Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 408 от 09.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 158/2025
Вид
Протокол № 408
Подписан
09.07.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл.291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 408 гр. Варна, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900158 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:18 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът Д. Р. М., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат П. М., редовно преупълномощен от адвокат Ж. Г., и приет от съда от днес.

Ответникът З Д „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат С. Д., редовно преупълномощен от адвокат М. Г., и приет от съда от днес.

Трето лице помагач (на страната на ответника) С. Д. Ф., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Й. Л. М., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, депозирал молба по делото.

Вещото лице Х. Д. Б., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Вещото лице П. П. М., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание.

Адв. М.: Не са налице пречки. Моля да даде ход на делото.

Адв. Д.: Редовно сме призовани и не възразяваме да се даде ход на делото.

1

Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна СЪДЪТ докладва постъпилия с вх.№ 19400 на 03.07.2025г. отговор на искова молба от адвокат Д. П., пълномощник на третото лице - помагач С. Д.

Ф., в която изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Съдът връчва докладвания отговор на процесуалните представители на страните за запознаване.

Адв. М.: Поддържаме исковата молба.

Адв. Д.: Оспорваме исковата молба. Поддържаме отговора на исковата молба.

Адв. П.: Оспорваме исковата молба и поддържаме отговора, който вчера депозирах.

Адв. М.: Нямам възражения по доклада на делото.

Адв. Д.: Нямам възражения по доклада.

Адв. П.: Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение рег. № 847 от 06.06.2025 г., като го допълва с депозирания отговор от трето лице - помагач и го обявява за окончателен, в следни смисъл:

Производството е образувано по предявени от Д. Р. М. с ЕГН ********** с адрес *************, срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати 2 сумата от 80000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра С.Р.С. с ЕГН **********, починала на ***** г. вследствие на ПТП, настъпило на ***** г. в гр.Варна, на ул.“Пискюлиев“ посока Аспарухов мост, по вина на водача на л.а. „Тойота”, модел „Хайлендър“ с ДК № ******, С. Д. Ф., обхванат от действието на валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 10.01.2025г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 435/2022 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 11.12.2024 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил. Повече от четири години след инцидента ищцата не може да се възстанови психически от загубата на сестра си, с която са били в отлични и много близки отношения.

Налага се и понастоящем да приема успокоителни. Приживе двете сестри са били в изключително близка житейска и дълбоко емоционална връзка, тъй като пострадалата е отглеждала ищцата, възпитавала я е по време на нейното отрастване и ищцата е била изцяло поверена на нейните грижи. Приживе починалата е била морална опора за ищцата и фигурата й е била от основна важност за нея и правилното й личностно формиране. Загубата на толкова значим човек в живота на ищцата е породило значителни морални болки и страдания. У нея се е създала тревожност и несигурност занапред. По предявената на 10.01.2025г. застрахователна претенция застрахователят се е произнесъл с отказ, поради което се прави искане за ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за неоснователност на иска. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП и предявяването на застрахователната претенция на 10.01.2025г. Оспорва активната материална легитимация с твърдения, че не е налице предвиденото в ТР 1/2016г. на ВКС изключение за присъждане на обезщетение на лица от по-широкия семеен кръг. Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка и в частност, че ищцата е 3 била отглеждана от сестра си, както и настъпването на сериозни като интензитет и продължителност морални вреди. Възрастовата разликата между двете сестри е 6 години. Родителите на ищцата са преживели дъщеря си С., като майка им е починала 18 дни след нея. Твърди, че неимуществените вреди са недоказани, а размерът на обезщетението е прекомерен. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения, че пострадалата в качеството си на пешеходец е пресичала на нерегламентирано за целта място, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, а в условията на евентуалност е навлязла рязко и изненадващо на пътното платно, без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост, евентуално е удължила ненужно времето за пресичане, евентуално е спряла без необходимост на пътното платно, като с това е нарушила задълженията си по чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДв.П. В мотивите на присъдата е установено, че към момента на ПТП пешеходката е била с 2.3 % промила алкохол в кръвта, което следва да бъде преценено в контекста на задължението й по чл.113, ал.2, вр. чл.1, т, 1 от ЗДв.П. Несъмнено алкохолното опиянение влияе на преценката за разстояние и скорост на пътните превозни средства и на възможността за реакция. Тези факти следва да бъдат отчетени при реализиране на гражданската отговорност на водача на МПС. Прави искане за отхвърляне на иска, а евентуално за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД наполовина поради значителен принос на пострадалия. Оспорва претенцията за законна лихва като погасена по давност за периода до 17.03.2022г.

