Решение № 1972 от 14.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6347/2023
- Вид
- Решение № 1972
- Подписан
- 14.12.2023
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- ЧЛ. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 142, ал.5, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.156 · Закон за устройство на територията
- чл.166, ал.1, т.1, предл. първо · Закон за устройство на територията
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 81 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1972 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330206347 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № СЗ-32-ДНСК211/15.11.2022г., издадено началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на „Х. К.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (съобразно приложимия 14-дневен срок за обжалване след измененията в ЗАНН), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при 1 следните фактически параметри:
„Х. К.“ ЕООД, в качеството си на консултант, по смисъла на чл.166, ал.1, т.1, предл. първо от ЗУТ, притежаващо удостоверение № РК0551/23.11.2020г. издадено от ДНСК, на 30.01.2022г., в гр.П., район Ц., ул.
„Р.“ №**, е изготвило Доклад №3/30.01.2022г. за оценка за съответствие на инвестиционен проект за строеж: III-та категория „Балнеохотел (промяна по време на строителство), ЗП по одобрен проект с издадено РС=3928,70 кв.м;
311 по настоящ проект =3928.70кв.м: РЗП по одобрен проект с издадено РС= 14730,34 кв.м; РЗП по настоящ проект =14884,31 кв.м. находящ се в ПИ с ид.
***, местност Баните по КККР на гр.П., обл.С. З., с възложител „ХБ Х.‘‘ ООД в нарушение на изискването на чл.142, ал.5. т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ проектът да съответства на предвижданията на действащия ПУП- план за застрояване по отношение определената с плана максимална височина на застрояване в имота от 21м.
Посочената фактическа обстановка и извършеното нарушение по чл.
142, ал.5, т.1 от ЗУТ се установяват по несъмнен начин от разпита на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства.
Въпреки изложеното съдът при извършен служебен контрол намира, че НП подлежи на отмяна, доколкото отговорността на дееца е погасена по давност.
ОТНОСНО СПАЗВАНЕТО НА СРОКА ПО ЧЛ. 34 ЗАНН.
Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушениядве години.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.
2
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно наказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към реализирането на административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от 25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от 03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к.
3 адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.
В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна норма и фактическия състав на нарушението, наказващия орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент , предшестващ извършването на формална проверка.
Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителя е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката .
Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), напрактика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове.
Така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг (едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване 4 самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна.
Така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д.
№ 3/2019 г. на Върховен административен съд. Макар и постановено по конкретен казус, свързан със Закона за защита на потребителите, в тълкувателното решение се съдържат принципни постановки, които са общи за всеки административно наказателен процес: „. Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.
Факти, които следват момента, в който наказващия орган е разполагал с цялата необходима му информация за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –документалното приключване и оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен орган, решение на висшестоящ орган и др.
Пренесени на плоскостта на конкретните данни по делото, гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.
5
В НП изрично е посочено, че нарушението е установено от служители на РДНСК-Стара Загора при извършена проверка по чл.156 от ЗУТ на одобрения на 30.03.2022г. инвестиционен проект и издадената Заповед № РД14-29/30.03.2022г. от главния архитект на община П. за допълване на PC №4/06.02.2022г., за резултатите от която е съставен констативен протокол №517/08.04.2020г. на РДНСК-Стара Загора и е издадена Заповед №ДК-11-СЗ4/08.04.2022г. от началника на РДНСК-Стара Загора за отмяна на строителните книжа.
Тоест наказващият орган твърди, че нарушението е открито със съставения протокол за проверка от 08.04.2022г.
От отбелязванията по-надолу в самото НП се установява обаче, че всъщност нарушителят е открит на по-ранна дата. На страница 6 от НП изрично е отбелязано, че нарушението и нарушителят са установени само въз основа на писмени документи, представени и известни на нарушителя, като други действия по физическа проверка на обекта не са извършвани.
Това всъщност се доказа и от разпита на актосъставителя, от който е видно, че нарушението и нарушителят са открити на база констатациите черпени от одобрения на 30.03.2022г. инвестиционен проект и издадената Заповед № РД-14-29/30.03.2022г. от главния архитект на община П. за допълване на PC №4/06.02.2022г.
В този смисъл, меродавна за преценката кога е открит нарушителят е датата, на която контролната администрация, от която е част актосъставителят, е разполагала с тези документи.
По делото е приложена заповед № ДК-11-СЗ-4/08.04.2022г. /л.36 по АНД 1770/2023г./ в която на ред 3 се съдържа извънпроцесуалното признание на наказващия орган, че въпросните два документа са получени от ДНСК на дата 30.03.2022г., като нещо повече-входирани са с вх.№ РС-ПБ-17400-835/20.03.2022г.
От гореизложеното следва, че нарушителят се явява открит именно на тази по-ранна дата- 30.03.2022г., респективно към датата на издаване на АУАН- 05.07.2022г. тримесечният срок вече е бил изтекъл.
Обстоятелството, че резултатите от проверката са обобщени в констативния протокол от 08.04.2022г. не могат да променят факта, че 6 контролния орган обективно е разполагал с всички необходими данни за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя от един поранен момент в хода на проверката, като този момент не може да бъде новиран с обстоятелството, че в един по-късен момент резултатите от проверката са били отразени в констативен протокол, който предшества издаването на АУАН.
Разпечатката съдържа 48 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef32e519-18df-4f4c-ad8b-21d509ad9a45