Решение № 413 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора Я. М. К. като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100108891 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът С. И. твърди, че на 21.02.2019 г. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по ДП № 513 ЗМК 33/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6961/2019 г. по описа на СГП, като на 17.10.2019 г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр.

1, пр. 4 и 5, алт. 1 и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 3 НК. Твърди, че на 07.03.2019 г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като впоследствие е внесен и обвинителен акт срещу него за посочените престъпления, по който е образувано НОХД № 4266/2019 г. по описа на СГС, НО, 17 състав. Твърди, че въпреки няколкото подадени от него молби задържането му под стража е продължило до 10.03.2020 г., когато е влязло в сила определението, с което мярката му за неотклонение е изменена в „домашен арест“, като на свой ред тази мярка е отменена на 01.07.2021 г. В допълнение ищецът сочи, че изменението на мярката за неотклонение е допуснато предвид доказателствата за влошеното му здравословно състоЯ.е – назначена в наказателното производство съдебномедицинска експертиза. Ищецът посочва, че на 21.06.2021 г. първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда по обвиненията срещу него, която е протестирана от прокуратурата и потвърдена с решение на САС от 02.06.2022 г. (в сила от 20.06.2022 г.). Ищецът твърди, че вследствие на повдигнатото му обвинение и особено на наложените му мерки за неотклонение се е влошило сериозно здравословното му състоЯ.е, включително и психическото му здраве, като подробно описва своите страдания, като посочва и невъзможността да бъде лекуван адекватно по време на задържането му под стража, както и докато е под домашен арест. Освен това ищецът твърди, че воденото срещу него 1 наказателно производство се е отразило негативно на емоционалното му състоЯ.е, като е изпитвал страх и безпокойство, а също така се е отразило отрицателно и на семейните му отношения, като изтъква невъзможността да се грижи за децата и майка си. Твърди и че неговите близките и приятели също са се отдръпнали от него, както и че не е можел да започне работа поради воденото срещу него наказателно производство. Ищецът твърди още, че е направил разходи за адвокатска защита в наказателното производство в общ размер от 5 300 лв. Поради това иска ответникът да му заплати сумата 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство, както и сумата 5 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение за адвокатска защита, заедно със законна лихва върху тези сума от 20.06.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете. Оспорва възникването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на връзка между вредите и воденото срещу ищеца наказателно производство. Излага подробни съображения относно наличието на заболявания на ищеца, които са от преди процесното наказателно производство, за които той не е положил необходимата грижа, което от своя страна е допринесло за влошаване на състоЯ.ето му, като твърди, че всъщност медицинска грижа за състоЯ.ето на ищеца е положена именно по време на задържането му. Възразява и че не следва да отговаря за вреди, причинени на ищеца от действията на други органи – при предварителното му задържане от органите на МВР, както и във връзка с условията в местата, където в бил задържан под стража. Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Твърди, че ищецът е осъждан през 2016 г., преди процесното наказателно производство, като възразява, че по този начин ищецът е допринесъл за причинените му вреди и по-конкретно във връзка със задържането му под стража, тъй като при постановяване на тази мярка се отчита и съдебното минало на обвиняемия. Относно претендираните имуществени вреди ответникът възразява, че ищецът не е следвало да ангажира шест различни защитници, а освен това оспорва и това те реално да са участвали в наказателното производство, както и ищецът да им е заплатил сочените от него възнаграждения. При евентуалност възразява, че направените от ищеца разходи за възнаграждения на защитниците му са прекомерни, като счита, че следва да бъдат съобразени с размерите по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От приложеното по делото наказателно производство по НОХД № 4266/2019 г. по описа на СГС, НО, 17 състав, както и с оглед на представените документи във връзка със задържането на ищеца и протоколите от съдебни заседания с произнасЯ.ята на съда във връзка с мярката за неотклонение, наложена на ищеца, се установява, че 21.02.2019 г. ищецът С. И. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – като лице, 2 за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането му е свързано и с извършените спрямо него и с негово участие действия – личен обиск и претърсване и изземване, с които започва и наказателното производство спрямо ищеца. На 22.02.2019 г. на ищеца е повдигнато обвинение за разпространение и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества (престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, алт. 1 НК).

С постановление на прокуратурата от същата дата 22.02.2019 г. задържането на ищеца е продължено до общо 72 часа, като междувременно е направено и искане от прокуратурата до съда за налагане на ищеца на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение на СГС от 24.02.2019 г. искането е уважено (като определението е потвърдено от САС на 07.03.2019 г.). В хода на досъдебното производство ищецът е правил две искания за изменение на наложената му мярка за неотклонение. С определение на СГС от 23.07.2019 г. (потвърдено с определение на САС от 30.07.2019 г.) и с определение на СГС от 12.09.2019 г. (потвърдено с определение на САС от 19.09.2019 г.) тези искания са оставени без уважение.

