Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 06.03.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Административно наказателно дело 307/2025
Вид
Решение № 34
Подписан
06.03.2026
В сила
27.03.2026
Състав
Димитър Стефанов Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Провадия, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200307 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

В Районен съд гр.Провадия е постъпила жалба от И. Ж. Ш., ЕГН **********, против НП № 25-0324-000028/28.02.2025 г., на Началник група към ОД на МВР-В., РУ-Провадия, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се твърди, че въззивника не е бил търсен, нито е бил поканен за да му бъде съставен АУАН, както и, че липсвал подпис на същия в АУАН на мястото на нарушител и не е поучил препис от акта, като вместо подпис имало текст с частицата „не“. С оглед на гореизложеното се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН , поради което се 1 явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 27.01.2025г. против жалбоподателя И. Ж. Ш. е съставен АУАН №823536 затова, че на16.11.2024г. в 14,51 ч. в гр.Д., обл.В. по ул.“Никола Обретенов“ на кръстовището с ул.“Георги Димитров“ в посока гр.Айтос, координати 43.050700-27.324500 управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес С350“ с рег.№*** със скорост 101 км/ч с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, обозначена с пътен знак „Д11“, като наказуемото превишение на скоростта е било 51 км/ч. Скоростта е била измерена, фиксирана и заснета от ATCC ARH CAM S1 с номер 120cd05 и документирана в снимка с номер 120cd*** по нарушение номер 33869 от ЕЦОН. Акта е бил съставен във връзка с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, а нарушението е било извършено при условията на едногодишния срок на влязъл в сила ЕФ сер.К №9293345 на 20.07.2024г.

С това било прието, че е налице нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Съдът приема за безспорно установено, че районът, в който е констатирано нарушението на жалбоподателя, е в границите на населеното място, за което той самият не е възразил. В тази връзка е безспорно установено, че максимално разрешената скорост на движение в населено място съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер ATCC ARH CAM S1 е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата.

Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас. Следователно в конкретния случай радарният 2 скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че въззивника не е бил търсен, нито е бил поканен за да му бъде съставен АУАН, както и, че липсвал подпис на същия в АУАН на мястото на нарушител и не е поучил препис от акта, като вместо подпис имало текст с частицата „не“.

Видно от приложената по делото разписка от 14.12.2024г. въззивника е получил покана, за нарушение на ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, което е удостоверено с неговия подпис.

Също от приложения по делото от АНО АУАН №823536, както на мястото за нарушител, така и на мястото на разписка за получил е наличен подписа на въззивнвика, като единствено частицата „не“ се намира на мястото за възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП , водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Видно от данните по делото, нарушението е извършено при условията на едногодишния срок на влязъл в сила ЕФ сер.К №9293345 на 20.07.2024г., поради което настоящото нарушение се явява извършено при условията на повторност.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП- при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Съдът приема за безспорно установено, че нарушението е извършено в населено място, където ограничението на скоростта е 50 км/ч.

Когато нарушението по ал.1, т.6 е повторно, предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца.

3

Видно от приложената по делото справка за наложени наказания по ЗДвП на въззивника ЕФ сер.К №9293345 е влязъл в сила на 20.07.2024г.

Съгласно ДР на ЗДвП §6, т.ЗЗ, по смисъла на този закон "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл.

189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр. Провадия не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи превишението на скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС предвид на представената разпечатка от паметта на трафик радара за запаметените скорости на датата на извършване на нарушението, видно от протокола за използване на автоманизираното техническо средство, както и снимка към АУАН, сер.АД №823536 от 27.01.2025г., касаеща нарушение от 16.11.2024г. в 14,51ч.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП.

Законодателят е предвидил административно наказание в случаите на превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, като 4 санкциите са конкретизирани съобразно превишаването на скоростта със съответните км/ч., като в случаите, когато нарушението е извършено повторно, административното наказание е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0324-000028/28.02.2025 г., на Началник група към ОД на МВР-В., РУ-Провадия, с което на И. Ж. Ш., ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5