Решение № 106 от 09.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Перник, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500645 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от М. К. Д. от *** срещу Решение № 91 от 29.06.2022г., постановено по гр. д. № 107/2022г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, с което съдът е признал за установено отношение на М. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 1506,54 лева (хиляда петстотин и шест лева и петдесет и четири стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 156,72 лева (сто петдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки), начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2021 г. до окончателното ù изплащане. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се съдебни разноски.

В жалбата по подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване основанието на исковите си претенции – доставката на топлинна енергия и нейното ползване от страна на ответницата. Не била доказана и изискуемостта на вземанията.

Според жалбоподателката по делото липсват доказателства, които да установяват реалното доставяне на топлинната енергия за 1 процесния имот. Оспорват се и заключенията на приетите по делото съдебни експертизи.

Депозирано е и допълнение към виззивната жалба (наименувано 2-ра въззивна жалба) от жалбоподателката М. К., в която се релевират и възражения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на задълженията си по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК съдът не е дал указания на ответницата относно това за кои от твърдените от нея факти не сочи доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, като е намерила същата за неоснователна. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

На 21.12.2022г. по делото е постъпило становище с вх. № 6698/21.12.2022г. от въззивния жалбоподател, с която се иска прекратяване на делото поради липса на отговор от страна на ищеца по първоинстанционното производство на направените от въззивната жалбоподателка възражения, депозирани по ч. гр. д. № 2633/2021г. по описа на Районен съд - гр. Перник.

В съдебно заседание жалбоподателят подържа така депозираните въззивни жалби, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.

Въззиваемата страна, чрез подадено от процесуалния си представител писмено становище преди съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде уважено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната жалба.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че от приетата като писмено доказателство по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ от 30.05.1998 г., се установява, че процесният недвижим имот, находящ се в ***, е деклариран от собственика М. К. Д..

По делото е представен и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г., по силата на който ответницата М.

К. Д. е закупила процесния недвижим имот, находящ се в ***.

Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2633/2021 г. на ПРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. против длъжника М. К. Д. за следните суми: главница в размер на 1506,54 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в ***, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 156,72 лева, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал 2 възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във вестник „Новинар“ от 29. 04. 2008г. и те регламентират съдържанието на правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя /собственика или ползвателя на топлофицирания имот/.

Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че ответника е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в пълен размер.

При определяне размера на процесното вземане, съдът е съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и е приел, че при проверката на счетоводната документация в ищцовото дружество вещото лице не е установило плащане по дълга на ответницата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Към задължението на ответницата в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение „Нелбо Инженеринг“ ООД за процесния период. В заключението си, вещото лице е посочило, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, е в размер на 1506,54 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. е в размер на 156,72 лева.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно техническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1506,54 лева. Вещото лице е констатирало, че в имота на ответницата в кухнята и една от стаите има свързани към сградната отоплителна инсталация отоплителни тела с монтирани върху тях ИР, като при отчитане на средствата за измерване на 20.05.2020 г. в имота на ответницата е осигурен достъп за отчет, с отчетени показания от ИР, потвърдени с подпис на представител на имота. Отчетените показания, отразени в отчетната карта, са идентични с тези в изравнителната сметка, отразени в колона „Ново показание“. Наред с това, вещото лице е констатирало, че в банята има работещо отоплително тяло, тип „щранг - лира“, свързано към сградната инсталация, което отдава непрекъснато топлоенергия през отоплителния период. В заключението е посочено и че имотът на ответницата е свързан към СИ за БГВ и има монтиран един водомер за топла вода и за процесния период определянето на разхода на топла вода се е извършвало по отчет на водомера, потвърден с подпис на представител на имота. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2020 г. Посочено е, че за процесния период „Топлофикация - Перник“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани от „Топлофикация Перник“ АД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16334/06.04.2007 г. Вещото лице е посочило, че от страна на ФДР му е предоставен 3 протокол от *** г. на ОС на СЕС за монтаж на индивидуални разпределители, отчитане, разпределение и заплащане на ползваната топлинна енергия, които дейности се извършват от „Нелбо Инженеринг“ ООД, като в тази връзка на вещото лице са предоставени договори, сключени между „Топлофикация - Перник“ АД и „Нелбо Инженеринг“ ООД.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.

269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Радомир, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д . № 2633/2021г. по описа на ПРС относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Радомир, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд – Радомир бил интерпретирал доказателствата по делото, като приел, че именно ответника бил този, който бил ползвател на процесния топлоснабден имот в процесния период и дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно липсват факти, които да установяват реалното доставяне на топлинната енергия за процесния имот.

С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува 4 противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ колективно да се декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.