На 07.10.2019 г. на ищеца е връчено ново постановление за привличането му като обвиняем, в което се съдържа обвинение освен за посочените по-горе престъпления, също и за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества в особено големи размери (престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 3 НК). За тези обвинения (престъпления п о чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, алт. 1 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 3 НК) на 16.10.2019 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 4266/2019 г. по описа на СГС, НО, 17 състав.

В хода на съдебното наказателно производство първоначално с определение от 19.11.2019 г. е потвърдена мярката за неотклонение на ищеца. Впоследствие с определение от 24.02.2020 г. съдът е изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Определението на СГС е потвърдено с определение на САС от 10.03.2020 г., след което ищецът е изведен от мястото, където се изпълнява мярката „задържане под стража“ (към този момент ищецът се намира в Централния софийски затвор, считано от 18.10.2019 г., а преди това е бил настанен в ареста в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 42, видно от представените по делото писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“ от 18.08.2023 г. и служебна бележка от Централния софийски затвор от 31.08.2023 г.). Определението на съда за изменение на наложената мярка за неотклонение е по-лека е мотивирано с оглед на влошеното здравословно състоЯ.е на ищеца и заключението на приетата в наказателното производство съдебномедицинска експертиза относно това, че продължаващия престой в ареста е опасен за здравето на ищеца поради лошите условия и нуждата от специализирана медицинска грижа.

С присъда на СГС от 21.06.2021 г. ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения.

След постановяване на оправдателната присъда в същото заседание съдът е отменил мярката за неотклонение „домашен арест“. Това определение на СГС е протестирано от прокуратурата, като е потвърдено от САС и след влизането му сила на 01.07.2021 г. на 3 ищеца вече не е наложена мярка за неотклонение. Присъдата също е протестирана от прокуратурата и е потвърдена с решение на САС от 02.06.2022 г. Видно от отбелязаното върху нея, присъдата е влязла в сила на 27.06.2022 г.

Поначало всяко лице, на което неоснователно е повдигнато обвинение в престъпление, преживява определен стрес от това, което обстоятелство е нормална последица от ситуацията, в която лицето попада. Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото обвинение, тъй като възможността за налагане на по-тежко наказание, особено лишаване от свобода за по-продължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение, утежнява негативните емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в конкретния случай следва да се отчете, че повдигнатите на ищеца обвинения са за тежки престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, алт. 1 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 3 НК, за които се предвиждат наказания съответно от 2 до 8 години лишаване от свобода и от 5 до 15 години лишаване от свобода, както и кумулативно налагане на глоба, чийто размер може да достигне до 100 000 лв.

При съобразяване на продължителността на въздействието на наказателното производство върху ищеца като обвиняем, а впоследствие и като подсъдим, което е свързано и с продължителността на изпитваните от него отрицателни емоции във връзка с това производство, следва да се има предвид първоначалният момент на започване на действия срещу ищеца, а именно задържането му и извършените заедно с това личен обиск, претърсване и изземване на 21.02.2019 г. Така общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца е малко над 3 години и 4 месеца до влизане в сила на оправдателната присъда на 27.06.2022 г., от които досъдебното производство е продължило 8 месеца. Този период е в рамките на нормалната продължителност на производството, като се има предвид, че делото спрямо ищеца е разгледано на две съдебни инстанции.

Следва да се има предвид и неудобството, причинено на ищеца, свързано с необходимостта да участва в наказателното производство. Освен при повдигането на обвинение срещу него на досъдебното производство, което е извършено на два пъти, той е участвал и в личен обиск, претърсване и изземване, както и при три разпита на обвиняем и предявяването на разследването. Също така в рамките на досъдебното производство ищецът е участвал общо в 6 съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд във връзка с мярката за неотклонение, като на два пъти в рамките на досъдебното производство той е искал мярката да бъде променена в по-лека. В съдебната фаза на производството пред първата инстанция са насрочени общо 13 съдебни заседания, като 5 от тях обаче са отложени, тъй като не се е явил защитникът на ищеца. Впоследствие пред въззивната инстанция, след като оправдателната присъда е протестирана от прокуратурата, са насрочени още 3 съдебни заседания, като 2 от тях са отложени поради това, че не се е явил ищецът или неговият защитник. Така следва да се отчете обстоятелството, че наказателното производство, особено в съдебната му фаза, би се развило и приключило по-бързо, ако съдебните заседания не са отлагани поради невъзможност на ангажирания от ищеца защитник да се яви, като при това следва да се посочи, че ищецът на няколко пъти е 4 променял упълномощения от него защитник.

При определянето на интензитета на въздействие на наказателното производство спрямо ищеца основно значение следва да се отдаде на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие е изменена в „домашен арест“.