Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Споразумение № 1 от 28.01.2025, Военен съд - Пловдив

Съд
Военен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 3/2025
Вид
Споразумение № 1
Подписан
28.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
полк. Величка Захариева Влашева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№1 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк. Величка З. Влашева при участието на секретаря Виолета В. Драгиева и прокурора М. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от полк. Величка З. Влашева Наказателно дело от общ характер ***0256200200003 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Военният съдия откри съдебното заседание и направи проверка на призованите и явилите се лица.

Явява се обвиняемият *** Н. Р. М., служил във военно формирование *** – ***, явява се лично, заедно с адвокат-защитник В. П., от АК – *** , редовно упълномощена по досъдебното производство.

Военният съдия запита страните имат ли искания и даде думата на страните за становище по даване ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Нямаме искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ *** М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Военният съдия предостави на страните екземпляр от споразумението от 24.01.2025 г. за запознаване.

Сне се самоличността на ОБВИНЯЕМИЯ:

Р*** Н. Р. М., служил във в.ф. *** – ***, роден на *** г. в гр. ***, 1 българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ *** с ЕГН **********.

Военният съдия разясни правата на страните по чл. 274 и 275 от НПК, а на обвиняемия и по чл. 55 от НПК.

Отводи и искания не се направиха от страните.

Военният съдия даде думата на страните за становище по даване ход на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на съдебното следствие. моля да одобрите споразумението в параметрите, които са постигнати между страните, считам че същото не противоречи на закона и морала.

АДВ. П.: Да се даде ход на съдебното следствие. Нямаме доказателствени искания и нямаме отводи. С прокурора постигнахме споразумение, което моля да одобрите. Същото да бъде одобрено като непротиворечащо на закона.

ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход на съдебното следствие. подкрепям казаното от моя адвокат.

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Военният съдия даде думата на прокурора за прочитане на предложение на споразумение.

Прокурорът ПРОЧЕТЕ предложение за споразумение за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 46-Рп/2024 г., по описа на Военно–окръжна прокуратура гр. Пловдив по прокурорско дело № 3/2025 г. сключено между страните.

Съдът констатира, че така посочените разноски не се дължат единствено на ОД на МВР – ***, а се дължат и на УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив с оглед извършената химическа експертиза, поради което сумата от 40 лв. следва да бъде заплатена по сметка на посоченото юридическо лице, а останалата част от сумата по сметка на ОД на МВР – *** като общата сума се явява от 193,97 лв. По отношение на обстоятелството, касаещо вещественото доказателство съдът счита, че следва да се позове на конституционно дело № 16/2024 г. с определен съдия – докладчик А. С., което дело е образувано по отношение на обявяване за противоконституционна разпоредбата по реда на чл. 343б, ал. 5 от НК, поради което съдът следва в тази част – т. 7 от споразумението да се позове на това конституционно дело, след което съдът разполага с правомощията по реда на чл. 306 от НПК за произнасяне по отношение на същото.

2

ПРОКУРОРЪТ: Госпожо съдия, постигнали сме съгласие да сключим споразумение, което сме подписали със страните и сме го представили на съда в писмен вид за одобрение. не възразявам да бъде извършена промяна в протоколното определение относно разноските, а именно както предложи съда, част от тях да бъдат по сметка н УМБАЛ „Пловдив“ - Пловдив, а останалата част от сумата по сметка на ОД на МВР – ***. По отношение на вещественото доказателство нямам възражения съдът да се произнесе впоследствие по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК АДВ. П.: Да се одобри споразумението. Ние също нямаме възражения по предложените от съда промени.

ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се одобри. Известни са ми последиците.

Присъединявам се към казаното от моя защитник относно разноските и вещественото доказателство.

Военният съдия запита обвиняемия, разбира ли в какво е обвинен, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Чух в какво съм обвинен. Разбирам в какво съм обвинен и самото обвинение. Разбирам какви са последиците от споразумението, съгласен съм с тях, доброволно съм го подписал. Признавам се за виновен по повдигнатото ми обвинение. Отказвам се от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като разгледа споразумението намира, че същото съдържа съгласие по всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК.

В споразумението не се налагат промени, поради което съдържанието му следва да се впише в съдебния протокол.

С оглед гореизложеното в така предложеното споразумение ще следва да се направят корекциите посочени по-горе в мотивната част на съда, с която част страните се съгласиха.

Предвид горното и на основание вр. чл. 382, ал. 6, във вр. ал. 2 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВПИСВА в съдебния протокол съдържанието на споразумението, постигнато между страните по НОХД № 3/2025 г., по описа на Военен съд гр.

Пловдив с приетите от страните промени в самото споразумение със следното съдържание:

Днес, 24.01.2025 г., между:

1. *** М. Х. – прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив.

2. Адвокат В. П. от Адвокатска колегия – *** – защитник на обвиняемия 3

*** Н. Р. М. –служил във в.ф. *** – ***, се сключи споразумение, което съдържа съгласие по следните въпроси:

1. ОБВИНЯЕМИЯТ:

*** Н. Р. М. – служил във в.ф. *** – ***, на длъжност „***“, роден на *** г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ *** с ЕГН **********,

СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 08.09.2024 г., около 03:45 часа, в гр. ***, бул. „***“ ***, до паркинг на автомобили за спешна медицинска помощ на МБАЛ „***“ АД – *** е управлявал, с посока на движение към сградата на Община ***, моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** собственост на цивилно лице В. В. М.а от гр. *** (негова ***), с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,98 на хиляда, установена по надлежния ред, съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез химическо лабораторно изследване, отразено в Протокол № 354 от 11.09.2024 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, изготвен от „Специализирана химическа лаборатория“ при УМБАЛ „Пловдив“ АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл.

343б, ал.1 от НК.

2. Страните се споразумяха:

На *** Н. Р. М. с ЕГН ********** – служил във в.ф. *** – ***, да се наложат следните НАКАЗАНИЯ, при условията на чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок на така определеното наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

3. На основание чл. 55, ал. 3 от НК да не се налага по-лекото наказание „Глоба“, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

4. На основание чл. 343г от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ДЕСЕТ месеца, като на основание чл.

59, ал. 4 от НК да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което *** Н. Р. М. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 08.09.2024 г.

5. Страните приемат, че престъплението е извършено виновно, при форма на вина – умисъл и е доказано от събраните по делото доказателства и за същото е допустимо сключването на споразумение за решаване на делото, като от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

4