Решение № 1808 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1808 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330107927 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове на „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Черни връх” № 51Г, офис 32, представлявано от управителя Р. Т., против Х. С. Б., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.***, ет.*, ап.**, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 446,73 лв. главница по договор за кредит №****** г., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 13.07.2024 г. до 13.02.2025 г. в размер на 36,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2899/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба, уточнена с молба (л. 27), се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ответникът не е изпълнил в цялост поетите задължения – да върне главницата и лихвата. Претендира се непогасената главница, както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Иска се присъждане на разноски за исковото и заповедното производства.

Ответникът възразява за неоснователност на предявените искове. Сочи, че не е усвоил сумата по кредита, както и че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че по реда на ЗПФУР между страните е сключен договор за потребителски кредит №****** г., с падеж ****** г., по силата на който на ответника бил предоставен заем в размер на 800 лв. Неоснователни са възраженията на ответника за липса на облигационни отношения. По делото е представена разписка (л. 10), от която се установява, че ответникът е получил главницата по кредита.

Установява се от приетата по делото ССчЕ, че действителният размер на ГПР по кредита е 1 1

128,84%. При това положение посоченият в договора ГПР не е вярно отразен и договорът е недействителен.

Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на допълнителна такса, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръхобременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществения интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи, ще надвишат 50 процента на годишна база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действителното положение, от гледна точка на възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница.

Установява се от представената по делото справка (л. 9), а и в подадена молба (л. 27) ищецът признава, че извършените по договора плащания възлизат общо на сумата от 380 лева. Всички плащания са отишли за погасяване само на главницата, тъй като това е единственото задължение по договора. Следователно ищецът има вземане за сумата от 420 лева, до която следва да се уважи искът, респ. да се отхвърли за разликата.

Падежът на кредита е на ****** г., т.е. за исковия период ищецът има право на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но не върху претендирания размер на главницата, а върху правно дължимия. След изчисления искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 33,27 лв. и да се отхвърли за разликата.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 435, 72 евро, от които сумата от 217, 30 евро – в заповедното производство и сумата от 218, 42 – в настоящото исково. Редуцирани съобразно 2 уважената част от иска, дължимите разноски възлизат на сумата от 408, 97 евро. Ответникът е доказал сторени в настоящото производство разноски в общ размер на 347, 26 евро, от които 245, 42 евро – адв. възнаграждение, което съдът определи по чл. 38 от ЗАдВ вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и 102, 26 евро – депозит на ССчЕ. Редуцирани съобразно отхвърлената част от иска, възлизат на сумите както следва: 15, 05 евро за адв. възнаграждение и 6, 27 евро – за ССчЕ.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС – Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х. С. Б., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.***, ет.*, ап.** дължи на „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51Г, офис 32, представлявано от управителя Р. Т. сумата от сумата от 214,74 евро /420 лв./ - главница по договор за кредит № ****** г. и сумата от в размер на 17,01 евро /33,27 лв./ - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 13.07.2024 г. до 13.02.2025 г.., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1323/17.02.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2899/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530 против Х. С. Б., ЕГН ********** искове, за разликата над уважения размер от 214,74 евро /420 лв./ до пълния предявен размер от 228,41 евро /446,73 лв./ - главница по договор за кредит №****** г. и за разликата над уважения размер от 17,01 евро /33,27 лв./ до пълния предявен размер от 18,49 евро /36,16 лв./ - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 13.07.2024 г. до 13.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1323/17.02.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2899/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Х. С. Б., ЕГН ********** да заплати на „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530 сумата от 408, 97 евро /четиристотин и осем евро и деветдесет и седем евроцента/, представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2899/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив и в настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530 да заплати на Х. С. Б., ЕГН ********** сумата от 6, 27 евро /шест евро и двадесет и седем евроцента/, представляваща сторени в настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530 да заплати на адв. К. П. Р. сумата от 15, 05 евро – разноски за осъществено безплатно адвокатско представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3