Определение № 114 от 01.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив , 01.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нина И. Кузманова

Славка Г. Димитрова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20215300600958 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 от НПК.

С определение №134 от 24.03.2021г. постановено по ЧНД №92/2021г.

Пловдивският районен съд – XXIV н. с. е потвърдил постановление на РППловдив, с което е прекратено наказателното производство по сл.д.

№291/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура–Пловдив, водено за извършено престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК.

Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от пострадалата Д. Д. К.,в която се правят оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Развиват се доводи, че направените правни изводи от прокурора и съда са неправилни и необосновани.Сочи се, че установената фрактура на прешлен Тh12 неправилно е била определена като стара от лекуващия лекар д-р Б., довело до погрешно лечение и ненавременна консултация с неврохирург,което е пропуск в диагностицирането на заболяването.В жалбата се оспорват изводите в назначената тройна съдебномедицинска експертиза,както и компетентността на участващите в нея медици.Прави се искане определението на съда, с което е потвърдено прекратяването на наказателното производство по делото и постановлението на прокурора, да бъдат отменени от окръжният съд, а делото върнато за допълнително разследване и назначаване на нова повторна съдебномедицинска експертиза.

1

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално допустима, защото изхожда от лице, което има качеството на пострадал,а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения :

Окръжният съд споделя напълно възприетата в прокурорския акт и определението на съда фактическа обстановка.Същата почива на верен прочит на събраните по делото доказателства, поради което и съдът не намира за нужно да я преповтаря в настоящия си съдебен акт. Установено е по несъмнен начин по делото, че на 31.12.2018г. св.К. е претърпяла битов инцидент, като е паднала по стълбите в дома си и същата вечер е била прегледана в УМБАЛ“Пловдив“,където работила.На 02.01.2019г. е била приета по спешност в неврологичното отделение в същото болнично заведение и на 07.01.2019г. изписана с подобрение и с окончателна диагноза увреждания на междупрешленните дискове в пояснения и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия L5/S1 вдясно.Компресионна фрактура на тялото на Th12.Дискови хернии на нива Th12/L1 и L5/S1. Обвинението, за което се води настоящото наказателното производство е за периода от 02.01.2019г. до 07.01.2019г., като е инкриминирано немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на пострадалата К..

От събраните по делото доказателства, което не се оспорва и от самата жалбоподателка К., е видно, че цитираната диагноза й е била поставена още при изписването й от указаното болнично заведение на 07.01.2019г. и е била правилно диагностицирана от лекуващите лекари.В случая се оспорва назначеното лечение, закъснялата, според жалбоподателката, операция, липсата на препоръка да бъде консултирана с неврохирург,през което продължително време е изпитвала болки и страдания.От заключението на тройната съдебномедициска експертиза, от приложената по делото болнична документация, от констатациите отразени в констативните протоколи от извършените по сигнал на жалбоподателката проверки от страна на ИА“Медицински одит„ към министерството на здравеопазването на всички лечебни заведения в гр.Пловдив и гр.София имащи отношение към лечението 2 й, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели доктор Б., доктор М., д-р Г. е видно, че никой от тях не е определял обсъжданата фрактура като „стара“ и подобно записване липсва и в представената по делото медицинска документация.Впоследствие при срещата й с д-р Г. на 08.03.2019г. фрактурата би могла, според показанията му, да се определи като „стара“, предвид изминалите месеци от увреждането. Законосъобразни и правилни са изводите в съдебния акт, че жалбоподателката К. е била изписана на 07.01.2019г. от неврологичното отделение при УМБАЛ „Пловдив“ ЕАД с подобрение и с предписани два контролни прегледа в рамките на месец след изписването й – на 21.01.2019г. и на 04.02.2019г., на които тя не се е явила,за да бъде проследено състоянието й.В тази връзка напълно несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателката, че в периода от от 17 до 24.01.2019г. е провеждала физиотерапия в същата болница и е имала контакти с лекарите, защото от показанията на д-р Б., а и от приложената медицинска документация, издадена от УМБАЛ“Пловдив“ е видно, че К. не се е явила на контролни прегледи и на двете дати , за да бъде проследено състоянието й и които включват контролни снимки, рентген, скенер и МРТ. Тези контролни изследвания се правят след личното явяване на пациента в отделението,което жалбоподателката не е сторила,независимо, че е била на рехабилитация в същата болница.Наред с това пак от показанията на д-р Б. е видно, че след проведената физиотерапия К. се е почувствала по-добре и на същата й е било разяснено, че може да се направи консултация и с неврохирург.

