Решение № 3383 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3383 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100512242 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10334 от 23.09.2022 г., постановено по гр. дело № 2077/2022 г. по описа на СРС, 177-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против А. С. Ц., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3276,43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 531,70 лева - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г., сумата от 39,69 лева - главница за потребена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. София, ж.к. **** за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 8,65 лева - лихва за забава върху тази сума за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900,00 лв., представляващи разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалния си представител- юриск. Ф.И., с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални 1 нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква се, че е необоснован извода на първоинстанционния съд, че ответникът не е потребител, тъй като по делото се установявало, че е собственик на имота, до който е доставял топлинна енергия, доколкото от изисканите по делото от Министерството на отбраната данни се установявало, че не се съхранява информация относно документ за собственост на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените осъдителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник - А. С. Ц., чрез пълномощника си, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач/и (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на 2 което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед събраните по делото писмени доказателства обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява твърдението на ищеца, че именно ответникът А. С. Ц. е собственик или пък вещен ползвател на процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния период, т.е. че е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.

Противно на поддържаното във въззивната жалба, настоящият състав на съда приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот. Този факт съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК подлежи на пълно и главно доказаване от ищеца, поради което и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния недвиим имот. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са представени никакви доказателства за принадлежността на правото на собственост на А. С. Ц. като единствен наследник на Е. С.

Ц.. От представеното от Министерството на отбраната писмо се установява, че не се съхранява информация относно документ за собственост на процесния недвижим имот, който не води до извод за принадлежността на правото на собственост.

В заключение следва да се отбележи, че правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

Ето защо и в съответствие с доказателствата по делото предявените главни искове са били отхвърлени, като с оглед изхода на делото по главните искове неоснователни са и предявените акцесорни искове.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността на въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 900,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

С оглед на цената на всеки един от обективно съединените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

3

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10334 от 23.09.2022 г., постановено по гр. дело № 2077/2022 г. по описа на СРС, 177-ти състав.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати А. С. Ц., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 900,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4