица „ГО” на МПС № BG/11/120001897717 със срок на застраховане от 19.07.2020г. до 18.07.2021г.

От представената Претенция от пострадалия Д. Т. Д. до ищеца, съответно от кореспонденцията между тях, съдът установи, че е била постигната спогодба, по силата на която ищецът е изплатил на лицето, 4 пострадало от посоченото по-горе ПТП, обезщетение в размер на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. В горната насока е подписаното от тези субекти Споразумение по ликвидационна преписка по Щета 10020100102477Н.

За правилното и пълно изясняване на спора съдът назначи съдебномедицинска експертиза с вещо лице Д-р Х. Е., като изслуша заключение на вещото лице, което възприема като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че при настъпилото на 05.10.2020г. ПТП с участници лекия автомобил, управляван от ответника и лицето Д. Т. Д., последният е претърпял телесни увреждания, изразяващи се в охлузвания в областта на главата, разкъсно - контузна рана и подкожен хематом на ляв крак, разкъсноконтузна рана и охлузвания на дясна ръка.

От представената медицинска документация се установява също, че пострадалото лице Д. Д. е потърсило в деня на инцидента медицинска помощ, каквато му е оказана, а по-късно е провело и лечебни процедури, за които е заплатил съгласно фактурата от 23.10.2020г. сума в размер на 1450 лева.

От приетото като доказателство АНД № 886/2021г. по описа на РСХасково и постановеното по него Решение № 165/25.10.2021г. съдът се убеди, че е отменено Наказателно постановление № 20-1253-002081/23.03.2021г. на Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Хасково, издадено срещу жалбоподателя Д. П. И.. Видно е също, че отмененото НП е издадено възоснова на Протокол, съставен по повод настъпилото на 05.10.2020г. ПТП с участието на ответника, като водач на МПС и пешеходеца Д. Т. Д.. Мотивите на административно- наказващия съд са, че пешеходецът е изскочил внезапно на пътното платно, без да се огледа преди да предприеме пресичане на уличното платно и въобще без да се увери, че с поведението си би създал опасност за движението. При това положение водачът не е имал никаква възможност за маневра с оглед да избегне удара с пешеходеца.

Прието е в мотивите на цитираното решение, че поведението на пострадалия е единствената причина за настъпилото ПТП и водачът на лекия автомобил не носи никаква отговорност за него, т.е. изключено е виновно поведение на водача на превозното средство.

Действително с изплащането на обезщетението ищецът се е суброгирал в правата на увредения срещу причинителя на вредата - ответника по иска, 5 поради което ищецът позовава своя иск на нормата на чл.500, ал.1, т.3, вр. с ал.2 от КЗ, според която застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато виновният водач е напуснал мястото на произшествието преди пристигането на контролните органи, когато посещаването от тях е задължително. Видно от записаното в съставения Протокол за ПТП е, че ответникът е напуснал мястото на произшествието, без да изчака контролните органи.

Следва обаче веднага да се посочи, че навсякъде законът борави с понятието виновен водач. В настоящия казус не се установи ответникът да има вина за настъпилото ПТП. В обсъденото по горе Решение по АНД № 886/2021г. по описа на РС-Хасково е даден категоричен отговор за липса на отговорност у водача на лекия автомобил, като решението е влязло в законна сила. Ето защо, съдът намира, че ответникът не следва да носи отговорност на посоченото по-горе основание и по тези съображения следва предявения иск да бъде отхвърлен.