Депозиран е отговор на третото лице – помагач, в който се израза становище за допустимост, но неоснователност, поради липса на активна материална легитимация. Твърди се липса на доказателства за сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания и прекомерно завишен размер на претенцията. Прави се искане за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност за намаляване размера на обезщетението при съобразяване на възраженията за съпричиняване - с твърдения за пресичане на пешеходката на нерегламентирано за целта място, несъобразяване с останалите пътни превозни средства и разстоянието до тях, движение в забранен за пешеходци участък, внезапно и неочаквано навлизане на пътното платно и поставяне в състояние да не може да изпълни задължението си по чл.

113, ал. 2, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП посредством превеждането си в състояние на 4 алкохолно опиянение. Поддържа се и възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва за периода от датата на ПТП ***** до 13.03.2025г.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- претърпените неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди;

- факта, че вредите са пряка последица от противоправното поведение на застрахования водач;

- наличието на твърдяната родствена връзка между ищеца и починалата;

- предпоставките визирани в ТР №1 по т.д.№ 1/2016г., на ОСНГТК на ВКС легитимиращи го като лице с право да получат обезщетение от смъртта на своята сестра и по-конкретно наличието на изключителна житейска и емоционална близост между ищцата и починалата приживе;

- настъпване изискуемостта на задължението за застрахователно обезщетение и изпълнение на предпоставките за поставяне на застрахователя в забава;

- положителните факти, опровергаващи релевираните възражения за съпричиняване и по-конкретно факта, че поведението на пострадалата е било съобразено с правилата за движение по ЗДв.П.

5

В тежест на ответника от своя страна е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици – в конкретния случай твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и по конкретно, че пострадалата е пресичала на нерегламентирано за целта място, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, навлязла е рязко и изненадващо на пътното платно, удължила е ненужно времето за пресичане, спряла е без необходимост на пътното платно и била в нетрезво състояние, както и положителните факти, оборващи твърдяната изключителна житейска и емоционална близост между ищцата и починалата приживе.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпването на твърдяното застрахователно събитие по време на действие на застрахователното покритие по процесната застрахователна полица, предявяване на застрахователната претенция на твърдяната в ИМ дата, настъпилата в причинна връзка със застрахователно събитие смърт на пострадалото лице, родствената му връзка с ищцата и осъждането на виновния водач с влязла в сила присъда.

УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязлата в сила присъда по НОХД № 895/2020 г., по описа на ВОС, НО.

УКАЗВА на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за изключителна житейска и емоционална близост между ищцата и починалата приживе.

СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства с исковата молба са допустими и относими към предмета на спора и същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба, заверени копия на писмени документи, както следва:

Присъда № 55 от 20.09.2023г. по НОХД № 435/2022г. по описа на ВОС, НО;

6

Застрахователна претенция от Д. Р. М. към ЗД „Бул Инс“ АД; Отговор от ЗД „Бул Инс“ АД с изх.№ НЩ-0643/27.01.2025г.; справка за банкова сметка на Д.

Р. М. от 07.01.2025г.; удостоверение за родствени връзки с изх.№ 12/06.02.2025г. и договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно от 09.01.2025г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с уточняваща молба с вх.№ 9855 от 04.04.2025г. от ищцовата страна заверени копия на писмени документи, както следва: известие за доставяне на Застрахователна претенция от Д. Р. М. към ЗД „Бул Инс“ АД с дата 10.01.2025г. и справка за банкова сметка на Д. Р. М. от 07.01.2025г.