Определение № 122 от 25.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500151 по описа за 2025 година Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. против Определение № 59/ 15.01.2025 г. по гр. д. № 739/ 2023 г. на ОС – С.З., с което е оставена без разглеждане Искова молба вх. № 13376 от 26.10.2023 г. против „М.“ ЕООД като недопустима и е прекратено производството по делото. Със същото определение ищецът е осъден за заплати на ответника „М.“ сумата от 2400 лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски за един адвокат.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорва извода на окръжният съд, че искът е предявен след изтичане на тримесечният срок по чл. 240, ал. 3 ГПК от узнаване на постановеното неприсъствено решение. Излагат се доводи, че искът е предявен в преклузивния тримесечен срок по чл. 240, ал. 3 ГПК, началният момент на който е намирането на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено знамение по делото, като в тази връзка се позовава на постановени от АС – Пловдив решения по в. т. д. № 230/ 2024 г. и по в. т. д. № 187/ 2024 г., с което са отмени поставени срещу жалбоподателя неприсъствени решения по т. д. № 387/ 2022 г. и т. д. № 22/ 2022 г. на ОС – С.З., както и на писмо на РП – С.З., от което е видно, че бившата съпруга на жалбоподателя – ищец е привлечена към наказателна отговорност за извършени престъпления. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се 1 отмени обжалваното определение, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „М.“ ЕООД, с който оспорва частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 739/ 2023 г. на ОС - С.З. е образувано по искова молба на Г. Б. Г., с която на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е поискал да бъде отменено неприсъствено решение по гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З., както и на основание чл. 240, ал. 2 ГПК да бъде отменено постановеното неприсъствено решение поради откриването на нови обстоятелства и нови писмени доказателства – изготвяне и използване на неавтентично пълномощно за сключване на предварителния договор за покупко – продажба.

С исковата молба предявява иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на пшеница реколта 2022 г., както и на предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 20.09.2022 г.

С молба от 27.11.2023 г. ищецът Г. Б. е заявил, че поддържа исканията си за отмяна постановеното неприсъствено решение на посочените основания, както и че не поддържа исковете по чл. 26 ЗЗД.

С Определение № 1439/ 29.11.2023 г. ОС – С.З. е прекратил производството по искането на ищеца за отмяна на неприсъствено решение по гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З., като исковата молба по отношение на претенцията по чл. 240, ал. 2 ГПК е оставена без движение.

От представеното Писмо изх. № 954/ 2024 г. от 16.12.2024 г. на РП – С.З. е видно, че с Постановление от 11.11.2024 г. по ДП № **/ 2024 г. на ОСлО при ОП – С.З. Т.Д. Г. е привлечена към наказателна отговорност за следните престъпления: за това, че в периода от 12.05.2022 г. до 20.09.2022 г. в гр. С.З. с цел за набави за себе си имотна облага в качеството си на пълномощник на съпруга си – земеделски производител Г. Б. Г., е възбудила заблуждение у П.П.Т. в качеството й на управител на „М.“ ЕООД, че до 31.08.2022 г. ще й продаде 500 т. пшеница реколта 2022 г., с което я е мотивирала да й преведе авансово 440 000 лв., като не е имала намерение изначално да изпълни това си задължение и с това е причинила вреда в размер на 440 000 лв., като 2 причинената вреда е в особено големи размери – престъпление по чл. 211, пр.

1, вр. чл. 209, ал. 1 НК; за това, че на 20.09.2022 г. в гр. С.З. съзнателно се е ползвала пред нотариус Д.Г. от неистински частен документ – пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от Г. Б. Г. с цел да бъде сключен предварителен договор за покупко – продажба на земеделска земя за обезпечение на авансово получена сума от 440 000 лв. от „М.“ ЕООД, като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.

316 вр. чл. 309, ал. 1 НК; за това, че на 20.09.2022 г. в гр. С.З. съзнателно се е ползвала пред нотариус Д.Г. с цел да бъде сключен предварителен договор за покупко – продажба на земеделска земя за обезпечение на авансово получена сума от 440 000 лв. от „М.“ ЕООД от неистински официален документ – нотариално заверка с рег. №**/ 13.09.2022 г. от името на кметски наместник с. Б., а от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК; за това, че в периода от 12.05.2022 г. до 11.07.2022 г. в гр. С.З., упълномощена с нотариално заверени пълномощни като пълномощник на съпруга си Г. Б. Г. съзнателно е действала против законните интереси на представлявания, като изтеглива от банковите му сметки цялата наличност в размер на 537 071 лв. от деянието е последвала значителни щети за Г. Б. Г. размер на 537 071 лв. - престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 и ал. 1 НК;

За да остави исковата молба без разглеждане и прекрати производството по делото, окръжният съд е приел, че е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 240, ал. 3 ГПК, който е започнал да тече от узнаване на постановеното неприсъствено решение по гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З. на 14.02.2023 г. и е изтекъл на 14.05.2023 г.

