Решение № 686 от 19.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Русе, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520103689 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД гр. София, представляван от управителите П.В. и Х.М.М., чрез пълном. юрисконсулт Е. Д. Ц. твърди, че на 09.03.2018г. между “Кредисимо” АД в качество на кредитодател и Л. Б. К., ЕГН **********, бил сключен Договор за потребителски кредит №****** по електронен път при условията на ЗПФУР, по силата на който кредитополучателят е получил сума в размер на 400 лв, срещу което се е съгласил да върне 3 бр. вноски по 142.60 лв в срок до 20.06.2018г. – датата на падеж на последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите – 50 % и се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. На 09.03.2018г. ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст, съгласно който Ай Тръст ЕООД се задължило да сключи договор с “Кредисимо” и да отговаря пред “Кредисимо” солидарно с Л. Б. К. за всички задължения по договора за кредит №****** на потребителя до пълното погасяване – чл.3. На 09.03.2018г. такъв договор бил сключен между “Кредисимо” и поръчителя Ай Тръст. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за потребителски кредит №****** и “Кредисимо” АД поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на ответника. На 23.02.2021г. дружеството поръчител погасило задълженията на ответника Л. К., а именно: 400 лв главница по договора за 1 кредит №******, 27.80 лв договорна лихва за периода от 09.03.2018г. до 20.06.2018г. и 117.53 лв обезщетение за забава, след което по електронната поща уведомило длъжника. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД, като цеденти, прехвърлили възмездно на цесионера “АПС Бета България” ЕООД вземанията си, посочени в чл.1 и чл.2 на цесионния договор, индивидуализирани в Приложение №1 към 23.02.2021г., за което длъжникът Л. К. бил уведомен по посочена от него електронна поща с имейл на 30.03.2021г. Ответникът Л. К. не е изпълнил задълженията си до изтичане на крайния срок по договора за потребителски кредит и за събиране на вземането си новият кредитор подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2094/2023г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено съществуването на вземането му към Л. Б. К. за сумата в общ размер 704.06 лв, от която 400 лв главница по Договор за потребителски кредит №******/09.03.2018г., 124.53 лв възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 27.80 лв договорна възнаградителна лихва за периода от 09.03.2018г. до 20.06.2018г., 117.53 лв лихва за забава върху главницата за периода от 09.03.2018г. до 02.03.2021г., 34.20 лв лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, заедно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №2094/2023г. на РРС, както и тези по исковото производство.

Ответникът Л. Б. К. чрез назначения му особен представител заявява, че не е пасивно процесуално легитимиран поради липса на уведомление за извършената цесия по електронната си поща. Особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните – позовава се на т.6 от мотивите на ТР №6/06.11.2013г., ВКС, ОСГТК. Взема становище и за неоснователност на иска. Заявява, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК – нарушени са чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, както и договорът за поръчителство на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, във вр. с което излага съображения. Счита, че сключеният от него с “Ай Тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство също е недействителен. Предвид ограничението от изискването на чл.4 от ДПК, той е бил лишен от правото да избира кой да бъде поръчител по кредита му, като това може да бъде само одобрено от кредитора юридическо лице. Правата му на потребител не са били защитени поради ограничението да си учреди безвъзмездно поръчителство от физически лица, докато платеното от него на “Ай Тръст” ЕООД възнаграждение – 124.53 лв, е 1/3 от размера на отпуснатия кредит. Липсват доказателства кредитът в размер на 400 лв реално да е бил усвоен от кредитополучателя К.. Оспорва твърдението поръчителят “Ай Тръст” ЕООД да е платил дължимите на кредитора суми, както и всички 2 изложени в исковата молба твърдения. Поради непредставяне на Приложение №1 към договора за цесия по делото счита, че същият не е произвел правно действие. Моли искът по чл.422 ГПК да бъде отхвърлен.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено е ч. гр. дело №2094/2023г. на Русенски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ЧГД №2094/2023г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1077/25.04.2023г. срещу ответника Л. Б. К. за сумите 400 лв главница по Договор за потребителски кредит №******/09.03.2018г., заедно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до окончателното изплащане, 124.53 лв възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 27.80 лв договорна лихва за периода от 09.03.2018г. до 20.06.2018г., 117.53 лв лихва за забава за периода от 09.03.2018г. до 02.03.2021г., 34.20 лв лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021г. до 02.03.2021г., както и 25 лв разноски за държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представените

Договор за потребителски кредит

№******/09.03.2018г., сключен при условията на ЗПФУР, Приложение №1Условия на кредита и Погасителен план се вижда, че “Кредисимо” АД е предоставило на Л. Б. К. кредит в размер на сумата 400 лв с годишен лихвен процент 41.24 % и ГПР 50.00 %, усвоена при подписване на договора.

