Решение № 118 от 02.07.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 169/2024
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 13.08.2024
- Състав
- Радостина Панчугова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 2, ал.1 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
- чл. 40, ал. 5, пр.1 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Кърджали, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200169 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 430001829/15.12.2023 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“ Стара Загора, с което на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 лв. на „***“ ЕООД, ЕИК **** за нарушение по чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, моли се за неговата отмяна. Жалбоподателят не претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, излага подробни съображения по същество.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Не е депозирал писмено становище относно жалбата и претенции за разноски.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Търговското дружество „***“ ЕООД, ЕИК **** извършвало международни превози на пътници по линия България / Кърджали- Хасково, Капитан Андреево / - Турция / Капъкуле- Измир/.Като линията е редовна и има лиценз на Общността № ****, валиден до 31.12.2026 г. При извършена на 19.10.2023г.комплексна проверка на посочената фирма е констатирано, че на 03.07.2023г. превозвачът „***“ ЕООД не е осигурил обслужването на 1 международна автобусна линия България / Кърджали- Хасково, Капитан Андреево / - Турция / Капъкуле- Измир/, възложена с разрешително № ****, с час на тръгване от гр. Кърджали 7.30 ч. Нарушението било констатирано въз основа на проверка на в дневник- извлечение за курсовете в автогара „21 Век“ в гр. Кърджали. По този повод бил съставен АУАН на 19.10.2023г., с бланков № 329655, в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който посочил, че има възражения, но в законовия срок не били депозирани такива. Въз основа на АУАН с бланков № 329655/19.10.2023г., на 15.12.2023г. е съставено и оспорваното в настоящето производство НП.
Към доказателствения материал са приобщени писмените доказателства - АУАН с бланков № 329655г. от 19.10.2023г., Наказателно постановление № 43-0001829/15.12.2023 г., лиценз на Общността с № ****, валиден от 01.01.2017г. до31.12.2026г. за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, разрешително № **** за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено от МТИТС на 03.09.2021г. и валидно до 24.03.2026г. работна програма по международна автобусна линия Кърджали- Хасково, Капитан Андреево – Капъкуле – Измир, разпечатка, озаглавена „Действащи международни автобусни линии България- Турция, заверена от МТИТС, дневник на изпълнението на курсовете от автогара „21 Век“ на 03.07.2023г., заповед №РД-08-30/21.01.2020 г, копие на извлечение от дневника за изпълнението на курсовете от автогара „21 Век“ в гр. Кърджали на дата 03.07.2023г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:
Настоящият съд, безспорно от доказателствата установява, че действително „***“ ЕООД е лице по смисъла на чл. 2, ал.1 от Наредба № 11 "Международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице." Като въз основа на това и съгласно разпоредбата на чл. 45 и от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС " Лицето по чл. 2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година или при поискване в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18.Доказан е факта, че по чл. 2, ал. 1 от Наредбата и, че фирма „****“ ЕООД, е лице, което извършва превози по този текст, приложени са лиценз с № ****, валиден от 01.01.2017г. до31.12.2026г. и разрешително № **** за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено от МТИТС на 03.09.2021г. и валидно до 24.03.2026г , съответно е доказано, че 2 при проверка от контролните органи на дневника за изпълнението на курсовете от автогара „21 Век“ в гр. Кърджали на дата 03.07.2023г. не е отразено в същия извършване на международен курс за превоз на пътници по международна линия гр. Кърджали- гр. Измир от превозвача „****“ ЕООД.
Това задължение по същество се оспорва от нарушителя, който твърди, че във връзка с осъществяване на автобусни превози международните линии, няма законово установено задължение за вписване на даден конкретен курс в нарочен дневни за изпълнението на курсовете от превозвача, обслужващ линията и който дневник бива воден от съответната автогара. Отделно от това жалбоподателят оспорва и самия факт на неизпълнение на това задължение, като навежда доводи, че задължение за водене на дневника е на служителите на автогарата и не е изяснено диспечерът защо не е отразил курса на процесната дата.
Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен начин, като при извършване на 19.10.2023г. на комплексна проверка от контролните органи на превозвача „****“ ЕООД, липсвало отразяване в дневника за изпълнението на курсовете от автогара „21 Век“ в гр. Кърджали на дата 03.07.2023г. да е извършен международен курс за превоз на пътници по международна линия гр. Кърджали- гр. Измир от превозвача „****“ ЕООД.