При тези данни по делото настоящата инстанция частната жалба за неоснователна.

В чл. 240 ГПК са уредени два способа за защита срещу неприсъствено решение: 1) чрез неговата отмяна на основанията по чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК от въззивния съд по искане на страната, срещу която е постановено, направено в едномесечен срок от връчването му; 2) чрез иск относно същото право, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства 3 от съществено значение за делото, които не са могли да и бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно, като искът следва да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането (чл. 240, ал. 2 и 3 ГПК).

В настоящия случай окръжният съд е сезиран с иск по чл. 240, ал. 2 ГПК с формулиран петитум, изразяващ се в оспорване на предявения от „М.“ ЕООД иск по гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З. за обявяване на предварителния договор от 20.09.2022 г. за окончателен с твърдения за създаване и използване на неистинско пълномощно за разпореждане с предмета на делото от бившата му съпруга Т.Д.Г.. В тази връзка следва да се отбележи, че така формулираният петитум, насочен към оспорване на предявения иск по гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З. за обявяване на предваритения договор за окончателен, не съответства на закона. Предмет на иска по чл. 240, ал. 2 ГПК е същото материално право, предмет на неприсъственото решение, като видът на търсената защита е в зависимост от качеството, което ищецът е имал в това производство: ако е бил ищец той следва да предяви същия иск, който е бил отхвърлен с неприсъственото решение, а ако е бил ответник – иск за неговото несъществуване (отрицателен установителен иск). Искът по чл. 240, ал. 2 ГПК има за последица пререшаване на правния спор, предмет на неприсъственото решение, при наличие на предвидените в закона предпоставки, поради което страната, срещу която е постановено, следва да формулира петитум, съответстващ на правния й интерес от уважаване или отхвърляне на претенцията по неприсъственото решение.

Искът по чл. 240, ал. 2 ГПК може да се основе само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към датата на съдебното заседание, на което не е присъствала и което е дало повод за постановяване на неприсъственото решение. Новооткритите обстоятелства следва да са съществували към този момент, тъй като нововъзникналите обстоятелства не се преклудират от силата на пресъдено нещо. От своя страна новите писмени доказателства следва да се отнасят или до новооткритите обстоятелства, или до факти, които са били известни страната, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.

4

Под нови писмени доказателства се имат предвид както съществувалите към датата на съдебното заседание, след което е постановено неприсъственото решение, но неизвестни за страната документи, така и новосъздадените.

Релевантни по смисъла на цитираната разпоредба са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, а това само тези факти и документи, които или касаят възникването на спорното материално право, или изключват съществуването му. Предвид идентичния характер на основанията на иска по чл. 240, ал. 2 ГПК и чл. 424 ГПК даденото в т. 16 на Т Р № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити факти или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, е приложимо и за иска по чл. 240, ал. 2 ГПК. Исковата защита по чл. 240, ал. 2 ГПК обхваща случаите, при които страната, срещу, която е постановено неприсъственото решение, е била надлежно уведомена за делото, но поради липсата на представи относно съществуването на определени правнозначими обстоятелства или на нови писмени доказателства не се е позовала на тях или не ги е представила.

В разглеждания случай в исковата молба ищецът навежда твърдения, че никога не е подписвал пълномощно на бившата си съпруга за сключване на предварителния договор, предмет на гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З., с оглед на което оспорва уважения с постановеното неприсъствено решение по гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З. конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Посоченото обстоятелство не е новооткрито по отношение на ищеца, поради което то не може да служи като основание за възникване правото на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. В подкрепа на тези твърдения ищецът се позовава на воденото срещу бившата му съпруга наказателно производство за документни престъпления - че съзнателно се е ползвала пред нотариус Д.Г. от неистински частен документ – пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от Г. Б. Г. с цел да бъде сключен предварителен договор за покупко – продажба на земеделска земя, но следва да се отчете, че се касае за нововъзникнало обстоятелство, което не се обхваща от хипотезата на чл. 240, ал. 2 ГПК, а освен това фактът на образуваното срещу бившата съпруга на ищеца наказателно производство няма самостоятелно доказателствено значение за уважаване на иска, доколкото неистинността на процесното пълномощно, 5 послужило за сключване на предварителния договор, може да се установи само с влязла в сила присъда, на която страната може да се позове като основание за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 4847/ 2022 г. на РС – С.З. по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Не представляват нови писмени доказателства и постановените по в. т. д. № № 187/ 2024 г. и 230/ 2024 г. на АС – Пловдив решения, с които са отменени неприсъствените решения по т. д. №№ 22/ 2022 г. и 387/ 2022 г. на ОС – С.З., тъй като не касаят обстоятелства, изключващи съществуването на потестативното право на „М.“ ЕООД за обявяване на сключения на 20.09.2022 г. предварителен договор, а признават единствено, че спрямо настоящия ищец не са били налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef2f9c43-1358-43c2-bf31-1f77c4129675