Потребителят се е задължил да изплати кредита разсрочено - на 3 бр. вноски, всяка по 142.60 лв, в срок за три месеца с първа падежна дата 20.04.2018г., 20.05.2018г. - втора падежна дата и краен падеж 20.06.2018г. Общата дължима сума е 427.80 лв (400 лв главница и 27.80 лв лихва).

Съгласно Раздел Х, т.2 от Общите условия за предоставяне на кредити, при забава плащането на погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Договор №******/09.03.2018г. е такъв за предоставяне на финансови 3 услуги от разстояние чрез средства за комуникация от разстояние.

В изпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от договора ответникът е сключил с “Ай тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2018г., “Ай Тръст” ЕООД, поръчител и Л. Б. К., потребител, са сключили договор, с който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с “Кредисимо” АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред “Кредисимо” АД за изпълнение на всички негови задължения, възникнали по Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по ДПК. За поемане на задължението потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 41.51 лв на месец за периода на действие на договора за кредит – 124.53 лв общо, като възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план по т.I.4 – Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство.

На 09.03.2018г. “Ай Тръст” ЕООД и “Кредисимо” АД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” ЕООД се е задължило спрямо “Кредисимо” АД за всички задължения на Л. Б. К. по ДПК №******/09.03.2018г.

Установено е, че ответникът е получил сумата 400.00 лв, предмет на договора за потребителски кредит №******/09.03.2018г., но не е погасил задължението си по него, както и че “Ай Тръст” ЕООД е изплатило дължимите от ответника на “Кредисимо” АД суми в общ размер 545.33 лв (400 лв главница + 27.80 лв договорна лихва + 117.53 лв лихва за забава), видно от приложената на л.140 Счетоводна справка извлечение от системата на “Ай Тръст” ЕООД към 23.02.2021г. по ДПК №******/09.03.2018г.

На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. и Приложение №1/02.03.2021г. “Кредисимо” ЕАД – Цедент 1 и “Ай Тръст” ЕООД – Цедент 2, заедно наричани Цеденти, са прехвърлили възмездно на “АПС Бета България” ЕООД - Цесионер, вземанията си по Договор за кредит №******/09.03.2018г., респ. по договора от 09.03.2018г. за предоставяне на поръчителство по потребителски кредит на “Кредисимо”, инвидуализирани в Приложение №1/02.03.2021г. в общ размер 704.06 лв, от които 400 лв главница, 27.80 лв договорна лихва за периода от 09.03.2018г. до 4

20.06.2018г., 117.53 лв лихва за забава от 09.03.2018г. до 02.03.2021г., 124.53 лв възнаграждение по договор за поръчителство, 34.20 лв лихва за забава по договора за поръчителство (л.111).

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД твърди, че на 30.03.2021г. по електронен път е уведомил ответника на електронната му поща за вземанията, които Цедентите са прехвърлили на ищцовото дружество и че “АПС Бета България” ЕООД встъпва в правата на кредитор срещу него, за което по настоящото дело не са представени доказателства. Няма такива данни и по приложеното ч. гр. дело №2094/2023г. на РРС.

В хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.

За да бъде уважен установителният иск на “АПС Бета България” ЕООД, е необходимо да бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След като цесионният договор от 02.03.2021г. не е съобщен на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на него. За него старите кредитори - “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД са единствените кредитори и цесионният договор от 02.03.2021г. с нищо не го обвързва.

Макар да са загубили качеството си на кредитори по отношение на цесионера - “АПС Бета България” ЕООД, цедентите “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД се считат за кредитори до съобщаването на цесията не само спрямо 5 длъжника, но и по отношение на третите лица.

Поради това уведомяването на длъжника по кредита за извършената цесия от 02.03.2021г. едва с получаване на препис от исковата молба е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно ищецът в случая не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване на вземането му срещу ответника по Договор за потребителски кредит №******/09.03.2018г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2018г. и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като неоснователен.