Определение № 1902 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1902 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501839 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК 202047351, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 139, подадена чрез пълномощника адвокат В. В., против Разпореждане № 13824 от 10.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 6594/2024 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди, че със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се претендира вземане по запис на заповед, който не обезпечава вземане по договор за кредит.

Поддържа, че не е налице потребителски договор, който да бъде преценяван в заповедното производство и липсва каузално правоотношение. Счита, че записът на заповед е редовен от външна страна, предявен е за плащане и е годно основание за издаване на заповед за изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде задължен първоинстанционният съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч.гр.д. № 6594/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК 202047351, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 139 против длъжника Т. Я. М., ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.С.“ № ***, бл. 1, вх. 1, ет. 4, ап. 5 за заплащане на сумата от 1 252,83 лв., дължима на основание запис на заповед, издаден на 21.12.2022 г., предявен за плащане на 15.11.2023 г., прехвърлен с джиро на 06.03.2024 г.

С Разпореждане № 11523 от 16.04.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи заверен препис от договора, за обезпечаването на който е издаден процесният запис на заповед, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива; да посочи отделните видове вземания за обезпечаването, на които е издаден процесният запис на заповед; да посочи има ли плащания по записа на заповед, съответно по договора между страните, съответно в какъв размер и какви вземания за били погасени.

С молба от 24.04.2024 г. заявителят чрез пълномощника си е посочил, че записът на заповед не обезпечава вземане по договор за кредит, вземането е само едно – за главница по запис на заповед, сумата по записа на заповед е 2 704,16 лв., от който се претендира сума в 1 размер на 1 252,83 лв., а остатъкът от 1 451,33 лв. е платен от длъжника.

С Разпореждане № 13824 от 10.05.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се е мотивирал с обстоятелството, че с оглед засилената защита на правата на потребителите е необходимо кредиторът да изложи твърдения за каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.

Предвид предмета на дейност на дружеството „Кредит тайм“ ЕООД и обстоятелството, че издателят на записа на заповед е физическо лице, е направил извод, че се касае за правоотношение, възникнало с потребител. Приел е, че предвид неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото следва да бъде отхвърлено, като се е позовал и на практиката на СЕС, обективирана в Определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/2023 г.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК в случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В хипотезата на чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК, каквато е настоящата, когато ценната книга (запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони от нея) обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Заповедният съд с оглед доказателствата по делото, а именно: предметът на дейност на дружеството джирант „Кредит тайм“ ЕООД – предоставяне на заеми на физически лица, и обстоятелството, че издателят на записа на заповед е физическо лице, е допуснал, че е вероятно каузалната сделка, във връзка с която е издаден записът на заповед, да е потребителски договор. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребители. Именно в изпълнение на това свое задължение заповедният съд е изискал информация за каузалната сделка, която е обезпечена със записа на заповед.

Разкриването й по делото е от съществено значение за извършване на преценката, вменена на заповедния съд от закона, тъй като в противен случай се стига до заобикаляне на закона.

Когато обаче липсват данни за каузалната сделка, въпреки изричните указания, дадени на заявителя в тази насока, заповедният съд е в невъзможност да извърши проверка за наличие на неравноправни или нищожни клаузи. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземането следва да бъде разрешен в исково производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13824 от 10.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 6594/2024 г. на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3