Решение № 1117 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20221100901099 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 38276/17.06.2022 г., подадена от ищцата – И. Н. М., ЕГН ********** срещу ответницата – Г. С. И., ЕГН **********, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени за разглеждане искове, както следва:

1./ иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване факта на нарушение на авторското право на ищцата върху произведение на научната литература – книгата „Застрахователен маркетинг“, издадена през 2016 г. от „Издателски комплекс – УНСС“ – допуснато от ответницата посредством неразрешеното му използване, а именно чрез преработката на части от него и използването им за създаването на производно на него литературно произведение – статия, публикувана през 2017 г. под заглавието „Изкуството да продадеш“ в издание на в-к „Застраховател прес“, както и онлайн на уебстраницата www.zastraohovatel.com под заглавието „Изкуството да продадеш обещание“;

2/ иск с правно основание чл. 95, ал. 1, във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП за осъждане на ответната страна да заплати в полза на ищцата сума в размер от 10 000,00 лв., ведно със законната лихва, дължима считано от 17.06.2022 г. до окончателното погасяване на главното вземане, представляваща дължимо парично обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нарушение на авторското право върху създадено от ищцата произведение на научната литература – книгата „Застрахователен маркетинг“, издадена през 2016 г. от „Издателски комплекс – УНСС“ – състоящо се в неразрешеното му използване чрез преработката на части от него и използването им за създаването на производно на него литературно произведение – статия, публикувана през 2017 г. под заглавието „Изкуството да продадеш“ в издание на в-к „Застраховател прес“, както и онлайн на уебстраницата www.zastraohovatel.com под заглавието „Изкуството да продадеш обещание“, които вреди се изразяват в негативни изживявания за ищцата състоящи се в уронване на репутацията и професионалните качества на ищцата пред нейните колеги и студенти, както и в 1 преживян емоционален стрес;

3/ иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване диспозитива на съдебното решение за сметка на нарушителя в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Ищцата - М. твърди, че е дългогодишен преподавател и автор на редица трудове в областта на икономиката и застрахователното право. Сред тях попадат книгите :

„Застрахователен маркетинг“ от 2001 г., „Застрахователен пазар“ от 2005 г. в съавторство с доц. Б.И. и „Застрахователен маркетинг“ от 2016 г., както и на редица други научни статии и анализи. Поддържа, че има утвърдени професионални контакти с издателите на вестник „Застраховател прес“, където се разглеждат теми свързани с икономиката и застрахователното дело, като в него множество пъти са били помествани нейни научни разработки и анализи. Сочи, че в рамките на това сътрудничество с редакцията на вестника тя е поддържала и връзки с ответната страна.

Още през 2014 г. на ищцата станало известно, че нейни студенти цитират научни текстове написани от нея, но с посочен автор – ответницата. Така след направена от нея проверка ищцата констатирала, че в споменатия вестник в бр. 17/442/ от 1226.09.2012 г., както и бр. 19/540/ от 12-26.10.2016 г. са публикувани статии с автор – Г.

