Решение № 116 от 27.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 137/2023
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 27.09.2024
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.166 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.1 · Закон за адвокатурата
- Чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125 ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Велико Търново, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500137 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 18/ 31.01.2023 г. по гр.д. № 381/ 2022 г. по описа на ОС – Ловеч В.
И. А. – малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител П. С. Г., е осъдена да заплати на И. А. А. сумата 10 816.25 лв., представляваща дължимо по реда на чл.36 ал.3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът на А. за разликата над този размер до претендираната сума от 86 530 лв.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от В. И. А.
– малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител П. С. Г.. Счита решението в тази му част за неправилно. Съдът ценил гласните доказателства без да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК за възможна заинтересованост на свидетелите, без да ги обсъди в съвкупност с всички останали събрани доказателства, отделно изключил показанията на св. М. на основание чл.166 ал.3 ГПК без да са налице предпоставките за прилагане на тази норма. Съдът не направил разграничение между извършените от ищеца действия във връзка с приемане по опис на наследството на починалия баща на детето и обезпечителното производство, възнаграждението по което е предмет на исковата претенция. Акцентира, че и за двете производства е било необходимо установяване на наследственото имущество. Изразява несъгласие с 1 приложения изцяло изкуствен според нея подход при определяне на справедливото адвокатско възнаграждение, като не бил отчетен обемът на извършената от ищеца работа – че той само приподписал изготвена от друг адвокат молба, не било съобразено, че по конкретния вид дела не се предвижда процесуално представителство, а адвокатът единствено изготвя молбата за допускане на обезпечителни мерки. Счита, че доколкото с адв. Ч. било договорено оказването на безплатна правна помощ, с присъждането на адв. А. на адвокатско възнаграждение се подменяла волята на страните клиент и адвокат. Съдът не балансирал интересите на ищеца и малолетното дете, с което се нарушавал справедливия баланс между обществения интерес и основните права на индивида. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът на адв. А. да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба, в който е заето становище за нейната неоснователност. Съдът извършил подробен и детайлен анализ на събраните доказателства, ценил ги в съответствие със законовите разпоредби и формирал правилен извод за валидно възлагане на адв. А. на процесуално представителство и съответно за дължимост на адвокатско възнаграждение. Излага съображения за обема на извършената от него във връзка с обезпечителното производство работа, а именно изготвянето на справка за притежаваното от наследодателя на детето имущество. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от И. А.
А.. Счита, че съдът неправилно и незаконосъобразно редуцирал размера на дължимото му възнаграждение под минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, позовавайки се от една страна на принципа за найдобрия интерес на детето, който не следвало да бъде прилаган в конкретния казус и още повече служебно от съда, а от друга на обстоятелството, че съдът допуснал само една от четирите поискани обезпечителни мерки. В производството изобщо не бил изследван въпросът за имущественото състояние на детето, за да се коментира накърняването на неговите интереси, а в Наредбата единственото условие за определяне размера на адвокатското възнаграждение в производство по обезпечаване на бъдещ иск освен цената на иска, която в случая била 15 000 000 лв., като без значение било в каква степен молбата ще бъде уважена и дали клиентът е дееспособен или не. Неправилно съдът допълнително намалил обезщетението по съображение, че детето е представлявано в обезпечителното производство от двама адвокати. Предвид свободата на договаряне клиентът имал право да упълномощи повече от един адвокат и дължал на всеки един от адвокатите възнаграждение, което не можело да бъде пониско от минималния размер, предвиден в Наредбата. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи изцяло иска му, като му присъди пълния претендиран размер. Моли да му бъдат присъдени разноски.
2
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор. Счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че претендираният от адв. А. хонорар е изключително висок, непосилен за детето и дори в най-малка степен не съответства на извършената от него работа. Моли решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски за защита срещу въззивната жалба.
Въззивните жалби изхождат от страни с правен интерес да атакуват първоинстанционното решение, подадени са в законовия срок и отговарят на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което са процесуално допустими. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Релевантните за спора обстоятелства, установени с ангажираните по делото доказателства, са следните: В. А. е единствен законен наследник на И. Л. А. – нейн баща, починал на 18.09.2017 г., съдружник в „Агротрейд Комерс“ ООД с 50% участие в капитала на дружеството. На 23.05.2018 г. пред ОС – Плевен е депозирано искане с правно основание чл.390 ГПК за допускане на обезпечение на възнамеряван от нея бъдещ иск по чл.125 ал.3 ТЗ срещу „Агротрейд Комерс“ ООД за изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на починалия съдружник, оценен от молителя на 15 000 000 лв. въз основа на изготвен междинен счетоводен баланс.
