Определение № 405 от 01.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. София, 30.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Любка Андонова

Даниела Стоянова като разгледа докладваното от Любка Андонова Касационно гражданско дело № 20238002101318 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД /„БАЕЗ“ ЕАД/, подадена чрез процесуалните представители адв. Е. С. и адв. Д. Ц., срещу въззивното решение № 781 от 07.12.2022 г., постановено по т. дело № 721/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260445 от 29.06.2022 г. по т. дело № 341/2021 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от ищеца „Инвестбанк“ АД иск по чл. 405 КЗ вр. чл. 409 КЗ и ответното дружество „БАЕЗ“ ЕАД е осъдено да заплати сумата в размер на 250 000 лв., част от общото вземане в размер на 1 794 406,31 лв., представляващо застрахователно обезщетение по застрахователен договор № *******/08.08.2018 г. във връзка с настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба на 23.02.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата в размер на 11 250 лв., част от общото вземане в размер на 80 748,28 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2021 г.

В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответникът по касационната жалба „Инвестбанк“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, чрез процесуалния му представител адв.

Надежда Георгиева. Счита, че твърденията на касатора са неоснователни и не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представените списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, анекс към него, фактури и преводни нареждания.

1

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявеният иск е по чл. 405 КЗ, вр. чл. 409 КЗ.

По делото е установено, а и не се спори, че на 02.07.2018 г. между ищеца „Инвестбанк“АД и дружеството „Южна лоза“ ЕООД е сключен Договор за инвестиционен кредит № 232С/02.07.2018 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя банков инвестиционен кредит в размер на 1 990 000 лева, като срокът за издължаване на кредита е бил до 26.09.2025 г. на 16 погасителни вноски, подробно посочени по размер и дата на плащане в чл. 15, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 1. 3 от договора за кредит е уговорено като обезпечение по кредита длъжникът да учреди в полза на банката първи по ред особен залог по реда на ЗОЗ върху цялото търговско предприятие на „Южна лоза“ ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и застраховка за финансов риск за размера на кредита, която следва да се представи в срок от два месеца от сключването на договора за кредит. Предвиденото обезпечение е учредено на 02.07.2018 г., като сключеният договор за залог на търговското предприятие на кредитополучателя е надлежно вписан в ЦРОЗ. На 08.08.2018 г. между ищеца и ответното дружество „БАЕЗ“ ЕАД е сключен и процесният застрахователен договор № 2114831663282080818, съгласно който застрахователят се е задължил да заплати застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило през периода от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г., причинено от неплащане на изискуема и безспорна сума по кредита или на отделна погасителна вноска от него, дължаща се на: 1/. Неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахователя по договора за кредит са включени в списъка на приетите предявени вземания/ чл. 5, ал. 1 от общите условия/; 2/. Забавяне на плащането от страна на длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване, който е три месеца /чл. 5, ал. 2 и чл. 4. 4 от общите условия/. Съгласно чл. 6, т. 2 от общите условия към договора за застраховка представлява изключен риск и застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение, когато застрахованият е предоставил кредит без обезпечения или се е съгласил или е допуснал намаляването на предоставените по кредита обезпечения без изричното писмено съгласие на застрахователя. Не се спори между страните, а и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че до 26.09.2019 г. кредитополучателят „Южна лоза“ ЕООД редовно и в срок е погасявал всички свои вноски по кредита, като първото просрочие по кредита е от 26.09.2019 г. На 18.09.2019 г. с писмо от същата дата кредитополучателят е уведомил банката, че поради лоши метеорологични събития, ниски цени на пазара на грозде и ред други обстоятелства, няма да може да обслужва повече задълженията си по кредита. С уведомително писмо от 10.10.2019 г. банката е уведомила кредитополучателя, че има просрочени задължения по договора за кредит и му е дала 7-дневен срок да ги погаси, като едновременно с това е уведомен и застрахователя „БАЕЗ“ ЕАД за настъпилото просрочие, както и за намерението си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. С уведомително писмо, връчено на длъжника на 2

02.12.2019 г., кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем за сумата в размер на 1 993 330,21 лева /главница и лихви/. С претенции от 16.03.2020 г. и от 01.10.2020 г. ищецът е предявил искане за заплащане на застрахователното обезщетение, като и двата пъти застрахователят-ответник е отказал плащането. Установено е, че с решение № 112/19.06.2020 г. по гр.д. 9/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е открито производство по несъстоятелност за дружеството кредитополучател „Южна лоза“ ЕООД и е обявена неплатежоспособността му с начална дата 31.12.2019 г.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно, като е споделил изцяло мотивите му, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, след което последователно и подробно е изложил собствените си мотиви по наведените във въззивната жалба оплаквания и възражения. Като неоснователно е отхвърлено възражението, че са налице нарушения на съдопроизводствените правила при изготвянето на доклада по делото, довели до необоснованост на постановеното решение. Изрично е прието, че докладът отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК и съдържа необходимите реквизити, включително и по отношение на разпределението на доказателствената тежест между страните.

Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на предвиденото в договора застрахователно събитие. От заключението на вещото лице е установено, че последната погасена от кредитополучателя вноска е била тази на 26.08.2019 г., като първото просрочие на задълженията си по договора за кредит е допуснал на 26.09.2019 г. В тази връзка е взето предвид уведомителното писмо от кредитополучателя до банката от 18.09.2019 г., в което е посочено, че поради лоши метеорологични условия довели до стафидиране на гроздето, ниски цени на пазара на грозде и други неблагоприятни за него обстоятелства, няма да е в състояние да обслужва за напред задълженията си по договора за кредит, както и самоинициираното от длъжника производство по несъстоятелност. Прието е за достатъчно с оглед защита интереса на застрахователя, че преди обявяването на предсрочната изискуемост са били предварително съгласувани действията на банката, като след изтичането на предвидения в чл. 4. 4 от общите условия тримесечен изчаквателен период, считано от 02.12.2019 г., на която дата е обявена предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита, съдът е счел, че е настъпило застрахователното събитие, за което застрахователят е поел покрит риск.

На следващо място в решението са разгледани възраженията на застрахователя за наличието на основания за изключването на отговорността му. Посочено е, че обстоятелствата, сочещи на недобросъвестност, а не проявена груба небрежност от страна на застрахования, са въведени едва с въззивната жалба, поради което същите са преклудирани. Във връзка с първото правоизключващо възражение, че застрахованият е предоставил кредит без обезпечения или не се е съгласил, или пък е допуснал намаляване на предоставените обезпечения по кредита без изричното писмено съгласие на застрахователя, е установено, че страните по кредитното правоотношение са постигнали единствено договореност, че изпълнението на задължението по кредитното правоотношение да бъде обезпечено с учредяването на особен залог върху търговското предприятие на длъжника, което между 3 страните няма спор, а и се установява да е било сторено. Прието е, че друго задължение за имущественото застраховане на елементите от съвкупността, формираща търговското предприятие на кредитополучателя, не фигурира в договора, поради което с оглед ангажиране отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие е достатъчно застрахованият да се е снабдил с предвиденото в договора обезпечение на кредита – залог върху търговското предприятие на кредитополучателя. Тъй като твърдението за липса на допълнителни застраховки върху имуществото, предмет на обезщетението, е наведено през общото задължение на застрахования да действа с грижата на добър търговец, съдът изрично е посочил, че неизпълнението на едно такова общо задължение за действие с грижата на добър търговец с оглед предотвратяване и ограничаване на възможността за настъпване на застрахователното събитие, може да бъде преценявано самостоятелно, само ако неизпълнението на това задължение е съществено с оглед интересите на застрахователя, тоест настъпването на събитието да е поради непосредствената причина или да е значително улеснено от неполагането на дължимата грижа от застрахования. Отново в тази връзка и с оглед установеното от съдебноагротехническата експертиза увреждане на значителна част от лозовите насаждения, притежавани от кредитополучателя, вследствие на природно явление – „суховей“, от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства се констатира, че на пазара на застрахователни услуги няма застраховател, който да предлага застраховка срещу това природното явление. Установено е също така, че насажденията са били застраховани срещу настъпване на други застрахователни рискове, като е налице липса на застраховане единствено по отнношение на търговските вземания на кредитополучателя, но липсата му не може да се разглежда като обстоятелство, което да е пряко повлияло върху влошаването на финансовото му състояние и то до степен, че поради тази причина предоставеният кредит да бъде обявен от застрахованата банка за предсрочно изискуем. В допълнение е посочено, че не липсата на застраховка е довела до настъпване на застрахователното събитие, което означава че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното от жалбоподателя неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие.

Като неоснователни са отхвърлени и възраженията, че банката е бездействала и не е положила усилие да събере своите вземания, посредством воденето на искове по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД за вземания на длъжника от негови кредитори. Съдът е посочил, че същите отново са въведени след настъпила процесуална преклузия, а в допълнение е посочено, че до първото непогасено плащане банката не е имала основание да предприеме каквито и да било действия по събиране на задълженията си. Не е налице и неполагане на дължимата грижа на добрия търговец от страна на банката поради това, че бездействала и че преди да предприеме действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е сторила необходимото да издири съществуващи банкови сметки на длъжника в други банки от които да може да се удовлетвори за притезанието си за неплатената дължима погасителна вноска за м. септември 2019 г. За да има основание да стори това банката е необходимо да е предприела преди това действия по принудителното изпълнение на дълга, което пък от своя 4 страна трябва да е предшествано от снабдяването й със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а по делото е установено, че за тези действие не е получено търсеното съгласуване от застрахователя – тоест същият е отказал съдействие за извършването им.