Определение № 22801 от 22.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22801 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20251110152978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 525 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар и дължимата държавна такса в производството по гр.д. № 3316/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Ж. Производството пред съда се е развило във връзка с законосъобразността на акт на съдията по вписванията.

Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство (виж в този смисъл- Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013г., IV г.о. на ВКС, Решение № 414/27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г., IV г.о. на ВКС.

Извън конкретното производство, в което са направени и по реда, установен в процесуалния закон, съдебните разноски не могат да се търсят в друго производство чрез предявяване на самостоятелен иск. В този смисъл - решение № 54/17.02.2016 г. по гр.д. № 5091/2015г., IV г.о. на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че разноските, направени от страната за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса. В този смисъл Решение № 229/14.04.2025 г. по гр.д. № 5514/24 г. по описа на СГС, IV-Д състав.

Съгласно чл. 81 ГПК съдът е следвало да се произнесе с крайния съдебен акт относно 1 дължимостта на сторените съдебни разноски. Пропускайки сроковете по чл. 248 ГПК страната е загубила възможността да претендира сторените разноски. Настоящата искова претенция се явява преклудирана, доколкото разноските не могат да се търсят в друго производство чрез предявяване на самостоятелен иск, т.е. отговорността за разноски може да съществува само по висящ (исков, обезпечителен и изпълнителен) процес и затова не може да се търси в отделно производство. В този смисъл виж Определение № 10535/14.05.2026 г. по гр.д. № 4257/2026 г. по описа на СГС, II-Б – въззивен състав; Определение № 2047 от 15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2786/2016 г. на САС; Решение № 3372 от 22.11.2022 г. по в. гр. д. № 12895 / 2021 г. на СГС; Решение № 8830 от 06.12.2016 г. по гр. Д № 14663 / 2016 г. на СГС;

Решение № 7597 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 11337 / 2016 г. на СГС; и др.

Съдебните разноски е недопустимо да бъдат търсени в отделно гражданско производство и да бъдат предмет на самостоятелен иск.

С оглед изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, вх. № 385783/25.11.2025 г.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр.д. № 52978/25 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ****, ЕИК *****, да заплати на *******, сумата от 100 евро, представляваща сторените съдебни разноски – юрк. възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2