И. под заглавия: „Иновациите оскъпяват застрахователната услуга“ и „За цената питай застрахования, а не застрахователя“. Сочи се, че в тези статии било преписано съдържанието на почти цялата Глава 4 от издадения през 2001 г. от ищцата учебник „Застрахователен маркетинг“, а така също и части от книгата „Застрахователен пазар“ издадена пак от нея през 2005 г. Отбелязва се, че никъде в тези две статии не било посочено от авторката им, че е извършено заимстване на текст от упоменатите учебници с автор ищцата, нито пък името й е било цитирано под каквато и да е било форма. Допълва се, че тези статии били поместени и в сайта - www.zastrahovatel.com, където били достъпни в период от няколко месеца. На по-късен етап, а именно в брой 11 на Списание „Счетоводство, данъци и право“ през 2016 г. била публикувана статия под заглавие „За цените на застрахователните продукти и услуги“, в която за автор отново фигурирала ответната страна, а в съдържанието й се откривало наличието на дословен текст от научни трудове създадени от ищцата, като отново липсвало споменаване на действителен автор, а така също липсвало уточнение, че се касае до цитиране на чужди трудове. Така се стига до датата – 12.07.2017 г., когато в издание на вестник – „Застраховател прес“, както и на сайта – www.zastrahovatel.com била извършена публикация на статия под заглавие „Изкуството да продадеш обещание“, а за неин автор отново била обозначена ответницата – Г. И.. В нея ищцата отново констатирала дословно копиране на секции от книгата си „Застрахователен маркетинг“ издадена през 2016 г. Пояснява се, че упоменатата статия присъствала на сайта – www.zastrahovatel.com и към датата – 14.01.2022 г. По повод на последния случай на неразрешено използване на труда й без тя да е давала необходимото разрешение за подобно използване на авторските си права, от ищцата се твърди, че това е предизвикало за нея значителни негативни изживявания – уронване на името, което си е създала в професионалните среди, както и силен емоционален стрес. Интензитета на вредите се засилвал от това, че посочените статия била разпространени до неограничен кръг от лица посетили сайта – www.zastrahovatel.com. Публикуването на описаните статии с автор ответната страна, в които се съдържат преработени научни текстове, и достигането им до неограничен кръг от лица е довело до това, че с действията си ответната страна е разгласила научните трудове на ищцата, като свой авторски продукт, което е засегнало авторското право, с което И. М. разполага върху научните си текстове. Тя отрича да е предоставяла изключително право на ответната страна - И., съответно на дружеството издаващо вестник „Застраховател прес“ и поддържащо сайта – www.zastrahovatel.com да използват научните текстове, поместени в учебника на 2 ищцата. По отношение на тях не съществувало и изключение за свободно използване от други лица, различни от автора.

Ответната страна – Г. С. И., чрез процесуалния си представител – адвокат П. в срок депозира писмен отговор по исковата молба. С него предявените за разглеждане искове се оспорват при доводи за недопустимост, съответно неоснователност. Относно недопустимостта им се излагат съображения, че по време на публикуване на статията посочена от ищцата, за която се поддържа, че съдържа нейни научни текстове, с което е допуснато нарушение на авторските й права, ответната страна – И. се е намирала в служебно правоотношение с дружеството издаващо вестник – „Застраховател прес“, като на ищцата е известно, че именно това дружество извършва дейността по издаване на упоменатия вестник и поддържането на сайта – www.zastrahovatel.com. С оглед правилото възприето в нормата на чл. 95г ЗАПСП, а именно, че юридическите лица са субектите носещи гражданската отговорност за нарушението на права по този закон, които нарушения са извършени виновно от техни служители, или от лица наети от тях.

Ето защо пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове било не е лицето, което е автор на статията, доколкото същото има качеството служител на юридическото лице, което е издател на съответния информационен източник, в чието съдържание статията, с която се нарушават авторски права е била поместена. Предвид това пасивната легитимация е именно за юридическото лице издател, което е възложило на ответника работата довела до изготвянето и поместването на процесната статия. Това прави исковете предявени срещу процесуално нелегитимирана страна, респективно производството по делото е недопустимо и трябва да се прекрати. При възприет от съда извод за допустимост на предявените искове се поддържа, че същите остават недоказани в своето основание, а доколкото се касае за иска по чл. 95 ЗАПСП – и в своя размер. Не било налице нарушение на авторското право, което ищцата желае да защити. Изцяло неверни били твърденият на ищцата, че ответницата представя труд на И. М. за свой и в тази връзка неправомерно е била посочена за автор на статията под заглавие „Изкуството да продадеш обещание“. Отрича се от ответната страна да са извършвани, каквито и да е било действия свързани с присвояването на научен текстове или части от текстове съставляващи съдържание на научен труд на ищцата и представянето му, като такъв, чийто създател е Г. И.. Сочи се, че цитираната статия по същността си е самостоятелен обект на авторското право, като тя е създадена от ответната страна – И. след възлагане от работодателя й. Статията несъмнено спада към групата на литературните произведения и се ползва от закрилата давана по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Коментираната статия обаче не заимствала текст създаден от друг автор, които ответницата да представя за свой. Ако все пак се приемело, че има препратки към определени научни трудове, то ставало дума за рефериране към експерти, каквото качество имала и ищцата, но не и действие по представяне на чужд труд за свой. Допълва се, че ако е извършено нарушение на правилата на ЗАПСП, то същото се свеждало единствено до несъобразяване на изискванията за свободно ползване на произведенията, а именно – непосочване на автора при цитати и препратки. На следващо място се отрича да е налице осъществено от ответницата плагиатство по отношение на създадено от ищцата произведение, защото поместената статия под заглавие „Изкуството да продадеш обещание“ е оригинално произведение създадено от Г. И. след възлагане от нейния работодател. В нея нямало представяне и на значителен по обем текст от произведение на ищцата. Тези пасажи, които препращали към научни текстове с автор ищцата били малобройни и не покривали значителна част от целия текст. Изтъква се и това, че статията не съставлявала стилистична или граматическа преработка на чужди научни текстове, а самостоятелно произведение на авторското право със собствена структура, смисъл и изводи. Същата била плод на самостоятелен интелектуален труд на ответницата и не можели да се 3 разглеждат и възприемат като дословно копиране и/или представяне на текстове на ищцата, като такива създадени от ответната страна. Освен това тези пасажи били представени, като мнения на експерти/редица автори, каквато се явявала и ищцата.