Дневникът е издаден и надлежно попълван съгласно чл. 57, ал. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. В хода на посочената проверка били проверени и други документи на превозвача от контролните органи. На следващо място според настоящия съд правилно е привлечен към административно наказателна отговорност ****“ ЕООД а нарушение на чл.
40, ал. 5, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, според който текст, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия. Безспорно от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят на инкриминираната дата не е осигурил обслужването на редовна международна автобусна линия по маршрут гр. Кърджали, Република България до гр. Измир, Република Турция. Освен това правилно е изписано и нарушението като правна квалификация, тъй като лице по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 на МТС има конкретни описани задължения. Тоест в конкретния случай както в АУАН, така и в НП е изписано текстово, че изпълнителното деяние по идентичен начин и съответен на волята на законодателя. Посочените са изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, относно дата на извършване, място, изпълнително деяние, елементите му, обстоятелствата при които е извършено.
В този смисъл настоящия съд не се съгласява с възраженията, посочени в допълнение към жалбата, че съгласно изискванията на чл.44 от Наредба № 11 на МТС , не е необходимо превозвачът да издаде пътен лист за конкретния курс, който да впише в дневника и по този начин да докаже обслужването на линията, тъй като липсва нормативно изискване за доказване на нарушение от вида на процесното единствено или главно въз основа на 3 пътен лист. Видно от съдържанието на цитираната правна норма, в същата са уредени изискуемите документи, които трябва да са налични в автобуса по време на извършване на самия превоз по международната линия.
Видно от текста на АУАН и НП се касае за нарушаване на Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Правилно е изписана и правната норма, която е нарушена, както текстово, така и цифрово, без да има неточности или пък да буди съмнение. Както беше посочено по-горе са спазени изискванията на ЗАНН при изготвянето им.
Правилно е санкциониран от административнонаказващия орган на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАв П. Съгласно сочената разпоредба за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице-превозвач да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.
Наложеното в случая наказание е законосъобразно, тъй като в чл. 105, ал. 1 от ЗАв П не е предвиден минимум и максимум на санкцията и не е предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка при определяне размера на наказанието.Като в този смисъл няма спор, че съответния превоз се явява обществен такъв, както и международен, предвид дадената му легална дефиниция в Параграф 1 от Закона за автомобилните превози Обществен превоз т. 14 Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.т. 1 1.
"Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане .В този смисъл вида и размера на наказанието са изцяло правилно определени, като размерът на санкцията е в твърд размер, без да са определи параметри, съответно няма възможност за индивидуализация.
Жалбоподателят е представил едва с последното съдебно заседание доказателства, че въпросният превоз е бил изпълнен на процесната дата, а именно списък с пътуващи лица, който освен процесната дата, съдържа и датата 08.04.2024г.,което възпрепятства съда да прецени обективно кога е съставен въпросният списък и дали не е съставен с оглед нуждите на настоящото административнонаказателно производство.
Не на последно място настоящият състав счита, че може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а именно маловажен случай, макар такова искане да не е било направено от страна на жалбоподателя. В посочения текст има визирано определено изискуемо поведение от лицата по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2001 г. на МТС. Тъй като самата разпоредба на чл. 45 и от Наредба № 11 на МТС предполага две изпълнителни деяния при алтернативност - не представяне в конкретен срок или при поискване от 4 страна на РД"АА"- Стара Загора да бъдат предоставени- това да не се изпълни .В конкретния случай се касае за не представяне при поискване от страна на РД"АА"- Стара Загора, независимо от това е следвало да се изследва въпроса за приложимостта на института на чл. 28 от ЗАНН, като не е цитирано изрично, защо не е възприета от АНО именно тази хипотеза.
Единствено голословно е посочено в НП, че са отчетени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, като остава неясно какви са те и как реално са отчетени от АНО. Предвид това, че не се засягат и нарушават в съществена степен обществени отношения, няма увреждане и от там някакви вредни последици е следвало АНО да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като видно от разпитите на свидетелите служители на РД „АА“ става ясно, че се касае за инцидентен случай, а не повторен или системен такъв от страна на жалбоподателя. Като АНО изрично обаче не е вписал в НП това обстоятелство.