Определение № 110 от 05.02.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Тетевен, 05.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330101148 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д. М. Д. с ЕГН ********** от гр. хххх, област Ловеч, ж.к. „ххххх“ № 2, чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост - 3“, бл. 1, бул. „ххххх“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Д.а и Десислава Веселинова Николова в качеството на управители, чрез адвокат Емил Цанев - САК.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит № ххххх, сключен между Д. М. Д. и „фирма“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, в размер на 100 лева.

Излага се в исковата молба, че на 13.09.хххх г. ищецът е сключил с „фирма“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № ххххх/ 13.09.хххх г., по силата на който са му били предоставени в заем сума в размер на 3500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 35,00 % и годишен процент на разходите - 49,66 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема е 12 месеца с месечни погасителни вноски съгласно погасителния план към договора. Сочи се, че по силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

На следващо място ищецът заявява, че на 13.09.хххх г. е сключил с посредничеството на ответника „фирма“ ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с „ххххх БАНК“ ЕАД.

Сочи, че от така сключения договор за гаранция е видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 2924 лв. за срока на действие на кредитния договор. Уговорено е, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено на 12 месечни вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план. На ищецът „фирма“ ЕООД предоставил обединен погасителен план, в който е посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя.

Ищецът заявява, че е усвоил изцяло заемния ресурс и е изплатил всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство. Сочи, че извършените плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД от правно основание, тъй 1 като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни, поради следните съображения:

Договорът за потребителски кредит е недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от 311К и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 35 % не съответства на записаната лихва от 1225 лв.

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът да стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Сочи, че в този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С448/17 е извел, че „на непосочването на ГПР в договор за креди т трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГГIР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

Ищецът заявява, че е конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 35,00 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР но договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,66 %. ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл.

10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техни те потребности и на финансовите им възможността да го обслужват.

Сочи, на следващо място, е уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител с разход но кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

2

Счита, че кредитният контракт е изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под „условията за прилагане“ на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста па правна та разпоредба на чл.11 от 31IK, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 г.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под „УСЛОВИЯ за прилагане“ трябва да се има предвид предварително разяснени на потреби теля и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за възнаградите на лихва: дали върху цялата сума но кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 35.00 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 35.00 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.

Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит № ххххх от 13.09.хххх г., сключен между Д. М. Д. и „фирма“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Моли съда да осъди „фирма“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 да върне сумата от 100,00 лева платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ххххх от 13.09.хххх г. за периода 13.09.хххх г. – 15.11.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „фирма“ ЕООД, ЕИК 200599406, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на гаранция от дата 13.09.хххх г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит № ххххх от 13.09.хххх г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне на гаранция.

Съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

В тежест на ищеца е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит от дата 13.09.хххх г., клаузите на договора и сочените основания за недействителност на този договор, като по отношение на наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът в настоящото производство дължи служебно произнисане.

3

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен.

Представените с исковата молба и отговора на ИМ доказателства : Договор за паричен заем № ххххх от 13.09.хххх г. и Договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, следва да бъдат допуснати.

Следва да се задължи ответника да представи справка относно извършени плащания, вкл. и платежни документи от ищеца по процесния договор.

На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника в отговора на исковата молба.

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гражданско дело № 1148 по описа за 2024 година на РС - Тетевен, за разглеждане в открито заседание на 20.03.2025 г. от 13.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с Исковата молба и Отговор на Искова молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите оглед и справки, за което при необходимост да му бъдат издадени съдебни удостоверения да даде заключение, по формулираните в исковата молба въпроси.