Решение № 1073 от 18.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330201941 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление№25-0435-000093 от 12.03.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, 02 РУ, гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на А. Г.

С. ЕГН:********** с адрес *** на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения за неправилно приложение на материалния и процесуалния закони, изложени в жалбата и в съдебно заседание. Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощения адвокат Д. А.. Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган – Началник сектор ОДМВР Пловдив, 02 РУ - Пловдив редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, оспорва в писмено становище, подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 13.02.2025г г., около 18.30 часа в гр.Пловдив на ул. Данаил Николаев в близост до номер 91, А. С. като водач на лек автомобил МЕРЦЕДЕС Ц 220 Д МАТИК с рег. № ***, извършва следното нарушение: при проверката от контролните органи представя чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, образец Великобритания с номер SEMER8001111AG9SL 18 валидно до 05.03.2025г. Била направена справка в АИС Граничен контрол, като не се установило г-н С. да е имал задгранични пътувания в периода 01.01.2024г до 13.02.2025г. Нарушението се изразявало в в това, че като български гражданин, който управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, без последното да е подменено след пребиваване в страната повече от три месеца. Квалификацията на правната норма по чл.162 ал.1 от Закона за движение по пътищата и фактите на нарушението били отразени в АУАН 3378008 от 13.02.2025г. Актът бил подписан с възражения от нарушителя .

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят И. заявява, че той е съставил акта и че поддържа същия по изложените в него констатации.

Свидетелят си спомня, че нарушението било установено по време на обход по улица Данаил Николаев, като в близост до № 91 забелязали неправилно паркиран лек автомобил Мерцедес с рег.№ ***, в зоната на пътен знак Б27.

Предприели действия по издаване на глоба с фиш и в този момент се явил водачът А. С., който дал обяснения ,че той е паркирал автомобила и при поискване представил чуждестранно свидетелство за управление на МПС издадено от Великобритания. Свидетелят извършил проверка в АИС „Граничен контрол“, като по справка се установило, че последното задгранично пътуване на жалбоподателя било през 2023г. Жалбоподателят предоставил писмени обяснения по случая, като е посочил ,че притежава валидно чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС и не е напускал страната от няколко години. За извършеното нарушение на жалбоподателя му бил съставен АУАН.

По делото от процесуалният представител адв. А. е представено българско СУМПС №286792195 издадено на 27.02.2025г на жалбоподателя С..

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел И. като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото – докладна записка, заповеди, АУАН, НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и подписан от него.

2

Със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.162 ал.1 ЗДвП. В посочената разпоредба законодателят е предвидил, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От приложеното по делото заверено копие от ново СУМПС на жалбоподателя е видно, че същият има валидно издадено от БГ на 27.02.2025г, както и че жалбоподателят , преди съставяне на АУАН притежавал СУМПС издадено от Великобритания със срок на валидност до 05.03.2025г. год. От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР – 02 РУ се установява, че жалбоподателят е влязъл на територията на Република България на 23.04.2023г и няма данни да е напускал до 12.02.2025г. От приложената докладна записка с рег.№435р-3682/20.02.2025г до Началник 02 РУ ОДМВР – Пловдив, съдържаща лично обяснение от С. за обстоятелства относно нарушението установено от св. И. на 13.02.2025г ,в което същият заявява, че на цитираната дата е управлявал и паркирал процесния лек автомобил, както че притежава само СУМПС издадено от Великобритания.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение, което от своя страна води до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. От събраните по делото доказателства е видно, че на датата, посочена в него – 13.02.2025г год. в гр.

Пловдив ул. Данаил Николаев до № 91 жалбоподателят е управлявал и паркирал процесния лек автомобил, като лично пред проверяващите органи на полицията е посочил тези обстоятелства. В хода на извършената му проверка г-н С. е представил чуждестранно СУМПС (Великобритания) и е потвърдил , че не е излизал от страната от 4-3 години, което е безспорно установено и от събраните писмени доказателства, н а чл. 162, ал. 1 от ЗДвП , поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно нарушението на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е неоснователно.

Настоящия случай не попада в хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, в която е предвидено, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в случаите на свидетелство издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Обединено 3

Кралство Великобритания считано от 01.01.2021 год., с оглед решението за оттегляне от ЕС и изтичането на 31.12.2020 год. на т.нар. „преходен период“, през който продължава да се прилага правото на ЕС, вече не е държава членка на Европейския съюз и същата не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Следователно жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП , тъй като на 13.02.25 год. е управлявал с чуждестранно СУМПС (Великобритания), което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз или друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария в срок от три месеца от влизането му в страната.

Не се наблюдават съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Такива представляват липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно описание, което не позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган. Наличието на съществено нарушение на процесуалните правила се преценява във всеки конкретен случай, като пропускът следва да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон.

В акта точно е описано, мястото на извършване на административното деяние, както и обстоятелствата около неговото осъществяване. Не се събраха доказателства, които да опровергаят посочените в АУАН факти, каквато възможност бе дадена на жалбоподателя.

Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0435-000093 от 12.03.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, 02 РУ, гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на А. Г.

С. ЕГН:********** с адрес *** на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5