Искането изхожда от адв. В. Ч. от АК – Враца и адв. И. А. от АК – Плевен. Видно от образуваното ч.т.д. № 100/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен, към молбата за обезпечение е приложено пълномощно от майката на малолетното дете П. С. Г. само за адв. Ч., ведно с договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.05.2018 г. само с него, с предмет образуване на производство по чл.390 ГПК вр. чл.125 ал.3 ТЗ, до приключване на делото във всички инстанции, при договорена безплатна защита на основание чл.38 ал.1 т.1 и т.2 ЗАдв. Към молбата е приложено изготвено въз основа на справки в Имотния регистър към Агенция по вписванията Приложение №1 – опис на недвижимите имоти на „Агротрейд Комерс“ ООД. Съдът е уважил частично молбата, като е допуснал запор на банкови сметки, но е отказал да наложи възбрани върху недвижими имоти – собственост на дружеството и запори върху земеделска и горска техника, при което молителят чрез адв. Ч. е обжалвал акта му пред ВТАС. Във въззивното производство съдът е отменил определението на ОС – Плевен в обжалваната му част и е допуснал исканите обезпечителни мерки. Не е спорно, че издадените обезпечителни заповеди са получени съответно на 23.05.2018 г. и на 14.09.2018 г. от адв. А., като по делото липсва приложено пълномощно, 3 удостоверяващо представителната му власт, независимо че в молбата за обезпечение като приложение се сочат „пълномощни“. Пред първоинстанционния съд е представено пълномощно без дата /л.2062, том 7/, с което В. А., действаща чрез майка си и законен представител П. Г., е упълномощила адв. А. „да депозира молби с правно основание чл.390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск срещу „Агротрейд Комерс“ ООД пред ОС – Плевен“ и да я представлява пред този съд „с правото да получава издадените обезпечителни заповеди на бъдещ иск“ срещу дружеството. Поради непредставяне на доказателства за предявяване на бъдещия иск ОС – Плевен е отменил допуснатите обезпечения. Бъдещият иск не е предявен, тъй като страните по него са постигнали извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора, което обстоятелство се установява от гласните доказателства.
По делото не е спорно, че между адв. А. и П. С. Г. като майка и законен представител на малолетното дете В. А. няма сключен писмен договор за оказване на защита и съдействие в производство по допускане на обезпечителни мерки върху имущество на „Агротрейд Комерс“ ООД във връзка с иск по чл.125 ал.3 ТЗ. За изясняване фактическата обстановка са събрани гласни доказателства.
Незаконосъобразно първоинстанционният съд е игнорирал показанията на св. адв. М. и част от показанията на св. ЧСИ Ц. Найденов, позовавайки се на разпоредбата на чл.166 ал.3 ГПК. Тази норма не допуска свидетели по делото да бъдат пълномощниците на страните по същото дело, но не и лица, които са били пълномощници по други дела.
Отделно, адв. М. макар да е сътрудничил на адв. Ч., няма данни да е бил упълномощаван от ответника по делото, а за ЧСИ това не е възможно. ВТАС изцяло кредитира показанията на всички разпитани свидетели, защото независимо от особените отношения на някои от свидетелите със страните, те съдържат множество детайли, основани са на преки наблюдения и кореспондират безпротиворечиво едни с други, включително с обясненията и твърденията на страните.
От показанията на св. адв. М. Р. се установява, че първоначално – в края на 2017 г. П. Г. е потърсила неговото съдействие за уреждане на наследствените права на дъщеря й, като го упълномощила да води преговори за извънсъдебно уреждане на отношенията с три дружества, в които починалият е бил съдружник, и макар да не сключили договор за правна помощ, през април – май провели 5-6 срещи с обсъждане на възможните начини за защита. Св. Д. Д. – съжител на майката – потвърждава, че са ходили в София при адв. Р.. По препоръка на адв. Р. Г. взела решение за обезпечаване на иска за равностойността на дружествения дял чрез възбрани и запори, но поради ангажираността си свидетелят не искал да се занимава с обезпечителното производство и й препоръчал адв. А., който да подготви документите. Г. му казала, че го познава или че и други са й го препоръчали. Свидетелят открил в архива си разменен с адв. А. имейл от 20.03.2018 г., в който му изпратил проект на молби за допускане на обезпечение, но уточнява, че неговата кантора участвала само с методическо 4 съдействие. Имал смътен спомен да са разговаряли по телефона и да са комуникирали какъв иск ще се предяви, как ще се обезпечи и каква документация е необходима. Св.
Й. М. и св. адв. Д. Д., работели през 2018 г. /а св. адв. Д. и по настоящем/ в кантората на адв. А. и излагат, че са виждали там майката на ответницата във връзка със съвместна им работа, която според свидетелите касаела приемане на наследството по опис и обезпечение на бъдещ иск. Не е спорно обстоятелството, че Г. е провеждала няколко срещи с адв.А.. На тях е присъствал и съжителят й св. Д., както се признава от ищеца в молба от 21.10.2022 г. /л.24, т.1/. Свидетелят обяснява, че на срещите се чертаели схеми, давали се предложения, обяснявано било какво ще спечелят при завеждане на дело и какво ще загубят. На свидетелите М. и Д. било възложено да помагат за изготвяне на справките за имотите на дружеството съгласно информацията в Имотния регистър, защото работата била с голям обем и отнела много време. Видно от Приложение №1 към молбата по чл.390 ГПК, действително информацията е обемна, тъй като „Агротрейд Комерс“ ООД притежава много недвижими имоти – 6092 бр. По делото са приети 23 бр. заявления за справки от Агенция по вписванията, от които 14 бр., подадени на 21.02.2018 г., касаят имущество на „Агротрейд Комерс“ ООД, а останалите 9 бр. са относно имущественото състояние на И. Л. А. и на други дружества. Св. Д., който е адвокат в кантората на адв. А., твърди, че анализирали всички имоти, за установят кои са собственост на А. като физическо лице и кои на дружеството и да преценят върху кои да се наложи обезпечение. След анализа на справките имотите били систематизирани във файлове и включени съответно в молбите за приемане на наследството по опис и за обезпечение. Не е спорно, че два месеца преди подаването на молбата за обезпечение на бъдещия иск – на 20.03.2018 г.
Разпечатката съдържа 26 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef326138-7ccb-4123-b407-df5c8324b78f