Акт от 17.08.2020, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260028 гр. Сливен, 17.08.2020 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви граждански състав в съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА

КИРИЛОВА при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 4964/2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Х.Н.С. *** против Областна дирекция на МВР, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация: чл. 187, ал. 5, т.2 от

ЗМВР – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1200 лв. за общо 200 часа в периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със сумата от 120,00 лв., представляваща мораторна лихва върху всяко вземането считано от момента на възникването му до 01.09.2019 г., какво и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че Х.Н.С. е държавен служител, с местоизпълнение на служебните си задължения в териториалната структура на ответника – РУ - Сливен, като осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден месечен график на смените.

Сочи, че работното му време се изчислява в часове за отчетен период, който в настоящия исков период - 01.08.2016 г. до 30.09.2016 г., е бил едномесечен, а от 01.10.2016 г. до края на исковия период е бил тримесечен, съгласно актуалната редакция на чл.187. ал.3 от ЗМВР, а нормата му работно време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като ал.5, т.2 от чл. 187 от ЗМВР предвижда, че извънредния труд на служителите работещи на смени при сумирано работно време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд, което в ал. 6 е определено да се изчислява с 50 % увеличение върху основното възнаграждение на държавния служител.

Ищецът твърди, че през исковия период, ответникът не е изчислявал правилно работното време, като не включвал към работните му часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщане на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с коефициента, изразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова - 1.143 /или 8/7/. Това е довело до ощетяване на ищеца, тъй като тези неотчетени работни часове се явяват извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от работодателя му, тъй като часовете труд. които полагал по график ежемесечно са били направени по данни на ищеца така. че да покриват нормата му работно време за съответния период, а нейното надхвърляне води до натрупване на труд над установеното работно време, т.е. до извънреден труд.

Твърди също, че в процесния исков период, състоящ се от месеци и тримесечия, има незаплатен извънреден труд, в резултат на това, че нощните часове труд не били преизчислени в дневни за целите на сумираното изчисляване на работното време при работа на смени, който последния определя общо на 200 часа за исковия период, за които счита, че има право на допълнително възнаграждение за извънреден труд в общ размер на 1200 лева за исковия период, изчислени с 50% увеличение върху основното му месечно възнаграждение.

Също така ищецът претендира и обезщетение за забава върху всяко от възнагражденията за извънреден труд в исковия период, като според него ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните възнаграждения за извънреден труд, тъй като е следвало да му бъдат платени със заплатата за месеца, следващ отчетния период на полагане на извънредния труд. По данни на ищеца ответникът му изплаща месечната заплата в края на месеца, до 25 число на същия, като настъпва и забавата на ответника за всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд, което не е било отчетено, начислено и изплатено. Общия размер на всички мораторни лихви върху всички неизплатени възнаграждения за извънреден труд, ищецът определя на 100 лева за целия исковия период.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.08.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно със сумата от 120 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв/ до 01.09.2019 г., както и законната лихва върху цялата главница от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Моли да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, която след като се запознае с всички събрани по делото доказателства и при необходимост извърши допълнителни справки при ответника, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Претендира за направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила такъв, като счита, че предявените осъдителни искове са неоснователни и недоказани.

Счита за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в дневен с коефициента 1,143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд, тъй като правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, в каквато насока е и становище на МТСП, обективирано в писмо с изх. №94-НН-198/29.08.2011 г.

(публикувано в правноинформационна система Ciela), като в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно. Преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата при преобразуването им е регламентирано в чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и представлява допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която е неприложима в конкретния случай. Сочи, че ищецът в настоящото производство е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, той не е в трудово правоотношение по смисъла на КТ с ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР. По отношение на държавните служители в МВР разпоредба подобна на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ през процесния период не е съществувала и не съществува и понастоящем.

Уредбата се съдържа в ЗМВР, като приложението на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение е изключено с разпоредбата на чл. 187, ал. 9, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Сочи също, че въз основа на законовата делегация е приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време (обн. ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г.), като тази наредба не урежда по-кратка продължителност на работното време през нощта, поради което няма основание за превръщането на нощните часове в дневни по посочения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ начин.

Твърди, че специалният закон - ЗМВР не предвижда за исковия период възможност за преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен, с даден коефициент за установяване размера на полагания от служителите извънреден труд, следователно не се следва заплащане на допълнително възнаграждение за положен в същия период нощен труд.

В случая не може да се приеме на това основание, че става дума за празнота в Закона за МВР, тъй като такава няма. В разпоредбите на чл. 178 и 179 от ЗМВР изчерпателно са изброени видовете допълнителни възнаграждения за държавните служители в МВР, като има изрично препращане към наредби, издавани от министъра на вътрешните работи. В ЗМВР се съдържат конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на държавните служители в МВР, относно видовете допълнителни възнаграждения, относно работното време и начина на отчитането му и т. н., които норми са в отклонение от общата уредба на КТ и са наложени от естеството на обществените отношения, които урежда. В случаите, в които законодателят е искал да препраща към други закони, той го е посочил изрично, но тук липсва препратка.

Сочи, че разпоредбата на чл. 179. ал. 1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Конкретно положените часове нощен труд от ищеца за исковия период са компенсирани с допълнително възнаграждение, съгласно заповедите на министъра на вътрешните работи, относими към същия период.

Сочи също, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.

187, ал. 1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР. Не са налице нейните предпоставки: 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие и на посочените четири необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като от посочените предпоставки, две от тях - по т.3 и 4 не са налице. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, не е налице и работа по трудови норми за определяне на възнаграждението по чл. 247 и 250 от КТ.

Сочи, че за служителите в МВР коефициентът е 1 (единица), тъй като при полагането на труд през нощта между 22 и 06 часа, работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. При това положение, ако се превърнат нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (т.е. 8 часа) и нощното работно време (също 8 часа, съобразявайки чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), установени за подневно отчитане на работното време в ОДМВР Сливен, се получава 8/8 или коефициентът е равен на 1 (единица).

Твърди също, че ако все пак се приеме, че нощният труд следва да бъде преобразуван с посочения коефициент, то получената разлика в часовете в никакъв случай не би могло да се твърди, че представлява извънреден труд, тъй като такъв реално не е бил положен. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, изр.второ от Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време е категорична, че „Часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени”. Нормотворецът е категоричен, че трудът следва да е „положен”, т.е. реално полицейският служител да е извършвал служебна дейност, като никъде не се посочва „преобразуван с коефициент 1,143“, като второ абсолютно условие е полагането да е станало във времеви период, различен от редовното работно време - в случая 8 часа (22,00 до 6,00 ч.). Сочи, че ищецът не е положил труд над тези 8 часа, а ако е така то положеният труд е документиран, а ищецът - компенсиран.

Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва, както по отношение на неговия размер, така и по отношение на определената и посочена в исковата молба начална дата - 26-то число на месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение на ищеца за съответния отчетен период. Датата 25-ти на съответния месец не е крайна такава за изплащане на трудовите възнаграждение на служителите, защото не е фиксирана в законовите, подзаконови или вътрешноведомствени актове на МВР и в този смисъл ответникът не изпада в забава на следващия ден.