Решение № 16370 от 19.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71705/2024
- Вид
- Решение № 16370
- Подписан
- 19.08.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16370 гр. С., 19.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражд. дело № 20241110171705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ..............., уточнена с молба вх. № ............ г., на Ц.
С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ........., и К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ........., срещу Р. В. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ......., с която са предявени за разглеждане при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всеки ищец поотделно съответно сумата от по 1 500,00 евро, с левова равностойност от 2 933,74 лева, представляваща припадаща се на основание чл. 5, ал. 1 ЗН част от заплатена от наследодателя ............ на Р. В. А. сума по развален неформален договор за поръчка с предмет внасяне на парични средства по открита на името на наследодателя банкова сметка в „............ АД във връзка със сключен договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от 23.07.2021 г., подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за получаване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, както и сумата от по 571,62 евро, с левова равностойност от 1 118,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.09.2021 г. – 03.12.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищците Ц. С. Д. и К. С. Д. са синове на ............, който е починал на 27.04.2024 г. и е оставил за свои единствени наследници по закон първите двама. Приживе ............ имал натрупани спестявания в общ размер на 42 000,00 евро, които съхранявал в брой в обитаван от него апартамент. През м. юни 2021 г. ............ посетил санаториум „.........., където се запознал с ответницата Р. В. А., която работела там като зъболекар. В рамките на престоя си в санаториума ............ се сближил с А. и в хода на срещите с нея в самото заведение, а и впоследствие след неговото напускане, той й споделил, че разполага със значителна сума пари в брой, при което тя му предложила да му съдейства с инвестирането на тези средства в пенсионен фонд и в закупуването на недвижим имот в комплекс от затворен тип .....“ в района на гр. Б.. След като обмислил 1 отправеното му предложение, ............ решил да инвестира средствата си само в пенсионен фонд. С оглед на това, на 23.07.2021 г. той предал на А. сумата от 42 000,00 евро в брой и двамата заедно посетили банков офис на „............ в гр. С.. Там, със съдействието на ответницата, ............ подал заявление за сключване на договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, като уговорката била А. да внесе предадената й сума по новооткрита на негово име банкова сметка. Няколко дни по-късно А. предала на ............ екземпляр от рамков договор от 23.07.2021 г. с „............ и вносна бележка от същата дата, удостоверяваща внасяне на сума в размер на 15 000,00 евро по новооткритата на името на Д. банкова сметка. Относно остатъка от предадената й сума ответницата А. заявила на Д., че ще му съдейства с тези средства, както и с нейни лични средства, да се закупи на името на двама им недвижим имот в затворен комплекс. Наследодателят на ищците изразил пред А. несъгласието си с това предложение и поискал от нея да му върне сумата от 27 000,00 евро.
Въпреки недоволството си от отказа, А. му обещала да върне парите. В продължение на повече от месец обаче тя не сторила това. Едва на 25.09.2021 г. била уговорена среща между двамата, при която А. предала на ............, в присъствието на сина му Ц. Д., сумата от 24 000,00 евро. Същата обаче отказала да върне останалата част от първоначално предадената й сума – общо 3 000,00 евро, като заявила, че тази сума съставлява „комисионна за направените разходи“ във връзка с отказа на Д. да закупи предложения му имот. Въпреки многократно отправените впоследствие към нея искания за връщане на сумата от 3 000,00 евро, вкл. сезирането на Софийска районна прокуратура, А. отказала да върне посочената сума, поради което за ищците, в качеството им на наследници на ............, възникнал правен интерес от съдебно разрешаване на правния спор. При тези фактически твърдения молят за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва конкретно изложената в исковата молба фактология на процесния казус, без по същество да отрича обстоятелството, че през м. юни 2021 г. се е запознала със ............ и че в хода на срещите помежду им му е предложила да му окаже съдействие да вложи спестените си средства в пенсионен фонд. Посочва, че работи като финансов консултант и в качеството си на такъв е уговорила среща между наследодателя на ищците и структурния ръководител в застрахователната къща, с която тя има сключен граждански договор, в рамките на която били изготвени съответните документи по воля на Д.. При последваща среща между нея и него, Д. й споделил, че има желание да закупи имот на морето, но А. го посъветвала да инвестира в закупуване на имот в планината. Предложила му да закупят заедно имот, като за собственик в нотариалния акт се впише тя, а на негово име се учреди доживотно право на ползване. Помежду им била подписана нотариално заверена декларация, в уверение на това, че след смъртта на Д., А. ще предаде на единия му син паричната равностойност на участието му в закупуването на имот. След тези уговорки А. посетила Д. в дома му, където той й предал опаковани в плик спестените от него пари. Във връзка с уговореното помежду им А. посетила комплекс .....“, срещнала се с брокери и намерила подходящо жилище за закупуване. След няколко дни с нея се вързал единият син на Д. – Ц., който я уведомил, че баща му се отказва от сделката и иска връщане на дадените й пари. Проведена била среща между А., Ц. и Ст., на която първата, в присъствието на две нейни приятелки, предала на последните двама сумата от 24 100,00 евро. След тази среща последвали множество обаждания от тяхна страна, в които искали тя да им даде още пари, при което тя „на шега“ им отговаряла „а къде е комисионната?“. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на исковите суми със свое насрещно вземане срещу ищците в размер на 9 000,00 евро – обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 209/05.01.2026 г., извършвайки служебна проверка за редовност и допустимост на процесуалните действия на страните, 2 съдът е констатирал, че наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за прихващане не отговаря на изискванията за редовност – конкретно, че в писмения отговор липсва изложение на конкретни фактически твърдения относно осъщественото спрямо ответницата противоправно поведение /действие или бездействие/, в резултат на което тя е претърпяла вреди, вкл. относно конкретното лице, от което това поведение е осъществено, както и липсва индивидуализация каква част от общо заявената сума в размер на 9 000,00 евро се претендира като имуществени и каква част като неимуществени вреди, вкл. каква е претенцията й за имуществени и неимуществени вреди спрямо всеки един от ищците поотделно. Поради това, с разпореждане от 05.01.2026 г., инкорпорирано в Определение № 209/05.01.2026 г., съдът е дал указания на ответницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, с писмена молба с препис за ищците, да изложи ясно и свързано конкретни фактически твърдения относно противоправното поведение, в резултат на което твърди да е претърпяла вреди в размер на 9 000,00 евро, като уточни време, място и начин на осъществяване на това поведение, вкл. конкретното лице, от което то е било осъществено, както и да индивидуализира каква част от общо заявената сума в размер на 9 000,00 евро се претендира като имуществени и каква част като неимуществени вреди, вкл. каква е претенцията й за имуществени и неимуществени вреди спрямо всеки един от ищците поотделно. Със същото разпореждане на ответницата са указани и неблагоприятните последици при неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания, а именно, че съдът ще счита нередовното действие за неизвършено и няма да приеме за съвместно разглеждане в процеса наведеното при условията на евентуалност възражение за прихващане.