Споделят се и мотивите на първата инстанция, с които е приела, че назначената на досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза, изготвени от лекари в различни области на медицината, е обосновано,почива на обективните данни отразени в медицинската документация,както и на събраните по делото гласни доказателства.Няма основание да се приеме, че експертите са предубени само защото са лекари от гр.Пловдив или че заключението им е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност,налагащо назначаването на повторна съдебномедицинска експертиза,както настоява К..Според експертизата , в която са включени съдебен медик, неврохирург и невролог, поставената на Д.К. в УМБАЛ“Пловдив“АД диагноза е била правилна и тя е позволявала започването на консервативно симптоматично лечение и последваща 3 рехабилитация.Няма нарушение на установените правила при поставяне на диагнозата от лекарите и назначеното лечение, няма данни от него на К. да е било причинено телесно увреждане.Тези изводи са в пълно съгласие и с констатациите от извършената цялостна проверка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на всички медицински дейности относими към лечението на жалбоподателката във всички пловдивски болници, от които е видно, че липсват пропуски в диагностично-лечебния процес при К..

В контекста на изложеното Окръжният съд изцяло споделя изводите в прокурорския и съдебния акт, че от събраните по делото доказателства липсват данни за извършено престъпление по чл.134 ал.1 т.2 НК.Лекарската професия несъмнено е правнорегламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, но от събраните по делото доказателства не се установи лекуващите медици да са проявили немарливо изпълнение, изразяваща се в нарушение на медицински правила и стандарти или неизвършване на задължителни действия,от които да е причинена средна телесна повреда на пострадалата.К. е била правилно диагностицирана и лекувана с оглед обективното й състояние и няма данни да й е било причинено телесно увреждане в резултат от проведеното й лечение в неврологичното отделение към УМБАЛ“Пловдив“АД.Впрочем причиняване на телесна повреда от действията или бездействията на лекуващите лекари не се твърди и от самата жалбоподателка, която счита, че оперативното й лечение е закъсняло и от това е претърпяла продължителни болки и страдалия.В тази връзка законосъобразни и напълно споделими са и изводите на първия съд, че престъплението по чл.134 от НК е резултатно и след като не е настъпил предвидения в закона престъпен резултат не би могла да се ангажирана наказателната отговорност спрямо определено лице.Без значение за съставомерността на т.нар. „лекарска грешка“ е дали при лечението на дадено заболяване са изпълнени всички медицински стандарти и правила в светлината на правилата на добрата медицинска практика, а в случая е установена правилност на предприетите действия, при липса на настъпил съставомерен резултат–в случая причиняване на средна телесна повреда на пострадалата.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд намира,че разследването по делото е проведено всестранно , обективно и пълно, 4 каквото е изискването на чл.107 от НПК и са събрани всички относими към предмета му доказателства, обосноваващи верен и законосъобразен извод за липсата на съставомерни действия по НК, в частност на извършено престъпление по чл.134 ал.1 от НК.

Мотивиран от изложеното Пловдивският Окръжен съд прие атакуваното определение, с което е потвърдено прекратяването на наказателното производство по делото, за законосъобразно и обосновано, което налага да бъде потвърдено,поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №134 от 24.03.2021г. постановено по ЧНД №92/2021г. на Пловдивския районен съд – XXIV н. с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5