Решение № 161 от 03.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20235300900296 по описа за 2023 година

Предявени са права в правно основание чл. 422 във вр. с чл. 417, ал. 1 от ГПК Предявен е иск от “Алианц Банк България“ АД, с ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. “Сребърна“ №16, чрез адв. В. М. против Н. Х. Б., ЕГН ********** за заплащане на следните суми, а именно сумата от 42 835,67 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 087086/25.11.2019 год., ведно със законната лихва от 17.02.2023 год., сумата от 3 825,89 лв., представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода 05.05.2021 год. - 12.02.2023 год., сумата от 976,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва на основание точка 4.3. от договора, сумата от 354,02 лв., представляваща неустойка за периода от 05.05.2021 год. до 16.02.2023 год., сумата от 1 850,85 лв., представляваща преструктурирани лихви и неустойки по договор, както следва:

1.

Част от договорената лихва за месец 05.2020 год. - 161,73 лева, другата част е погасена от кредитополучателката.

2.

Договорна лихва в размер на 1 139,73 лева за периода от 05.06.2020 год. до 05.11.2020 год. - 6 месеца.

3.

Договорна лихва в размер на 566,46 лева за периода от 05.12.2020 год. до 05.02.2021 год. - 3 месеца.

4.

Лихва за просрочена главница 11,24 лева за месеци 12.2020 год. и 01.2021 год.

5.

Неустойки 4,75 лева за месеци 12.2020 год. и 01.2021 год., пресметнати след отчетено плащане на сумата от 33.06 лева от 08.09.21 г. както и сумата от 996,86 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство.

1

Твърди се от ищеца, че на 25.11.2019 год. между „Алианц Банк България“ АД като кредитор, Т.С.С. с ЕГН **********, като кредитополучател и Н. Х. Б., с ЕГН **********, в качеството си на съдлъжник, е сключен Договор за потребителски кредит № 087086/25.11.2019 год. Въз основа на това правоотношение банката е предоставила банков кредит от 45 000 лв., усвоен от кредитополучателя.

Последното плащане на задължението по кредита е било на 30.09.2021 год., като по този повод и настъпилата забава ищецът е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем с покани за доброволно изпълнение, които са изпратени до кредитополучателя Т.С. и до съдлъжника Н. Б..

На кредитополучателя поканата е изпратена чрез ЧСИ, като е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а Н. Б. е получила поканата лично.

Впоследствие със заявление по чл. 417 от ГПК ищецът е инициирал заповедно производство, по което е образувано дело № 190/2023 год. по описа на Районен съд Пещера, по повод на което е издадена и заповед за изпълнение срещу ответниците С. и Б..

По повод на постъпило възражение на Н. Б. е инициирана и настоящата защита.

Б. като ответник изцяло оспорва предявения иск. На първо място счита, че с бездействието си, а именно ненавременно упражняване на правото си на защита, ищецът е увредил правната сигурност и принципа за бързо развитие и уреждане на гражданското правоотношение. Въпреки, че е имал на основание чл. 9.1.1. да обяви договора за изцяло и предсрочно изискуем след неизпълнението, кредитополучателят се твърди да е инициирал защита в един твърде отдалечен момент от установеното неизпълнение на задълженията по договора.

На следващо място се твърди, че не е налице настъпила предсрочна изискуемост поради нередовно връчване на поканата до Т.С.. Оспорват се по размер предявените претенции поради липсата на предсрочна изискуемост. Поради това и се счита, че само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, са актуални.

На следващо място се твърди, че т. 9.1.1. от договора, уреждаща предсрочната изискуемост на кредита при забава на плащанията, е неравноправна клауза на основание чл. 143, ал. 2, т. 3, т. 10, т. 19 от Закона за защита на потребителите.

Счита се от ответника, че тази клауза е във вреда на потребителя, тъй като води до несъответствие с общото изискване за добросъвестност и е изцяло в ущърб на ответника и в полза на ищеца, поради обстоятелството, че не е посочен срок за упражняване на правата на банката за обявяване на кредита за изискуем.

На следващо място се твърди, че клаузата не е уговорена индивидуално и тази клауза е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

На следващо място се счита, че в настоящия случай ищецът не е положил дължимата грижа за връчване на уведомления на кредитополучателя като се твърди, че по повод на съдебната практика, цитирана в отговора на допълнителната искова молба, частният съдебен изпълнител няма компетентност да извършва връчване на призовки за доброволно изпълнение, извън случаите, когато се касае за изпълнително производство.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

2

По допустимостта:

Искът е допустим. Видно от съдържанието на предоставеното за послужване ч.гр.д.№190/2023 г. по описа на РС-Пещера, ищецът и заявител в заповедното производство е предявил в законоустановения срок настоящата си претенция, след като е бил уведомен, че длъжникът – ответник е направил възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение, за което е представил доказателства пред заповедния съд.

По основателността на иска:

Между страните е безспорно, че на датата 25.11.2019 год. има сключен договор между „Алианц Банк България“ АД в качеството на кредитор, Т.С.С. с ЕГН **********, като кредитополучател и Н. Х. Б., с ЕГН **********, в качеството си на съдлъжник за потребителски кредит № 087086/25.11.2019 год., че сумата по кредита е усвоена, че има заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение, както и че има възражение от Н. Б. подадено в срок. Като безспорни посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.

За да бъдат уважени настоящите установителни искове ищецът следва да докаже надлежно упражненото от негова страна право да обяви предоставения кредит за предсрочно изискуем, както и обстоятелството, че претендираните искови суми представляват реално дължими такива съобразно структурата на задължението и извършените по него плащания.

От представените по делото писмени доказателства и конкретно намиращия се в кориците на предоставеното за послужване частно гр. дело №190/2023 г. по описа на РС-Пещера Договор за потребителски кредит №87086/25.11.2019 г., Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на банката ищец са неразделна част от сключения договор. В раздел IX-ти от същите, в т. 9.1. е уредено правото на банката да обяви за изискуемо преди срока, определен в договора за кредит, цялото кредитно задължение при определени предпоставки, посочени в условията сред които и обстоятелството, че кредитополучателят е изпаднал в забава при издължаване на главницата или лихвите по кредита или при нарушение на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на договора за кредит или от действащите нормативни актове. Разпоредбата създава правна възможост в полза на кредитора – “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“АД, но не му вменява задължение за действие, а му предоставя възможност за преценка дали да упражни това свое право. Същата не е обвързана със срок. Бездействието на кредитора би могло да има други последици за него, свързани с погасяване на вземането му по давност, но в никакъв случай същото не може да се разбира в смисъл на увреждане от страна на банката на правната сигурност и принципа за бързо развитие и уреждане на гражданското правоотношение, кактвото твърдение е наведено от ответника в отговора на исковата молба. Нещо повече, неупражняване от страна на ищеца на предоставената му възможност да обяви кредита за предсрочност изискуем може да бъде разгледано като даване на възможност на длъжника да демонстрира договоросъобразно поведение и да започне да обслужва дълга си, вместо цялата договорна експозиция да бъде обявена за изискуема с произтичащите от това правни последици.

С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения в смисъл, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.

2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две 3 предпоставки: 1) обективния факт на неплащането и 2) упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По делото е представена Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 3 от ЗКИ, адресирани до ответницата Н. Б., в която е посочен дължимият остатък по договора за кредит, описан дейтално по пера. В същото се съдържа изявление, че Банката предоставя на адресата 14- дневен срок от получаването му доброволно да погаси всички просрочени задължения в пълен размер от 11 028,91 лева, като при неизпълнение на осн. чл. 60, ал.2 от ЗКИ непогасеният остатък от кредита ще бъде обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем. Книжата са връчени по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ видно от разписката на гърба на изготвеното съобщение за връчване на документи на 20.12.2022 г. лично на ответницата Б..

По делото не се събраха доказателства последната да е предприела действия по доброволно изпълнение на поетото от нея задължение, поради което съдът намира, че с изтичането на дадения в поканата срок, за кредитодателя валидно е възникнало правото да счита непадежиралия остатък от задължението за предсрочно изискуем.

Доводите на ответницата, че не е възникнало правото на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем поради нередовно връчване на поканата до кредитополучателя Т.С. – трето, неучастващо в производството лице, съдът намира за несъстоятелни по следните съображения: Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, като в същото време солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. При наличието на т.нар пасивна солидарност има няколко правоотношения, по които кредиторът е един, но длъжниците са няколко, а предметът на задълженията е един и същ. Банката разполага с възможността да упражни правото си да обяви непадежиралата част от задължението за предсрочно изискума по отношение на всеки от съдлъжниците. Ето защо е неоснователно възражението на ответницата, че връчването на уведомлението на кредитополучателя, бидейки според нея нередовно, би се отразило на надлежно упражненото право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем по отношение на нея.

За пълнота на изложението ще се посочи, че направеното от Н. Б. възражение, че ЧСИ има правомощия да връчва книжа само в рамките на образуваните пред него изпълнителни дела не съответства на предвиденото в закона. Разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители регламентира недвусмилено възможността на съдебните изпълнители, чиято дейност е уредена в посочения закон, да връчват всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.