Препис от Определение № 209/05.01.2026 г. е бил лично връчен на ответницата Р. В.
А. на 30.01.2026 г. В указания срок ответницата не е изпълнила дадените й от съда указания, поради което с протоколно определение от 20.05.2026 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане в настоящия процес наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за прихващане на Р. В. А..
Софийски районен съд, I Гражд. отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено и прието Удостоверение за наследници изх. № ....... (л. 8), от което се установява, че ............ е починал на 27.04.2024 г., като той е оставил за свои наследници по закон ищците в настоящото производство – неговите синове Ц. С. Д. и К. С.
Д., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили при равни квоти от по ½ наследството на починалия си общ наследодател.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 209/05.01.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 20.05.2026 г. открито съдебно заседание, СРС е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че между наследодателя на ищците ............ и ответницата Р. В. А. е съществувала неформална договорка последната да съдейства на Д. за откриване на негово име на пенсионен фонд и за внасяне на парични средства по него от Р. В. А. от името и за сметка на ............; 2./ че ............ е предал фактически на Р. В. А. сума в общ размер на 42 000,00 евро; 3./ че Р. В. А. е внесла от името и за сметка на ............ сумата от 15 000,00 евро в открит на негово име пенсионен фонд по банкова сметка в „............ АД; 4./ че приживе ............ е отправил искане към Р. В. А. да му върне сумата над 15 000,00 евро до 42 000,00 евро. Посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин и при съвкупната преценка на приобщения в хода на процеса доказателствен материал – в т. ч. Рамков договор за откриване, водене и закриване на платежни сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти, сключен на 23.07.2021 г. между ............ и „............ АД, вносен документ рег. № 3
...................г., удостоверяващ извършен на посочената дата от ............ по сметка на ДПФ „.. паричен превод на сумата от 29 250,00 лева, както и изявленията на ответницата Р. В. А., направени в писмения отговор по чл. 131 ГПК, които съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгодни за страната факти – конкретно признание на фактите, касаещи съществувалата между нея и ............ неформална договорка А. да съдейства на Д. за откриване на негово име на пенсионен фонд в „............ АД и за внасяне на парични средства по него от Р. В. А. от името и за сметка на ............, вкл. относно размера на конкретно внесената сума – 15 000,00 евро, както и признание на фактите относно фактическото получаване от А. на сумата от 42 000,00 евро, предадена й от ............, относно отказа на последния за съвместно инвестиране на парични средства чрез закупуване на недвижим имот в комплекс .....“, както и относно отправено към А. искане от страна на ............ за връщане на дадената й сума – за разликата над инвестираната в пенсионния фонд сума от 15 000,00 евро до общо предадената й фактически сума. Признание относно осъществяването на тези факти ответницата прави и в разпита си пред органите на разследването по ДП № 15040/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 43824/2021 г. по описа на СРП, проведен на 13.02.2023 г. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, когато страна в процеса е направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията й с насрещната страна по гражд.правния спор, то тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд – в този смисъл са Решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., IV ГО, ВКС; Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III ГО, ВКС, Решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г., IV ГО, ВКС, Решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г., IV ГО, ВКС, Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г., IV ГО, ВКС, и др. Съобразно цитираната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, гражданският съд е допустимо и следва да ползва единствено дадените от страните в настоящото производство обяснения пред друг държавен орган, в които те признават факти и обстоятелства, които са неизгодни за страната, дала обясненията, като преценява същите с оглед на останалия доказателствен материал по делото. В случая, съдът установява, че в разпита на Р. В. А., проведен на 13.02.2023 г. пред разследващите органи, се съдържат изявления, съвпадащи с твърдените от ищците факти в исковата молба, както и с тези, отделени за безспорни по настоящото дело с обявения за окончателен без възражения на страните доклад в проведеното на 20.05.2026 г. открито заседание. Така, в показанията си пред органите на разследването ответницата Р. В. А. признава, че в разговор със Ст. Д., той й е споделил, че съхранява голяма сума пари в наличност и че желае да ги инвестира, при което А. му предложила вариант за инвестирането им в пенсионен фонд в банка „......, който Д. харесал и с оглед на това и предвид факта, че А. упражнява дейност и като финансов консултант, й е възложил да задейства процедурата за откриването му. Признава още, че Ст.