Определение № 2069 от 06.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№......... 06.07.2020г. гр.Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав

На 6 юли

2020г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

МИЛЕНА

КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 1465 по описа за 2020 година:

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в отговора на исковата молба.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото съдът счита, че следва да допусне до разпит лицето С. Г. С., при режим на призоваване.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Водим от горното, на основание чл.

140 от ГПК съдът

О

П Р Е

Д Е Л И :

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът И.Т.И. твърди, че бил потребител на електрическа енергия към „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД гр. Пловдив, с клиентски номер **********.

С писмо с изх. №

8593929 от 30.04.2020г „Електроразпределение ЮГ" ЕАД гр.Пловдив го уведомило, че на 27.01.2020г. електромер с фабричен номер № ********* от измервателна точка /ИТН/2042402 в гр. Стара Загора, ***, вх. А, ет. ЗЗ бил демонтиран и предаден за експертизна проверка в Български Институт по Метрология Пловдив.

Констатирано било, че електромера бил манипулиран и не отчитал правилно. За тези установени факти бил издаден констативен протокол № 170/01.04.2020г. Предвид тези несъответствия на метрологичните и техническите изисквания, ответното дружество приело, че ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена. И на основание чл. 50, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, сметката му за периода 29.10.2019г. - 27.01.2020г., т.е. 90 дни била коригирана, като допълнително била начислена ел.енергия на стойност 346,06 лева.

Предвид това ответното дружество издало фактура с номер № ********** от 30.04.2020г. за сумата от 346,06 лева.

Допълнителната електрическа енергия начислена на И.Т.И. била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и Закона за задълженията и договорите.

На първо място следвало да се отбележи, че при извършване на проверката и демонтирането на електромера трябвало да бъде съставен Протокол, който освен от служителите на ЕВН трябвало да бъде подписан от клиента, негов представител или двама свидетели. В случая при извършената проверка такъв протокол не бил подписван от ищеца, тъй като той не бил търсен от служителите на ЕР ЮГ да присъствал на проверките.

Не било изпълнено разпореждането на ал. 4 на чл. 47 от ПИЧЕЕ - в случаите по ал.З /когато проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната мрежа изпращал констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

Съгласно чл.54 от

Общите условия, която разпоредба визирала коригирането на сметки едностранно от ответното дружество, задължавало същото, в случай че метрологична експертиза установяла несъответствие на метрологичните и технически характеристики да бъдело съставен констативен протокол и клиента да бъдел уведомен в 7-дневен срок за преизчислените количества електрическа енергия. В този случай този срок не бил спазен.

„Електроразпределение

ЮГ“ ЕАД гр. Пловдив нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение на разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение юг“ ЕАД напълно неправомерно издало фактура с номер № ********** от 30.04.2020г. за сумата от 346,06 лева.

За ищецът не било ясно и как точно ответното дружество определило периода, за който била коригирана сметката му, а именно: за 90 дни от 29.10.2019г. до 27.01.2020г.

Отделно от горното липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да настъпили вреди на дружеството ответник и тези вреди да били в причинна връзка с виновното поведение, т.е. след като било налице действие или бездействие на потребителя И.Т.И..

Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още повече, че електромера се намирал извън жилището му, в заключено дървено табло на коридора на блока, и никой, освен, служители на „Електроразпределение юг“ ЕАД нямали физически достъп до него. Дори и да били налице неточности при отчитането или измерването на ел.енергия от електромера, каквито в настоящия случай не били налице, то същите не били причинени от ищеца. Следвало да се има в предвид, че съгласно чл.44 от Закона за измерванията лицата, които използвали средствата за измерване били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и представяли за последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършвали периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влечало като последица ощетяване на потребителя И.Т.И. чрез извършване на корекция на сметката му за минал период.

Тъй като СТИ било собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмата до ищеца липсвало информацията това кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се определи началния момент, от който се появило несъответствието в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.

На следващо място счита, че липсвало каквото и да било основание за извършената корекция.

Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена на основание разпоредбата на чл.50,ал.1 от ПИКЕЕ.

Според текста на тази разпоредба: в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригирал количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

Съгласно чл.47

ПИКЕЕ, когато операторът извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол, който следвало да бъде подписан от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47,ал.2 ПИКЕЕ/. А съгласно ал.З на чл.47 при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпишел констативният протокол се подписвал поне от двама свидетели, които не били служители на оператора на съответната мрежа. Това изискване не било спазено.

Освен това съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента пои извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогирал установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касаело за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършвал услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулирали, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите.

Дори да било налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не можел да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не било осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

Така, доколкото в специален закон не било установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД била приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречали, не следвало да се прилагат.

Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означавало автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължало на виновното поведение на клиента, съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

Обективната отговорност по принцип била изключение, доколкото ангажирал отговорността на едно лице, без да се държало сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма била правомощие единствено на законодателя.

Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържала в ЗЕ, поради което оставала приложима общата разпоредбата на чл.

82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтичало от сключен между страните договор. Не се касаело до деликтна отговорност, за да се изследвало дали било налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се касаело до договорна отговорност, приложими към нея били общите правила на ЗЗД регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна.