Определение № 352 от 16.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002900087 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, представлявано от адв. Р. Т., срещу решение № 1128 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 1611/2021г. на САС, 7 състав, с което са потвърдени решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав и решение № 5040 от 18.08.2020г. по същото дело в частта му по молбите по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК. С потвърденото първоинстанционното решение № 1128 от 03.08.2022г. „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и ЗАД „Армеец” АД са осъдени да заплатят на Община Казанлък на основание чл.249, т.3 КЗ /отм./ вр. чл.171 вр. чл.162, чл.163, ал.3 и чл.168, ал.1 ЗУТ застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 357 074,34 лева вследствие застрахователно събитие, настъпило на 22.06.2015г. - авария на строеж при изграждане на нова сграда за Национален център по природоматематически науки към ПМГ „Никола Обрешков“- гр.Казанлък, като отговорността на застрахователите е в рамките на застрахователната сума, както следва: 1. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - до 80 078,11 лева, застрахователно обезщетение за причинени имуществени 1 вреди от „Главпроект 1946“ ООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, 2. ЗАД „Армеец“ АД - до 300 00 лева, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „Строителна компания Загора“ ЕАД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до изплащане на вземането; 3. ЗАД „Армеец“ АД - до 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като платеното от всеки от застрахователите в рамките на застрахователната сума погасява общия размер на имуществените вреди от 357 074,34 лева. С потвърденото решение № 5040/18.08.2020 г. са оставени без уважение молбата на касатора за допълване на решението с отхвърлителен диспозитив за разликата над 357 074,30 лева до 530 078,11 лева и за изменение на решението в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за допуснато от строителя „Строителна компания Загора” ЕАД неизпълнение на строителните книжа по смисъла на §5, т.36 от ДР на ЗУТ, което е основание за ангажиране на отговорността му съгласно чл.163, ал.2, т.1 вр. чл.169, ал.1 – ал.3 ЗУТ. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е видно, че строителят не е допуснал нарушение на инвестиционния проект, спрял е изкопните работи незабавно след установяване на разликите в нивата на фундиране и е уведомил всички заинтересовани лица. Намира за неправилен и извода, че упражняващият строителен наздор „ГИД-Г КОНСУЛТ” ЕООД е следвало при извършване на масовия изкоп да установи нарушенията на строителя при изпълнението му, при установените разлики в проекта и действителното състояние на основите и да даде предписания за спиране на СМР. Сочи, че при настъпването на аварията надзорникът не е могъл да знае и/или да предполага причините, които са довели до нея, тъй като строителството е изпълнявано въз основа на надлежно изработен от трето лице и одобрен от Община Казанлък проект и на дружеството не е вменено задължение да извършва замервания на 2 фундирането и да констатира различни нива. Отбелязва, че несъответствието е установено визуално от строителя непосредствено преди настъпването на аварията, поради което нито той, нито надзорникът са могли да реагират с цел предотвратяване на аварията. Излага и подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за липса на съпричиняване от страна на ищеца. Поддържа, че въззивният е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, заличавайки допусната от него експертиза поради липса на вещо лице, което да я изготви. Оспорва като неправилен и извода на въззивния съд, че не е необходимо постановяване на отхвърлителен диспозитив поради това, че отговорността е ограничена от застрахователния лимит по всеки договор за застраховка и не е заявена една искова претенция, която да е уважена частично, като сочи, че претендираният общ размер на обезщетението е 530 078,11 лева, а установеният по делото размер на вредите е 357 074,34 лева.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди както всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор, и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи? Касаторът твърди, че въззивният съд, като не е изложил съображения относно приетата по делото фактическа обстановка, относно събраните по делото доказателства, доводите на страните и изводите за приложение на закона, не е изложил мотиви относно оценката на свидетелските показания и не ги е съпоставил с останалите доказателства, както и не е изложил мотиви защо игнорира заключенията в частта, която не е в потвърждение на тезата на ищеца, се е произнесъл в противоречие с решение № 202 от 25.01.2018г. по т.д. № 1826/2016г. на ВКС, I т.о.

2. Когато претендиращата обезщетение страна по делото е и административен орган, компетентен да одобри инвестиционния проект, който е причина или част от причините за настъпване на вредата, носи ли тази страна отговорност за това, че е одобрила некачествен проект, макар и да не е участвала в изготвянето му, и следва ли това действие да 3 бъде оценено от съда като допринасяне за вредите? Твърди се, че по отношение на въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Длъжен ли е съдът да постанови отхвърлителен диспозитив за неуважената част от иска, когато искът е предявен за по-голяма сума от застрахователните лимити, а е уважен до размера на тези лимити?

Касаторът твърди, че по въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Третите лица -помагачи „Гид-Г Консулт” ЕООД, представлявано от адв.

Т. И., и „Строителна компания Загора” ЕАД, представлявано от адв. М. С., представят молби, с които заявяват, че се присъединяват към касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД.

Ответникът по касация Община Казанлък, представляван от адв. Д. К., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като по първия въпрос не е налице противоречие с практиката на ВКС, а вторият и третият въпроси не са от значение за изхода на делото, като по отношение на тях не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

При съобразяване на исковата молба и молба от 02.12.2019г. по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК съдът е сезиран с предявени от Община Казанлък против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество армеец“ АД субективно съединени искове за осъждане на първия ответник да заплати сумата 80 078,11 лева - застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от „Главпроект 1946“ ООД, ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до окончателното плащане, а на втория ответник – да заплати сумата 300 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от „Строителна компания Загора“ ЕАД, ведно със законната лихва 4 от 15.12.2016г., както и сумата 150 000 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „ГИД – Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2016г. до оконцчателното плащане.

С постановеното първоинстанционно решение „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и ЗАД „Армеец” АД са осъдени да заплатят на Община Казанлък на основание чл.249, т.3 КЗ /отм./ вр. чл.171 вр. чл.162, чл.163, ал.3 и чл.168, ал.1 ЗУТ застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 357 074,34 лева вследствие застрахователно събитие, настъпило на 22.06.2015г. - авария на строеж при изграждане на нова сграда за Национален център по природоматематически науки към ПМГ „Никола Обрешков“- гр.Казанлък, като отговорността на застрахователите е в рамките на застрахователната сума, както следва: 1. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - до 80 078,11 лева, застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от „Главпроект 1946“ ООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, 2. ЗАД „Армеец“ АД - до 300 000 лева, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „Строителна компания Загора“ ЕАД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до изплащане на вземането; 3. ЗАД „Армеец“ АД - до 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като платеното от всеки от застрахователите в рамките на застрахователната сума погасява общия размер на имуществените вреди от 357 074,34 лева.

С решение № 5040/18.08.2020 г. са оставени без уважение молбата на касатора „ЗАД Армеец“ АД за допълване на решението с отхвърлителен диспозитив за разликата от 357 074,30 лева до 530 078,11 лева и за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение по същество на делото, е приел за неоснователно възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, обосновано с твърдение, че ищецът не е претендирал вредите от двете застрахователни дружества, като е посочил, че в исковата молба са изложени твърдения за ангажиране на отговорността на 5 двете застрахователни дружества, произтичаща от един и същ юридически факт - настъпилото застрахователно събитие. След обсъждане на събраните по делото доказателства е приел за установено, че са сключени с ответниците застрахователни договори за имуществена застраховка; че на 22.06.2015г. е настъпило застрахователно събитие в гр.Казанлък, около 11.30ч., при изпълнение на изкопни работи на строеж - пристройка за национален център на ПМГ, когато е настъпило срутване на част от съществуващата южна калканна стена на южното крило на ПМГ, увличайки със себе си и части от вътрешните преградни и ограждащи стени и обзавеждането на помещенията.

Посочил е, че по делото е спорен въпросът за наличието на неправомерни действия или бездействия от страна на застрахованите дружества в отклонение на строителните норми и правила, за да се ангажира отговорността им и съответно тази на застрахователните дружества.

Въззивният съд е приел, че „Главпроект 1946“ ООД е проектант на процесния обект съгласно чл.162, ал.1 ЗУТ, тъй като му е било възложено с договори от 05.10.2012г. и 21.05.2015г. изготвяне на инвестиционен проект работна фаза за изграждане на НЦ за ПМГ и осъществяване на авторски надзор при изграждане на сградата. Въз основа на заключението по СТЕ е намерил за установено, че дружеството - проектант не е отразило в проекта на бъдещата сграда отговарящо на реалното положение фундиране на пристройката на ПМГ, която е била на 0.80 см, а не както е било отразено в проекта на -3.33, наличието на сутеренно помещение на калкан с мазето на старата сграда, предполагаема дълбочина на фундамента - 3.33, а на бъдещата сграда - 3.55. Поради това е приел, че дружеството проектант не е дооценило риска и не е извършило контролни замервания за установяване на действителното положение на двете сгради. Съобразявайки отразеното в проекта в т.11 от обяснителна записка, п.Фундиране, план за масов изкоп, че при установяване на разлика, по-голяма от +/- 20 см. от посочената в плана кота, следва да се уведоми проектантът по част „Конструктивна“, е достигнал до извод, че проектът е предаден при неяснота на действителното положение, което е изисквало да се извършат допълнителни изследвания, включително и геотехническа експертиза. Във връзка с възражението във въззивната жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ АД, че от общинската администрация не са били дадени строителни книжа за сградата на ПМГ за първоначалното строителство и последващи преустройства, технически паспорт или 6 конструктивно обследване на сградата, е приел, че това не освобождава от отговорност проектанта, тъй като няма данни да е била поискана такава документация и да е била отказана от възложителя.