Тоест за авторски труд на ответницата можело да се каже, че е повлиян от достиженията на учените в сферата на застрахователното дело, но не и, че копира чужди научни разработки, каквито твърдения са изтъкнати в ИМ. Когато се коментира евентуалното нарушение на авторско право, чийто титуляр е ищцата трябвало да се държи сметка и за това, че ако все пак се направи извод за осъществяването на такова, то същото имало еднократен характер, респективно аргументи за обратни разсъждения нямало как да се черпят от обстоятелството за какъв период от време статията е била публикувана в сочените в ИМ сайт и печатно издание. Касаело се за еднократна публикация, която бързо губела актуалност. Отбелязва се и това, че ако действително ищцата още през 2014 г. е констатирала, че се извършват нарушения спрямо нейни авторски права чрез публикуване на статия създадена от ответницата в цитирания в исковата молба вестник, то тя едва ли щяла да продължи да публикува свои статии и интервюта във въпросното печатно издание, където редактор към онзи момент е била именно ответницата. Възразява се и по това, че ищцата е претърпяла някакви вреди вследствие на неправомерно поведение на ответната страна, а наличието на такива вреди е задължително условие за да се получи търсеното от ищцата обезщетение по реда на ЗАПСП. Тези вреди освен това било необходимо да са пряка и непосредствена последица от нарушенията приписвани на ответницата. Обръща се внимание и на това, че от ищцата не били предприемани каквито и да е било действия насочени към заявяване на претенция за преустановяване на нарушения на нейни авторски права, който нарушения се поддържа да са били извършени назад във времето през 2012 и 2014 г. отново посредством публикации на статии с автор ответната страна поместени във вестник „Застраховател прес“ и сайта - www.zastrahovatel.com., което било достатъчно показателно за това, какви са субективните изживявания на ищцата след реализирането на тези обстоятелства. При условията на евентуалност от ответната страна се прави и възражение за настъпила погасителна давност спрямо заявеното за присъждане парично обезщетение по ЗАПСП. Акцентира се над това, че самата ищца твърди статията, с която е извършено нарушението на авторските й права да е била публикувана на датата – 12.07.2017 г., което не съответствало на обективната действителност, тъй като статията била публикувана в бр. 10/555/, 31.05.14.06.2017 г. на вестник „Застраховател прес“. Предвид това, че с оглед характера на вземането на ищцата по отношение на него е приложим чл. 110 ЗЗД уреждащ общия 5 годишен погасителен срок, то съобразно правилото на чл. 114, ал. 3 ЗЗД което предвижда, че давността започва да тече от момента на откриване на дееца, давността за вземането породено от нарушението извършено с публикуване на статията на 31.05.2017 г. е започнала да тече именно от този момент, защото деецът е бил известен – посочения под статията неин автор. Следователно към датата на подаване на исковата молба – 17.06.2022 г. давността за вземането за обезщетение по ЗАПСП е била вече изтекла и това е станало на 31.05.2022 г., а последица от това е, че правото на носителя на това вземане да го заяви за присъждане по съдебен ред е изгубено, което прави претенцията му неоснователна. В обобщение от ответницата се иска производството по делото да бъде прекратено, поради това, че има за предмет предявени за разглеждане искове, които са недопустими, респективно ако се пристъпи към разглеждане на същите по същество, то съдът да формира изводи за тяхната неоснователност и да ги отхвърли.